МИРЙТЕЛЕН 499 МИРИША2
данието, да упражнят своето право на миришели и съдии, да турят сами край на появилите се недоразумения. СбНУ XXXIII, LXVIII.
МИРЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Помирителен. От него [домашен съд] се е появило и развило общинското правосъдие и по-късно, когато посредническият или мирителният институт е еволюирал в коренен или княжески съд, тоя, последният, е намерил готови образци за своята дейност в най-ранния че-ляден съд. СбНУ XXXIII, XXII.
МИРИША1, -еш, мин. св. мирйсах, прич. мин. св. деят. мирйсал, несв. 1. Прех. и непрех. Възприемам с обонянието си миризма, дъх на нещо; душа. Посетителите отиват към масата на бай Ганя. Гледат мускалите, миришат ги и разпитват нещо. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 44. Навеждаше се, взимаше пръст, мачкаше я на ръката си, миришеше яия пускаше с благоговение. Елин Пелин, Съч. III, 97. Людмила седна на трикракото столче до огнището и взе да мирише въздуха: — Картофки ли вариш, майчице? — запита тя. А. Гуляшки, СВ, 319. — Но младият жули ракията .. — Ти да видиш дядо Илия как го гълчи и щом го срещне заран, почва да го мириши. А. Ка-ралийчев, НЗ, 164. И колко здравец там мирисах. Ив. Вазов, Съч. XVII, 197. Ние не можем да миришем, когато носът ни е запушен, а също и когато носният нерв е заболял или е разрушен. ПН, 1932, кн. 4, 64.
2. Прен. Непрех. Рядко. Следя, търся, дебна да открия нещо; душа. И как да се не подадеш на тая опасност, когато имаш работа с един бирник, който .. изкарва на търг вещите и добитъците на неплатившите, между които се щурат лисичите профили на двама евреи, дошли да миришат за плячка в общата тревога! К. Величков, ПССъч. VIII, 246. мириша се. I. Възвр. от мириша (в 1 знач.). Имаше навик да се мирише като излезе от задимено помещение. П. Взаим. от мириша (в 1 знач.). Двете кученца винаги първо се миришеха, а после се заиграваха.
МИРИША2, -еш, мин. св. мирйсах, прич. мин. св. деят. мйрисал, несв., непрех. 1. Издавам, изпускам някаква миризма, дъх. — Каква файда от цветята? Тука, в тая пушилка ще почернеят и няма да миришат. М. Марчевски, П, 272. — Още сега! — за няколко минути наредих на масата яйца, сирене и начупен пресен хляб, който приятно миришеше. П. Михайлов, МП, 19. — Захари, я иди да заринеш нужниците, че миришат. Л. Стоянов, X, 25. Босилъок млого мирише, /та сичко живо събуди, /сичките живи животни. П. П. Славейков, КНП, 86.
2. Имам, издавам неприятна миризма, дъх. — Ами тези дето идат сега, кои са? Ууу, доктор Мамулеви! Оле, оле, дано местата им не са до нашите, че както й миришат устата, не мога да изтърпя. Чудомир,
Избр. пр, 184. — Какво е туй месо? То мирише ужасно! Хр. Смирненски, Съч. III, 8. Шегобийците разказваха, че кашкавалът миришел, защото мандраджиите го бъркали с краката си. Сл. Трънски, Н, 210. Живот ли бе — да го опишеш? /Живот ли бе
— да го разровиш? / Разровиш ли го — ще мирише / и ще горчи като отрова. Н. Вап-царов, Ст 1951, 45. Цялата мириша на олио от това пържене. А Не яж чесън преди да излезеш, че ще миришеш на хората.
3. Безл. Има, усеща се определена миризма, дъх. Миришеше така, както мирише в селска българска къща — дървото на дърво, камъкът на камък, варта по стените на вар. Н. Инджов, ПП, 116. Беше му спокойно с нея, чувстваше се стабилно. Приказката й бе свойска, дрехите й също тъй бяха свойски, че дори потта й миришеше свойски. И. Радичков, СР, 69. В скъпия ресторант миришеше тържествено, малко ли е
— пет сватби. В. Пламенов, ПА, 105.
4. Прен. С предл. н а. Разг. Усеща се, предчувства се нещо, долавят се признаците на нещо. Той [вестникът] миришеше на радостна среща, на сутрешно кафе, на широкия свят. Ат. Наковски, БС, 91. — Това мирише на авантюра —.. — Ти си държавен служител, а плюеш на законите. А. Гуляшки, МТС, 163. Заоблачи се. На дъжд мирише.
5. Прен. Разг. С предл. н а. Усеща се, долавя се, че някой или нещо е съвсем различен от това, за което се представя или както го възприемат другите. — Съзнателно или несъзнателно ти тласкаш България към ... къде, къде другаде, освен в противната посока — към християнството. Ти целият миришеш на християнство, тате, а това аз не одобрявам. И. Вълчев, ДКН, 385.
— Вие напразно го изкарвате симпатичен и някакъв рицар... Той от сто разкрача мирише на мошеник. Ив. Вазов, Съч. XI, 148.
— Аз не съм лекар — важно заяви човечето,
— но като ви гледам, съвсем на охтика ми миришете. ВН, 1952, бр. 2, 3. Изгледаха го [Мир-чо] в недоумение. Знаеха, че бе сприхав, бърз, юначен, но това, дето се канеше да пъди турците от селото, избиваше на лудост. Разумен човек такива приказки не приказва — миришат повече на хвалба. К. Петканов, X, 76-77. МИРЙШЕ МИ несв., непрех. С предл. н а.
1. Усещам, възприемам с обонянието си миризмата, дъха на нещо. Миришеше му на сажди и пушек, сякаш наистина тук бе минал влак и беиоставил тръпчив и кисел мирис след себе си. И. Радичков, СР, 37. От две страни благоуханни / гори от чубрики засмени /.. / Вървя, и късам, и мириша, /а те мирашат ми на здраве. Ив. Вазов, Съч. XVII, 199.
2. Прен. Усещам, предчувствувам, че нещо ще стане, долавям признаците, проявите на нещо. — Пък знаеш ли, оня ден сам господарят ме подхвана .. — Кольо дума, май че на сватба ми мирииш... Хайде, ще кумувам. Г. Райчев, ЗК, 160. Войничето се помая. След
