миши 534 мишйло
2. Който се отнася до мишка. За унищожаването им [на мишките и плъховете] се води борба с механични средства — капани, химични — различни отрови и биологични — като се заразяват с миши тиф или се привличат и опазват техните естествени врагове. Зоол. VII кл, 130. На деца, които са погълнали отровни вещества (миша отрова, отровни гъби,., и пр.).., трябва да се направи незабавно сто-машна промивка. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 156.
3. Който е изработен от кожа на мишка. Земи ме, Радко, земи ме, душо, / че вий сте хора, хора бре богати, /../ че вий имате миша мешина, пълна със сирене. Нар. пес., СбВСЖГ, 864.
4. Който се състои от мишки. От няколко време гражданите,.., затулят си носа от вонята на грамадните сплути мишки, изт-ровени и изфърлени пред портата на Ми-шеморова — денонощното занятие на тоя Атила за мишата порода. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 119. От храната мишето потомство ставаше от година на година все по-едро и охранено. О. Василев, УП, 6. — Обявявам страшния миши съд за открит! — каза прав цар Мишан. Тарас, ТМ, 120. — Искам цялото поле да се покрие с хубаво изпечени хлябове. Приготви угощение за мишето сборище! А. Каралийчев, ТР, 140. Завечеря си богато/с веселата миша сган. СбХ, 85?
5. Който е като на мишка. Беше млад човек с хитрщмиши очички. Разказваше увлекателно. И. Вълчев, СКН, 475. Тези последни думи той каза тихо, доверително, като го побутна с лакът и го стрелна с мишите си очи. Н. Нинов, ЕШО, 115. Капитанът с мишето лице и лачени ботуши пое разпита. Ив. Хаджимарчев, ОК, 307. В дъното имаше вехт тезгях, върху който блестяха бели порцеланови филджани,.., а зад тях надничаше беззъбо старче с остри миши уши. Гр. Угаров, ПСЗ, 19. // За цвят, багра, боя
— сив, сивопепеляв. Беше вече на преклонна възраст, козината му [на магарето] бе добила избелял миши цвят, по-светла на корема. Г. Мишев, ЕП, 177. В мрака тя [къщата] е добила сив, миши цвят и изглежда безлична. Др. Асенов, ТКНП, 114.
О До мише коляно. Диал. За извор, кладенец и под. — съвсем плитък. — Искам да се хвърля в кладенеца. Аз съм една нещастна майка — продума лястовичката. — Добре
— рече кравата, — но щом сирешила да се давиш, удави се поне в по-дълбока вода. Този кладенец е до мише коляно. А. Каралийчев, ИС III, 15. Вкарвам / вкарам (въвирам / въвра, завирам / завра, навирам / навра, натиквам / натикам, напъхвам / напъхам, натъпквам / натъпча) в миша дупка някого. Разг. 1. Нахоквам жестоко някого. 2. Отмъщавам си на някого, наказвам го, като го поставям в затруднено, безизходно положение и го правя безсилен, безвреден.
— Ще го вкарам в миша дупка! Ще го изселя оттука биле! Да познае той кой е Гаврил Даскала! Т. Влайков, Съч. II, 137. Народът е с нас,.., ония черни души, чорбаджиите, ние тях,., в миши дупки ще ги заврем. И. Йовков, В АХ, 15. Завирам се / завра се (из-покривам се / изпокрия се, натиквам се / натикам се, навирам се / навра се) в миша дупка. Разг. Скривам се някъде, не се показвам пред хората обикн. поради страх от нещо или някого. С това интервю аз ще накарам света да затрепери. Всички подлеци, ограбници, лицемери и фарисеи ще се изпокрият в миши дупки! Г. Караславов, Избр. съч. II, 95. — Кой ще ти дойде? В миша дупка са се заврели хората. Снощи не чу ли? Разграбиха Долната чаршия. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 189. Миша вяра. Диал. Подигр. Грък. Грък пакостник е, миша вяра, /на нему в чуждо зло му й кяра. Г, 1863, бр. 6, 44. От тях [гърците] съм теглил аз и затуй обичам да ги наядам, ама тая миша вяра хора тъдяз ги няма никакви. Г, 1863, бр. 10, 78. Миша душа, кован заек. Диал. Страхлив човек, страхливец. — Друг един генерал, миша душа, кован заек, враг на нашия човек, попада в обкръжение. Като вижда, че работата става дебела, скъсва и пагоните, изгаря документите — ако го пипнат немците, значи не е никакъв гене-
Siал, а прост войник. Н. Антонов, В ОМ, 5. 1иша тупурдия. Разг. Пренебр. Несериозни действия, които не заслужават внимание, не будят тревога. — Слаба партия са тесните, от техните миши тупурдии Радославов няма да се уплаши. Г. Караславов, ОХ I, 5. Миши празници. Есенен празник, 27 октомври, на който не се работи, за да не ядат мишките дрехите. — В миналото празнувах: ме разни миши и вълчи празници. На тия дни нашите жени и бабички не смееха да похванат работа, да не разсърдят мишките и вълците. Кр. Григоров, Н, 95. Нашите овчере празнуват вълчи празници,..; а ора-чете са боят да работят през горещините .), почитат някакви си миши празници. нан., 1875, бр. 7, 100. Миши уши. 1-иТре-висто многогодишно растение от семейство сложноцветни с бледожълти влакнести съ-цветия, което се среща по планински пасища, из храсталаци и посеви. Hieracium pilosella. В нископланинския район обликът на поляните се дава от ниски треви,., и между тях са разпръснати мащерка,.., миши уши. М. Тошков и др., HP II, 20-21. 2. Бот. Род многогодишни тревисти растения от семейство сложноцветни, които се използуват за лекуване на бъбречни заболявания, при кръвотечения и др.,; рунянка. Hieracium. Стана ще (ще ти стане) миша дупка за сто (хилядо). Диал. Не ще има къде да се скриеш, за да избегнеш някакво зло. Ще обуя в миши цървули някого. Диал. Ще докарам някого до крайна бедност, до просия.
МИШЙЛО, мн. -а, ср. Диал. Изпражнение на мишка; мишеница, мишина, мишичина, мишек2, мишлетина, мишляк, мишовина, миш-чина. Само някоя бабичка ще почука стомна
