МИШКА2 536 МИШЛЕНИЕ
ките. Диал. Не един, а мнозина са виновни. Поя мишките. Диал. Плача много, лея сълзи. Едни искат да пуснат Албена, други искат да я убиват.. Нека пои мишките сега
— като не е знаела какво прави. Й. Йовков, А, 132. Удрям стената да бягат мишките. Диал. Работя необмислено. Хвърката (летяща) мишка. Разг. Прилеп. Дългоухият прилеп е малък бозайник, приспособен за летене. Наричат го още хвърката мишка. Зоол. VII кл, 127. С настъпването на нощта от тъмните пещери и изоставените необита-вани постройки излитат на лов летящите мишки — прилепите. Ц. Цанев и др., ЧП,
31. Честит като мишка в трици. Диал. Ирон. Нещастен, злочест. Ще иде с мишки на оран. Диал. Ирон. Глупав човек е и се залавя за работа, която не е по силите му и нищо няма да свърши. Ще светя на мишките. Диал. Ще ме затворят в тъмница.
МИШКА2 ж. Спец. Входно устройство на компютър, с което се избира и посочва елемент на екрана, като се извършват различни операции с избрания елемент. С мишката се работи значително по-бързо на компютър, отколкото само с клавиатурата.
МИШКА3 ж. Диал. Мишница. — Един говедар, който скиташе от село на село с гайдата си под мишка, седна веднъж на поляната да яде. Кр. Пишурка, К, 128. От страх и бързание в слизанието паднах от дървото до камни, дето си счупих един резец. После лежах опасно болен.. Повече от две седмици майка беше принудена да ме държи за мишки, за да изляза на двора. Гр. Пърличев, СбНУ IX, 354. Изела заека, лисицата остайла чиравцата и ги скутала под мишка за друг ден. Нар. прик., СбНУ ХЫ, 441. — Снощи Никола жив и здрав, / а сега мъртъв осъмна. / Най-напред иде Лиляна, / под мишка носи бел покров, / у ръце носи босилек. Нар. пес., СбВСтТ, 657. Не е рожба като сека рожба / на е рожба като ясно слънце: / под мишки му крила позлатени. Нар. пес., СбНУ ХЫУ, 142. На мене су, мале, дори три, / дори три чърни чумици: / една е под бело гърло, / втора е на десна мишка. Нар. пес., СбНУ ХЫ, 405-406.
МИШКА4 ж. Диал. Клон на дърво. И току беше му се изпраил по ластунка да се вкачу-ат от мишка на мишка по ластунка,.. и еве ти го на небеси се нашол. Нар. прик., СбНУ XI, 144.
МИШКАР, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Вид змия (смок), която се въди по къщите; ми-шеядка, домошар2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МИШКИН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Миши. Пчелицата не дочака втора покана. Спусна се надолу с гневно бръмчене и заби жилото си във влажншя мишкин нос. П. Бобев, ГЕ, 160. Планинците празнуваха мишкин ден, в който не трябваше да се работи, за да не се навъдят много мишки и да изпоядат всичко. П. Здравков, НД, 161.
МИШКУВАМ, -аш, несв. Разг. 1. За човек — ровя, търся да взема нещо, обикн. като се крия, за да не бъда видян. Хвърли се [Велика] към Нейка и го задърпа за ръката, помъкна го към старшията Илия, който идеше към тях. — Илия, дръж този мръсник! Ходи да мишкува из хорските къщи. Махни го от селото! К. Петканов, МЗК, 245. — Сега, като платиш каквото липсва вътре [в склада] ... —Я, тъй било то, други мишкуват, пък аз да плащам... Сг, 1968, бр. 1179,2.
2. За животно - ловя мишки. Виждал съм кучета, които по този начин мишкуват или разравят дупките на лалугери. Това куче обаче нито мишкуваше, нито търсеше лалугер. Работата на лапите му беше ожесточена. Й. Радичков, СР, 220. Вълчицата беше се спряла, пристъпваше бавно, като че дебне и отведнъж се хвърляше, както правят котките, когато искат да уловят мишка .. вълчицата мишкувцше — най-недостой-ния лов на един вълк. Й. Йовков, В АХ, 153.
МИШКУВАНЕ, -ия, ср. Отгл. същ. от мишкувам; ровене, търсене. От неговите мишкувания кутия бонбони не се свърта у дома.
МИШЛЕ, -та, ср. Умал. от мишка; мише, мишенце, мишленце, мишче, мишченце мишчица. Той намери едно мише гнездо в купчината, ритна го и оттам се изсипаха розови ситни мишлета. Й. Радичков, ЧП, 111. — Ей сега ще ти покажа едно малко мишле! — И той протегна ръката си, на която седеше хубава малка мишка. Св. Минков, СЦ (превод), 21. Блеснаха на котарака / двата въглена — очи, /.J стари мишки и мишлета — / майки, внуци и чеда—/бягаха те всички, клети / от ужасната беда. СбХ, 85.
Прен. Галъов. За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към дете, любима, приятел и под. — Охо, мишлето! — каза той навъсено и си спомни с яд, че тя го беше привикнала да я нарича мишле. Така най-обичала. Т. Монов, СН, 199. Те [Беба и Буби] предпочитат галените обръщения като пиленце, гълъбче, жабче, мишле и тъй нататък. Св. Минков, РТК, 81.
МИШЛЕНИЕ, -ия, ср. Остар. Книж. Мислене. Критиката е една от най-полез-ните, но и от най-мъчните умствени работи; тя е, може да се каже, най-високото проявление на човешкото мишление. Д. Благоев, ЛСК, 151 .Глупав и необразован чловек не може да бъде независим от волните и неволни свои усещания, нито може да бъде дправен да знае за своите длъжности и право, за светлостта на нравствени мишления. Лет., 1871, 170. При съставяние това ръководство,.., старал съм ся, чтото да мога да на учащите ся книга, която като съдействува от една страна на развитието на логическото им мишление.., съвременно да им бъде и съвършено по техни
