МИШ 532 МИШЕЛОВ
дено от съветския учен И. В. Мичурин и неговите последователи, в което се изхожда от единството между организма и средата и решаващото влияние на средата върху организма.
МИШ, мйнгьт, мйша, мн. мйшове, след числ. мйша, м. Остар. и диал. Плъх. Кошът за кукуруз не трябва да лежи на земята... По този начин и миш трудно ще се завъди, няма къде да свие мише гнездо. Й. Радичков, СР,
129. На Дария [скитите] донесоха от нихния цар четире дара, т.е. едно пиле, едно жабе, един миш и пет стрелки. ЦВ, 1859, бр. 333, 4. Одрахме девет миша, та направихме девет толума сос кожите им. Нар. прик., СбНУ XI,
141. Стапил комар на уото на свинкята и заклатила си уото. На мачката се учинило миш йе. Нар. прик. СбНУ X, 159.
О Играем <си> на криш миш. Неодобр. За хора, свързани с обща работа, общи интереси — крием намеренията и мислите си един от друг. Аз бях написал „Боян Магесникът“ и го бях представил анонимно, както се искаше. Кой няма да ми познае стиха,.. Глупава игра на криш миш. К. Христов, СбЦГМГ, 276. Криш миш. Детска игра криеница.
МИШАК, мн. няма, м. Остар. Арсен. У отдела на металоидите влизат: кислород,.., фосфор, мишак и кремний. С. Веженов, X (превод), 12. Калая ся намира у земята, съединен с кислород и с мишак. С. Веженов X (превод), 56.
— От рус. мышьяк.
МИШАНА ж. В детските приказки и песни — галено име на мишка. Ще нарежда [Кота-ранчо], без да бърка: /— Мили боже, ех, да може / дето мина, дето стана, / тез мишлета с таз мишана /ред по ред да ми застават/мирно, чест да ми отдават. Нар. пес., СбХ, 10.
МИШАНКА ж. Умал.-галъов. от мишана; мишчица.
О Като натратена мишанка, гледам. Диал. Като зашеметен, като ударен, без да разбирам или да правя нещо (гледам).
МИШВАЛЦ м. Техн. Машина с валци, която се използува в текстилната, каучуковата и др. промишленост. На тежкия мишвалц работеше помощникът на Николчо. Той пъхаше между валяците груби парчета синтетичен, изкуствен каучук. Цв. Ангелов, ЧД, 55. [Майсторът] е направил нов тип мишвалц, посредством който много се подобрява качеството на изработваните артикули. РД, 1950, бр. 233, 2. Ще се монтира нов мишвалц в каучуко-смесителния цех. ВН, 1958, бр. 2002,1.
— Нем. М1яс\уа17.е.
МИШВАЛЦЬОР м. Техн. Работник, който обслужва мишвалц. Мишвалцьорът пъхаше между валяците парчета каучук.
МИШЕ, мн. -та, ср. Диал. Мишле.
— Дали не си му донела, /донела и докарала / две кошерища с кълчища / и две кошета с мишета. Нар. пес., СбВСтТ, 185.
МЙШЕВ,-а, -о, мн. -и, прил. Диал. Миши. Та си месила [бабата] една чуречина, колкото една мишева чина (око), та го фрълила в огън. Нар. прик. СбНУ VIII, 28.
МИШЕВЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който е подобен на мишка; мише-подобен. Няколко метра пред нас се шмугна някакво мишевидно животинче.
2. Зоол. Само в съчет. мишевидни гризачи. Семейство от разред гризачи. Muridae. Гнездото [на черногърбото каменарче] се намира понякога на земята под буца пръст, камък или в земна дупка, най-често от мишевидни гризачи. Ц. Пешев и др., ФБ, 231. На много океански острови бозайниците са представени освен с прилепи най-често с мишевидни гризачи, чиито някогашни предшественици и първи заселници също са извършили подобно пътуване не по своя воля. Н. Боев, Г, 45.
О Мишевиден сънливец. Зоол. Название на рядко животно, единствен представител на род от семейство сънливци. Myomimus personatus. Видният съветски териолог С. И. Огнев описа това животно и го нарече мишевиден сънливец. Това зверче се оказа извънредно своеобразен и добре изолиран род от семейство Сънливци. Вселена 69,316.
МЙШЕК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Малкият пръст; кутре, кутле. — Ей та тебе, Марко шашкънину, / та ти ли си юнак над юнаци! / Дете има в Дукатина града, /../ от тебе е три пати по-юнак: / с мишек да та фане, ще да та катури. Нар. пес., СбНУ XXIX, 85.
МЙШЕК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Изпражнение на мишка; мишеница, ми-шило, мишина, мишичина, мишчина, миш-ляк, мишлетина, мишовина. Пексемедът не бил вече хранителен хляб, а прах, смесен с червеци исмишеци. Знан., 1875, бр. 18, 286.
МИШЕЛОВ м. 1. Само мн. Зоол. Род птици от семейство ястребови. Buteo.
2. Общо название на някои соколи, ястреби или керкенези, които се хранят с гризачи (мишки); ветрушка2. Falko. — Може да е и сокол — казва моят съдрумник, — но тук му викат ветрушка. Хубаво народно име. Търсел този мишелов ветровито място и там се закрепвал от някаква своя любов към въздуш-ната игра. Ст. Станчев, HP, 19-20.
3. Обикновен мишелов. — А ти не гони тази птица,.. С тези думи учителят посочи мишелова, койпю пак бе долетял над оризището. П. Бобев, ГЕ, 52. Високо над висинето кръжи царският орел и стремглаво налита на беззащитните лещарки, глухари и зайци, а когато те се укриват, този грабител налита и на мииселова. ВН, 1961, бр. 2991,4.
О Белоопашат мишелов. Зоол. Най-едрата птица от род мишелови, с бяло оцветена опашка, която се среща у нас само по време на прелета, храни се с гризачи. Butlo rurinus. Обикновен мишелов Зоол. Птица от рода мишелови с разнообразно оцветяване на перушината, хранеща се с гризачи, която се
