МНШЕЛОВЕН 533 миши
среща у нас из гористите местности, равнини и планини. Buteo butco. Едни от тях [грабливите птици] (сова, обикновен мишелов) принасят голяма полза, като унищожават вредни животни, а други нанасят щети (ястреб и др.), като унищожават селскостопански животни. Зоол. VII кл, 110.
МИШЕЛОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се отнася до мишелов. Мише-ловен крак. Мишеловна храна. Мишеловни крила. Мишеловни излитания.
МИШЕЛОВКА ж. Капан, клопка за мишки. Виж в мишеловката май цвърчи мишле. Хванало се е.
МИШЕМОР м. Остар. Мишеморка. Мишемор (..) той е пепеляв, тяжък и има черни жили. Д. Мутев, ЕИ, 129. После [лекарят] ся наведе, та пришушна на момата, г. Поликарповата дъщеря: — Баща ви е отровен, някой е турил мишемор в кафето му! П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 114.
МИШЕМОРКА ж. Разг. Отрова за мишки; арсеник. Тогава ние хвърлихме на булдога кокал, посипан с мишеморка, и след два часа той се тръшна студен върху банския цимент. ВН, 1960, бр. 2727, 4. Ето там. друга млада стопанка, която оплаква отравянето на своят любезна рожба,.. Тя е оставила мишеморкагпа (арсеника, сачаноту) приготвена в някоя паница, но забравила да извести за всяко предпазване. Сгуп, 1875, бр. 5, 36. — Аман от мишки,.., дай ми за 4 яйца мишеморка да посипя в дупките им, че дано се поизтребят. Тем., 1881, кн. 2,25.
МИШЕН м. Остар. Мишена. Език прехапал и източил шия, / накрай града се учиш на стрелба. / А синя ученическа тетрадка / на клонче цъфнало е твой мишен. Бл. Димитрова, Л, 162-163.
О Не мога да се меря с мишена на някого. Диал. Стоя много по-долу от някого по личните си качества и възможности, далеч съм превъзхождан от някого.
МИШЕНА ж. 1. Изкуствена или естествена цел за улучване при учебна или тренировъчна стрелба. Стрелецът се прицели бързо и гръмна. Сачмата удари един сантиметър над целта.. — дай още едно пат-ронче — каза той, като се вглеждаше в мишената. Ем. Станев, ЯГ, 8. Рангел си припомни за сбора в Тетевенския балкан. Тогава всички стреляха и всички удариха мишените си. Д. Кисьов, Щ, 46. По реда на занятията дойде и стрелба с бойни патрони.. Мишените бяха поставени и граничарите се изправиха до огневия рубеж. Б. Несгоров, СР, 100-101. Кръгова мишена. Неподвижна мишена. Плаваща мишена. Подвижна мишена. Пра-воъгълна мшиена. Фигурна мишена.
2. Прен. Човек, който е обект на преследване, нападки, обвинения или одумки и присмех. Служебният му пост го прави постоянна мишена на журналистите и отношенията му с тях са просто колегиални. Г. Готев, ПШ, 169.
— Рус. мишень.
МИШЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до мишена. При едни бойно-артилерийски стрелби курсантът бе поставен охрана на района на важен кръстопът, който води направо пред мишенното поле, където се стреля. НА, 1959, бр. 3406, 3.
МИШЕНИЦА ж. Диал. Изпражнение на мишка; мишило, мишина, мишичина, мишчи-на, мишек2, мишляк, мишовина, мишлетина. Житото в хамбара е пълно с мишеница.
МИШЕНКА ж. Умал. от мишена. Добре запознати групови командири или бойци разглобяваха пушка, пистолет, шмайзер или картечница,., после пак ги сглобяваха, отстраняваха засечките, прицелваха се на разни мишенки. К. Ламбрев, СП, 200.
— Кажи бе, Димо, защо лежиш в тази дупка? Мечка ли си или къртица? Погледни се, с тия дрехи приличаш на мишенка. К. Пет-канов, МЗК, 184. Като се видя [полковникът] в огледалото срещу кревата — бос, обут в късите, прилични на футболни гащи платненки — сам се усмихна горчиво: приличаше на една от ония мишенки, по които учеше войниците да стрелят. О. Василев, Т, 5.
МИШЕНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Мишленце. Погледала, погледала [Маца] и рекла: — Я да ида аз в зимника и там, под голямата каца, / да си поям мишенца. Л. Каравелов, Сьч. 1,24.
МЙШЕЧЕН1, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Мускулен. Никакви усилия на волята, никакво могъщество на духа не може да възвиси мишечната сила по-горе от известен предел. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 202.
МИШЕЧЕН2, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Мишничен. Мишечна област.
МИШЕЯДИНА ж. Диал. Храна, дреха, книга и под., което е наядено от мишка. В мазето ни са се навъдили мишки, защото като го чистих изхвърлих много мишеядина.
МИШЕЯДКА ж. Диал. Вид змия, която се въди по къщите; мишкар, домошар2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МИШИ, -а, -е, мн. -и, прил. 1. Който е на мишка. Мише цвърчене ме стресна. Беше толкова силно, че се изправих и взех пушката. И. Радичков, ББ, 48. Те [децата] свобод-но се катереха по оградата на двора и с часове наблюдаваха оранжерията,.., павили-ончето, из което се показваха заешки, миши и други муцунки. Ст. Волев, МС, 26-27. Кошът за кукуруз не трябва да лежи на земята,.. По този начин и миш трудно ще се завъди, няма къде да свие мише гнездо. И. Радичков, СР, 129. По-късно намерих няколко миши дупки с отбрани лешници и с тази храна преживях цели петнайсет они. Н. Хайтов, ПГ, 99. И мислех, че това мишките не могат направи;.. Но и тук ме слиса мишата хитрост. У, 1871, бр. 22, 366. Миша опашка. Мише ухо. Мише месо. Миши крачка. Миши език.
