МИРИЗЛЙВИЧЪК 497 МИРИЗМА
207. Тая нощ той бе уморен и реши да легне без да пали миризливата опушена лампа. П. Вежинов, ВР, 210. Твойте цветя / полудиви /дъх изпущат /миризливи /надалеко /по лъките. Ц. Церковски, Сьч. II, 42. Рано рани Маргита девойкя, /.. у полето, у роено ливаге. /Да набере цвеке миризливо, /да увие Яневска-та китка. Нар. пес., СбНУ II, 32.
2. Който има силна неприятна миризма. — Да не смееш да минеш през балкана с колата си, ами да се тикаш в миризливите влакове... Д. Кисьов, Щ, 30. Той [Борис] отмина чаршията и зави към реката по тесните и миризливи улички на най-бедната част на града. Д. Димов, Т, 29. Вчера няколко от учителите,.., излязоха след часовете на разходка към моста. В групичката беше и Комков, в своя стар, износен и леке-лив балтон, подплатен с миризливи овчи кожи. М. Кремен, СС, 76. В прогимназията,.., вижда се, че зеят всички врати. Където няма отворен прозорец, въздухът е още топъл, миризлив, тежък. И. Йовков, ПГ, 213. • За изразяване на пренебрежително отношение към някого или нещо; долнопробен, кирлив. „Стига вече с твоите глупости. Все миризливи фантазии!“ Д. Цончев, ЧС, 71. — Я после дъщеря му Ирина да заговори в черкова или в читалището и да каже на селяните, кой е предал баща й на турците, къде 1це се дяваме тогава... — За такива миризливи ли работи ни викате нощем да си оставяме работата! Зл. Чолакова, БК, 66.
◇ Миризлив пелин. Храстовидно растение, използувано в производството на бира; бо-жо дърво. Айет^о ЬоЬеИ. Миризлива вода. Остар. Книж. Одеколон. От Рейнска към Ю., на която главен град е Келн,.., обръщц голяма търговия с вина, наречени рейнски и с миризлива вода, названа келнска. Ив. Богоров, ВГД (превод), 125. Забележителни градове у Прусия .. У крайрейнската област: Колон или Кьолн .. стар град с голяма черкова; тука правят миризлива вода, наречена одеколон. Й. Груев, УЗ, 110-111. За да се премахне такъв лош дъх, няма полза от миене устата с миризлива вода, а трябува да ся оправи спюмаха. КН, 1873, кн. 5, 14. Миризливо масло. Остар. Хим. Етерично масло. Стига да са разчесват космите два пъти на деня, сяка неделя да се мият и подир миението, леко да са натриват с някое растително масло, волска лой .. или с мегеа помада (направена от свинска мас, смесена с някое етерно, миризливо масло). Лет., 1876,107-108.
> Миризливо лайно. Разг. Грубо. Човек с неприятен характер, който лесно се сърди.
МИРИЗЛЙВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от миризлив. — Героите носят лаврови венци, ти ми дай сега барем тая мъничка розичка, хубавичка, миризливичка като тебе! Ив. Вазов, Съч. XVIII, 100.
МИРИЗЛЙВО, мн. няма, ср. Диал. Цвете калофер.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МИРИЗЛЙВЪК (рядко), -вка, -вко, мн. -вки, прил. Нар.-поет. Умал. от миризлив; миризливичък. — Ех, каква беше като млада невеста — .., ябълка енъовка, миризлив-ка румена, кошута недоена. 3. Сребров, Избр. разк., 131. Марко проси, море, / дели Магделена, /.. / Он во праща, море, / китка миризливка, / она нему, море, / китка от ко-привка. Нар. пес., СбНУ ХЬ, 402. Майка Ерин-ка плетеше, /руса й коса редеше, /под бел, под червен трендафил, / под миризливка ябълка. Нар. пес., СбВОгТ, 386. Увила бех му китка шарена, /.. /Китка шарена, с конец вързана/и накитена с убаво цвеке, / ем убавечко, ем ми-ризливко. Нар. пес., СбНУ XIV, 35.
МИРИЗМА ж. 1. Физично свойство на вещество, което действува върху обонянието и предизвиква приятно или неприятно усещане; дъх, мирис. Небето синееше, а из въздуха се носеше миризма на люляк. Д. Димов, Т, 257. Във въздуха, освен миризмата на овчи тор, усети се и приятният дъх на прясно мляко. Й. Йовков, АМГ, 122. На много места, зад съборените сгради, се виждаше натрупано сено на високи купй, от което се носеше прясна и приятна миризма. Ив. Карановски, Разк. I, 146. Дим и рибена миризма напълниха цялата кухня. Ал. Константинов, БГ, 63. В плевните,.., като се изметят добре да не остане никаква миризма и като са сухи, може да са храни в тях добра коприна. 3. Княжевски, ПРШ (превод), 56. II Само мн. Съвкупност от такива свойства на различни видове вещества, предмети. Встрани на тревата лежаха купчина дъски, гладки и бели, над всички горски миризми надвиваше влажният мирис на прясно дърво. Д. Талев, И, 326. Беше ранна пролет;.., поникналите зеленинки още не бяха добили миризмите и формите си — миришеха на зелено, приличаха на тревици. Ил. Волен, МДС, 140. Въздуха пълнят нежни миризми. К. Величков, ПССъч. И, 118.
2. Разг. Подправка, която придава приятен дъх и вкус на яденето. Сложи някаква миризма в боба, та да е по-вкусен. II Само мн. Различни видове подправки. -— Голям май-стор е и наденици прави. У дома си работи човека, туря миризми, урежда ги. Й. Йовков, ПГ, 191. Ако да имат [пълните хора] склонност къмто пламенните страдания, по-много могат да изпаднат в тая, когато ся хранят с ястие-та,.., които са направени с много пипер и миризми. С. Доброплодни, 3 (превод), 31-32.
3. Само мн. Остар. Благовонни вещества, обикн. смоли, корени, масла; благовония, аромати. Тя продаваше миризми. В малки чаши от алабастър., тя носеше касия, смирна. Н. Райнов, БЛ, 183. — Извади ми и най-добрите благовонни миризми. Ив. Вазов, Сьч. XXI, 63. Димът на арабските миризми във вид на малки облачета, се разнасяше из кьошетата на стаята. Сг. Ботьов, К (превод), 11.
4. Остар. Разтвор от ароматични вещества;
