МЙРНИЧКО 501 МИРНОВРЕМЕНЕН
съчет. мирний съдия. Миров съдия. Всяко общество да си избира от преобладаящата в него народност по един мирний съдия. ДЗ, 1868, бр. 9, 36.
МЙРНИЧКО нареч. У мал. от мирно; кротичко. О-о, картинка! Две момиченца си седят тихичко и мирничко под масата и разплитат гръцката рокля на жена ми! Тарас, СГ, 51.
МЙРНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. У мал. от мирен. — Такааа... Мойто хубаво момченце, мойто мирничко детенце — почна да го гали жена ми по русата главица. Д. Калфов, Избр. разк., 172.
МЙРНО нареч. 1. Тихо, спокойно, кротко. Съвсем друг е нисичкият четвъртокласник, който не само не мисли за никакви бели, но все мирно стои на мястото си, дори и през почивките. Л. Александрова, ИЕЩ, 42. Привечер,.., тя изведе ученичките си на двора, нареди ги по две .. — Ще вървите мирно по улиците. Д. Талев, ПК, 240. И додето стадото мирно хрупало тревица, овчарчето разговаряло с птичките. А. Кара-лийчев, ТР, 198. Теодосий престоя дълго време на колене, като се молеше... Като се изправи, в душата му беше по-мирно и той прилегна на одъра с желание да заспи. Ст. Загорчинов, ДП, 206. Срещнали се у тесни клисури, / Дойна годи мирно да замине, / юнак годи мирно да не мине, / кон возвива, Дойна да цалива. Нар. пес., СбНУ II, 34. Да би мирно седяло, не би чудо видяло. Погов. • В съчет. с т и х о, спокойно. За подчертаване на спокойствието, лекотата в някакво състояние или при протичане на нещо. Слънцето заседна червено, кърваво и падна здрач .. Мирно и тихо навсякъде. Елин Пелин, Съч. I, 37. - Остави сега ти книгите настрана, ами гледай да си заживеем мирно и спокойно, както Господ дал, да не бъде като напреди. Т. Влайков, Съч. 1,1925, 274.
2. Без бунт, без разпра, без съпротива, про-тивене; невойнствено. Той [Велчев] помоли гражданите да се разотидат мирно, а сам се упъти с дружината си към Бунарджика, дето я разположи на бивак. С. Радев, ССБ II, 53. Няколко дни славяните не се показаха навън. Те се държаха тъй мирно, че техният стан приличаше на друг град, като че ли Сердика се беше родила на две половини. Ст. Загоочинов, ЛСС, 145. — Господин Бра-йков, бъдете благоразумен: селяните са зле разлютени, — елате и ги поомекчете, та да се свърши всичко мирно, съседски! А. Ст-рашимиров, А, 619. — За почуда Райко съвсем не се възпротиви, остави оръжието мирно и тихо. Сг. Загорчинов, ДП, 483. • Остар. С предл. с, п о. Една вечер ни обсадиха в кулата хусари. Викаха: „.Попе, дай ни жени да станем ваши братя!“ Поп Лазар и Калеко ги уговаряха да си отидат с мирно. Ем. Станев, А, 138. Поданите забравили за миналото и нач-нали да живеят по мирно, зели да ся покоряват с радост на оногова, който ги покорил. А. Хилендарец, ВВИ (превод), 68-69.
3. Като сказ, опред. Означава, че някъде е спокойно, цари мир, отсъствува размирица, бунт, война. Чак сега забеляза, че полето пред стената гъмжи от хора — .. Ще рече, мирно е в Сливен. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 51о. — За накъде? — За Ахиево... Татък мирно ли е? Ив. Вазов, Съч. XXIII, 137. — А в Бяла Черква, казват, е мирно. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 179.
4. Като между м. Воен. Спорт. Употребява се като команда да се застане с изправено тяло, изпънати и прибрани долу крака и ръце, пуснати отстрани до тялото. Към шумната група матроси приближи мичман Бакърд-жиев .. — Мирно! — гласът му беше груб. Д. Добревски, БКН, 35. — Ротааа, мирно! За среща на командира, глави надес-но! П. Вежи-нов, ВР, 169. Тънкият и рус старшия изкомандува мирно на почетния взвод от стражари, а четирима други,.., понесоха ковчега навън. Д. Димов, Т, 298. Командирите закъсняха да командуват мирно за среща с княза или просто се преструваха, че не са го видели. В. Геновска, СГ, 397.
5. Като междум. Разш. Разг. За изразяване на заповед някой да стои спокойно, кротко; мирувай. Чумакът изгуби търпение, ядоса се и тъй силно го дръпна, че насмалко щеше да го събори от стола му .. — Мирно! — извика Гроздан. — Чумак, какво си полудял! Й. Йовков, Ж 1945, 11.
О Дяволът не стон мирно. Диал. Употребява се, за да се изрази опасение, че може да се случи беда, нещастие. И пое работата Здравко: неделя-две, тъй потръгна, поспо-ря всичко. Но дяволът — камък в ушите му — не стои мирно, изтика и Здравка. Ц. Церковски, Съч. III, 249. Заставам (стоя) мирно. Разг. Заемам изправено положение с тялото си с изпънати и прибрани долу крака и ръце, пуснати отстрани. Павел стана и тръгна към вратата,.. Останалите офицери се изправиха едновременно, удариха токовете си и застанаха мирно. Д. Димов, Т, 696. — Той знае и да декламира — рече Найдьо. Ха татковото, кажи новото стихотворение!.. Момченцето събра петички-те си, застана мирно и се поклони. Г. Кара-славов, СИ, 152. Сред високата гора настъпи гробна тишина. Бойците стояха мирно в две редици и чакаха с трепет. Сл. Трънски, Н, 258. Седя си мирно. Разг. Не предприемам нищо, не се намесвам, не участвувам в нещо. — Я си седи мирно — рекъл баща му, — а то ще отиде на ветъра моят труд. Сл. Трънски, Н, 481.
МИРНОВРЕМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до време без война. В складовете се съхраняваха хранителни и фуражни припаси както за мирновременните нужди на армията, така и за война. П. Илиев, ДВ, 220. В прикриващия фронт,.., не влизаха армейски съединения,
