МИРИЗМЙЦА 498 МИРЙТЕЛ
благовоние, парфюм. Ако е суха [косата] треба всяк ден да я мажи со следующата помада: мозък от волски кости ..; зейтин от сладки бадеми .. И няколко капки от коя да е миризма. ЦВ, 1859, бр. 428, 3. Те [жените] гледат само на вънкашнето кича-ние, на благоуханните миризми .. и на сви-лените фустани. Ч, 1871, бр. 20, 629. По масата гребени, кутийки с прахове, масла, шишета с миризми и прочие. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 3-4, 10.
О Излиза миризмата на нещо. Остар. Проявяват се лошите качества, страни на нещо. — Кой та знае де си ходил, може да си сторил още нещо зло, та като изминеш сетне, да му излезе миризмата и да тегля аз. Затова трябва сега да си дадеш свидетел как че си добър човек. Ил. Блъсков, ЗК, 126. Пускам си миризмата. Простонар. Пръдвам.
— От гр. рдЗрктра.
МИРИЗМЙЦА ж. Разг. Умал. от миризма. Сладка миризмица на яхнийка се донесе от кухнята.
МИРИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до вид поземлена собственост в Османската империя. Мирийски статут.
О Мирийска земя. Истор. Категория земя в завладени от османските турци територии, върху която османската държава притежава права на върховна собственост.
МЙРИС м. и (остар.) мириз ж. Миризма (в 1 знач.). После баба Яна сложи на трапезата голяма пръстена паница с кисело мляко, хванало едва-едва коричка, полъхна от него свеж мирис. Д. Талев, ПК, 377. Печката бумтеше весело и мека, приятна топлина, смесена с мирис на прясно кафе и варена царевица се носеше из стаята. Чудомир, Избр. пр, 140. Вече му се струваше, че усеща топлината на селото, тънкия мирис на дима и на кошарите. П. Вежинов, НС, 165. Из въздуха се разнесе и мирис на тамян. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 99. В ноздрите му нахлуваше бавно мирисът на морето — силен и ободрителен. П. Вежинов, ДБ, 102-103. Изследванията на англичанина Еймур са позволили да бъдат определени седем основни вида усещания за мирис, подобно на основните седем цвята, на които се разлага видимата слънчева светлина. Ц. Цанев и др., ЧП, 52. Качамакът започна да се троши на буци и пускаше съблазнителен мирис. Н. Попфилипов, РЛ, 13. // Само мн. Различни видове миризма. Планината те приема и ти дава дългото разстояние и време, за да обмислиш всички твои общи неща, покрай които си препускала в града при голямата скорост. Те навлизат в тебе с прилив на усещания, докосвания, мириси, неизвест-ности. Бл. Димитрова, Лав., 116. Той души въздуха, той дири / сред мирисите песента, / а тя напира, тя извира / от ветрове и от листа! А. Германов, М, 38.
МИРЙСАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Мириша. Ти са, джанъм, фаляше, / хем фаляше, фаляше, /че ти вино не пиеш, /.., /пак на вино мирисаш. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 125. Овай сокак на босилок мириса / и на цървен бел трендафил. Нар. пес., СбНУ X, 37.
МИРЙСАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от мириша. И без специално мирисане дъхът на мухал от мазето се усеща.
О Не съм цвете (билка, китка) за мирисане. Разг. Лош съм, не съм добър, свестен човек. — Още преди седем години, когато Петър те взе от улицата, аз усетих, че не си цвете за мирисане,.. и, ей на, показа си най-после рогата. Д. Немиров, В, 63. — У-у, какъв ви е такъв никакъв оирникът.. — Не гледай, че е такъв,.. — не е билка за мирисане — цяло село трепери от него. Г. Райчев, Избр. съч. I, 165. На другия ден арестуваха Караванювчето. Сега него го нямаше на нивата, но и другите не бяха китки за мирисане. Г. Караславов, Избр. съч. I, 194.
МИРЙСАНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Мирисане. Културний човек във вашето време е приличал на човек, потънал до шия в някое вонещо и отвратително блато и утешающ се с мирисанието на някое стъкълце с парфюм. ССГ (превод), 147.
МИРЙСВАМ, -аш, несв. ', мирйсна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Помирисвам. — Махни са, махни, юначе, / нах мойса горни вратинки, / кичица да ти йоберем, / йол-чеш ми китка мириснеш, / йел мене да си споменеш. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 22. Ски-ни ми, моме, страче босилок, / да си мирис-нем, да си закачам, / да си закачам за бела чалма. Нар. пес., Ст. Веркович, НПБМ, 326.
МЙРИСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил.
1. Който има, излъчва миризма, аромат; ароматен, миризлив. При изследванията, проведени напоследък, е установено, че молекулите на мирисните вещества имат електрически заряд. Ц. Цанев и др., ЧП, 53. С цветя мирисни пъстрей полето. П. К. Яворов, Ден, 1895, кн. 11-12, 1015. Тук шарени месали / разстилат се, отвъд набрали /куп орехови мирисни листа /и ги редят на няколко места. К. Христов, ЧБ, 34.
2. Който се отнася до миризма; мирисов. По своя път рибите се ориентират посредством обонянието си,.. Това показва колко дълго време могат да се запазят у рибите условните рефлекси, създадени при участието на мирисни усещания. П. Коларов, РП, 34.
МИРЙСНА.Вж. мирисвам.
МЙРИСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Мирисен (във 2 знач.). Учените Монкриф и Еймур са разработили т.нар. теория на обонятелните (мирисовите) възприятия. Ц. Цанев и др.,ЧП, 52.
МИРЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Човек, който помирява спорещи помежду си хора; помирител. Те [българските първенци] гледали грижливо да запазят пре
