МИРЙЯ 500 МЙРНИЙ
това въздъхна, огледа се неохотно и тръгна,.. — Ще миеш коридорите, тъй ми мирише! — каза старшината. Хр. Пелитев, ХО, 75.
О Душата ми мирише на плесен. Разг. Много съм отпаднал, скоро ще умра. Мириша на бъчва. Разг. 1. Голям пияница съм. 2. Много съм пил. Мириша на гроб; мириша на земя; мириша на пръст. Разг. Много съм стар и немощен и скоро ще умра. — С мене ще се случи нещо лошо. Всичките бягат от мене. Подушват, че скоро ще умра. Не ти ли мириша на пръст? К. Петканов, ДЧ, 300. Мириша на мляко; миришат ми зъбите (устата) на мляко. Разг.\ Миришат ми зъбите на трева; мирише ми душата на мляко. Диал. Още съм много млад, незрял и съвсем неопитен. — Устата й още на мляко миришела, а дошло й на ум и да пристава! Д. Калфов, Избр. разк., 26. Мирише на барут (буря). Разг. Има признаци на близка война или бунт, изглежда, че скоро ще избухне война, ще има бунт. Кавалерийският разезд,.., внезапно изскочи зад завоя.. Тревогата обхвана всички .. — Казах ли ти аз, че мирише на барут — смееше се Андон. Ем. Станев, ИК III и IV, 233. Гър тежът при Морава замлъкна, но Цариградската конференция пое въпроса, който не можа да реши оръжието,.. Из въздуха миришеше на буря. Ив. Вазов, Съч. VII, 173. Мирише на мухъл (нафталин). Разг. Употребява се, за да се посочи, че нещо (възгледи, разбирания и под.) се схваща като остаряло, несъвре-менно. И ето че се появява теоретически обоснована „етика“ — цялостна, „морална“ система, „идеология“ на съвремнния тогава модерен младеж .. Срамът и чувството за чест миришат на мухъл. Е. Каранфилов, Б III, 123. Тези приказки за абсолютно равенство и братство миришат на нафталин. Мирише ми още врата на гайда. Диал. Запазил съм много от селските си навици и държане, макар че живея в град. Ни лук ял, ни <на> лук мирисал. Разг. Преструвам се, че не съм извършил нещо, че не съм взел участие в нещо; правя се на невинен, прикривам се. — Арестувани са четирма .. Сега ги въртят на ръжен в затвора. Да разкрият работата, та да стигнат и до нас .. Засега ни лук яли, ни на лук мирисали. Преструваме се на умрели. Д. Талев, ГЧ, 425. Отворих корицата [на намерената книга], изцъклих очи, хлопнах я обратно, свих я във вестника, натиках я в храста, и, ни лук ял, ни лук мирисал, отново се излегнах при другите двама. Г. Узунов, Ст, 1970, бр. 1262, 2. Правя се <на> ни лук ял, ни на лук мирисал. Разг. Преструвам се на невинен, на незамесен в нещо, на неосведомен за нещо. Преди година горяло, сега мирише. Диал. Ирон. Употребява, се когато някой прави въпрос за нещо не своевременно, когато то се е случило или го е засегнало, а тогава, когато всичко е отминало и се е свършило.
МИРИЯ, мн. няма, ж. Остар. и диал.
1. Мирие. — Да основете село и вардите пътя, като мирия ще ви бъде долината на тази река и каквото можете да вземете от гората. Д. Фучеджиев, Р, 46. Немаа пара леабец да си купаа, /..; / камо ли ти, мириа да даваа, / да даваа мириа на два цара. Нар. пес., СбНУ III, 86. Радин Тейко по двор ходи, Рада буди: /— Стани ми, галена Раде, /да то-вариме пуста мирия, /девет товари бела пшеница. Нар. пес., От. Беркович, НПМБ, 176.
2. Държавното управление, държавата. Правителството (мирията) има право да подейст-вува изкопаванието им [на лозята] до три години. ДЗОИII (превод), 14. Който не послуша на тая заповед, ще изгуби гражданското си право и имотите му ще ся конфискируват (мирията ще ги вземе). ЦВ, 1856, бр.293,65.
МЙРКА, мн. няма, ж. Простонар. С отриц. Спокойствие, мир1; мира. Живеехме си мирно и тихо, а сега като че дяволът му влезе под кожата, нито минута няма мирка. Ем. Манов, ДСР, 89.
О Не давам мирка на някого. Простонар. Непрекъснато безпокоя някого, не го оставям на спокойствие, за да постигна някаква своя цел. Главата му се изпълни с нещо друго, което го гони и не му дава мирка. Ст. Даскалов, ЗС, 77. Нямам <си> мирка. Простонар. Непрекъснато съм обезпокояван от нещо или от някого. Телефона наричам така .. Но въпреки всичките ми знания и съзнания, аз пак го смятам за омразник. Защото не го обичам. Мирка нямам от него. О. Василев, Ст, 1963, бр. 903, 2.
МИРМИДОНЕЦ, мн. -нци, м. Книж. Лице от древногръцкото племе от Тесалия, което според Омировия епос, Ахил предвождал в похода към Троя. И мирмидонци тогава край бързоноги Ахила / цяла нощ там за Патрокла жалиха, та па ридаха. Ас. Разцветников, Избр. пр III (превод), 37.
— От гр. рирцабшу.
МИРМИДОНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до мирмидонец, който е свързан с мирмидонец. Стигнаха те мирми-донските шатри и кораби леки/и Ахилеса намериха, седнал пред своята шатра /при платноходите черни. И той ги не зърна със радост. Ас. Разцветников, Избр. пр III (превод), 16‘
МИРМИДОНЯНИН, мн. мирмидоняни, м. Остар. Книж. Мармидонец. Ахил поискал за себе си прекрасната пленица Брезеи-за, но вождът на народите — Агамемнон,
— му отказал. От туй са породи силна крамола, поради която Ахил с дружините си мирмидоняни,.., отделил са от другите гърци. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 79.
МИРНАТА нареч. Разг. С мир1, като мирувам; мирно. Я седи мирната, да не изядеш боя.
МЙРНИЙ прил. Остар. Книяс. Само в
