МИШЛЕНЦЕ 537 МИШОВИНА
те сили. Хр. Данов, ТПЧ, III-IV.
МИШЛЕНЦЕ, -а, ср. Умал. от мишка; мише, мишенце, мишле, мишче, мишченце, мишчица. Едно мишленце се е хванало в капана тази нощ.
Прен. Гальов. За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към дете, любима и под. Я да видим слушало ли е днес моето мишленце.
' МИШЛЁТИНА ж. Диал. Изпражнение на мишка; мишек2, мишеница, мишило, Мишина, мишичина, мишляк, мишчина, мишо-вина. — Немаме прах брашно, елате да видите! Ометохме вчера хамбара заедно с ми-шлетините и днеска децата пищят от глад! Ст. Даскалов, СД, 531-532.
МИШЛЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Изпражнение на мишка; мишек2, мишеница, мишлетина, мишило, мишина, мишичина, мишовина, мишчина. — Вместо да заловим оня с позивите, ние хубаво се нагълтахме с мишляци и паяжини! — фучеше той. Ст. Даскалов, БП, 163.
МИШ-МАШ неизм. м. Разг. 1. Ястие от пържени чушки, домати, лук, бъркани яйца и сирене. Пък днес ядох пиле. Хе-хе... Не защото е неделя, не. Мама искаше да направи миш-маш, ама вчера миш-маш, оня ден миш-маш — е! Докога? Г. Крумов, Т, 29.
2. Прен. Бъркотия, неразбория. — Ние сме заели една височина, а те [немците] ... напират от всички страни.. Идат, идат, наближават ни, че като се изправям аз, па като започвам с бомби, барем два-три сандъка изпрасках по тях, стана един миш-маш. В. Нешков, Н, 220. — Нем. Mischmasch.
МИШНИЦА ж. 1. Горната част на ръката от лакътя до рамото. Бабичката — чудно откъде бе намерила такава сила! — така страшно впи и разтърка двата си пръста в мишницата на старика, че той едва не изохка. Д. Калфов, Избр. разк., 101. На излизане от събранието Станка притискаше мишницата на мъжа си и закачливо въртеше глава. Кр. Григоров, Н, 161. Иглицата, която е начинена за боляс-вание, топне ся пш ся намокри у бола (ваци-на), па ся забоде jiod кожата, обикновено на мишницата. И. Груев, КН 7 (превод), 109. А що беше Димо черногорче, / той си йузе гиздава Мария, / та я тури под лява мишница. Нар. пес., СбНУ XIV, 89. Домашните жени дават й [на невестата] в двете ръце по една лоена запалена свещ и по един пешник домашен хляб под мишниците й. СбНУКШ ч. III, 72. Превзевшите я роднини, държеещем я също една отдясно, друга отляво за мишницете, водят невестата и я довеждат до пътната врата. СбНУКШ ч. III, 69. // Костта от лакътя до рамото. Никога не казваше [дядо Сапунов] нещо за себе си. Нито кога и как са му счупили мишницата на дяс-ната ръка. П. Росен, ВПШ, 35. Дългата и вал-честа кост между лакътя и рамото ся нарича мишница. НКАФ (превод), 8.
2. Стесн. Вътрешната част на раменната става между ръката и гръдния кош. За да бъдат показанията на термометъра точни, той трябва да се държи под мишницата най-малко 10-15 минути, като здраво се притиска с ръката към тялото. К, 1963, кн. 8, 3. Децата, които са пълнички, често се случва да се претрива кожата им,.., това се случва около шийката им под гушата, под мишниците. Лил., 1884, кн. 7, 24. // За дреха — мястото, където ръкавът се пришива към цялата дреха под рамото. Закърпиха му копчето и разпраното под мишницата на шинела. Ив. Вазов, Съч. XIII, 8. Янков облегна гръб на стола и пъхна палци под мишниците на жилетката си. Ем. Станев, ИК I и II, 119.
3. Обикн. мн. Остар. Мускули, мишци. Все-дневно, чрез смъртния напън на своите мишници, / блага за тирани творих, / с кръвта си откърмих тълпи от глупци и от хищници, / а аз сам отровата пих. Хр. Смирненски, Съч. I, 152. Трябва да забеле-жиме и това, че вода са намира в голямо количество именно в оние органи, които са отличават с голяма деятелност, като например в мозъка и в мишниците. Знан., 1875, бр. 16, 248. Tue [атлетите] не употребляват някои храни,.., развиват своите мишници и принуждават са да изпълняват цяла система дресировки. Знан., 1875, бр. 1, 10. Те [животните] имат още и меса или — .. — мишници или мускели, които образуват мишната им или мускелната им система. В. Берон, ЕИ, 8.
О Нося две дини под една мишница. Разг. Върша няколко работи едновременно.
МИШНИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до мишница (в 1 знач.). Предните клонове на спиналните нерви с изключение на гръдните се свързват по различни индивидуално проявени начини и образуват нервни сплитове: 1) шиен сплит, 2) мишничен сплит, 3) поясен сплит и 4) кръстцов сплит. А. Гюровски, A4, 351. По-важни мускуле на горните крайници са делтовидният мускул,.., двуглавият и мишничният мускул, които сгъват ръката в лакътната става,.., мускулите на пръстите,.., и други. Анат. VII кл, 52-33. 2. Остар. Книж. Мускулен Те [животните] имат още и меса или все равно мишници или мускели, които образуват мишничната им или мускелната им система. В. Берон, ЕИ, 8.
МИШНИЧКА ж. Умал. от мишница. Бабата го целуваше ненаситно и като го отделяше от себе си, подхванала го здраво под миш-ничките, думаше с любов и нежност: — Ох, бащилкото на баба! Г. Караславов, ОХ III, 76.
МИШОВИНА ж. Диал. Изпражнение на мишка; мишеница, мишило, мишина, мишичина, мишек2, мишляк, мишчина, мишлетина. Ния дълго разглежда дюкяна — виждаше й се огромен, с редицата разтворени хамбари в дъното, край стените бяха наслагани пълни врещи, остро миришеше на
