МИРЕНЕ 496 МИРИЗЛИВ
жинов, НС, 26. Два дни наблюдаваме вашите [на делегатите] скромни и мирни лица, слушам думите ви. Ал. Гетман и др., СБ, 33.
◇ Мирен договор. Договор, който се сключва след война за установяване на отношения и състояние на невойна. Мирна стойка. Спец. Изправено положение на тялото с изпънати и прибрани долу крака и ръце пуснати отстрани и свити в юмрук. — Страхиле! Ела веднага!..
— Заповядай, другарю командир! — гръмна ясно и отсечено, като се изправи пред Щерев и зае мирна стойка. Д. Ангелов, ЖС, 307.
>Вържи попа, да е мирно селото. Разг. Употребява се като съвет, напомняне към някого да се справи с най-главния виновник, за да няма неприятности. — Какъвто е здрав като бик попът, да те хване, с два пръста ще те удуши. — Връзване! Връзване! — настояваше Зелков. — Ще стане като в приказката — вържи попа, да е мирно селото! — каза някой и се изсмя звънко. Г. Ка-раславов, Избр. съч. II, 19. Да ми е мирна главата. Разг. Запазвам си спокойствието, не си създавам или избягвам възможни неприятности. — Аз си имам мой правилник за службата: не минавай път на господата, да ти е мирна главата. Ем. Манов, ДСР, 180. Вачко съжаляваше, че се бе изказал против председателя си. Ако си беше мълчал, сега да му е мирна главата. Спокойно ще си гледа работата и ще чака деня, когато ще го приемат в университета. Ст. Даскалов, СЛ, 135. Мирна роса. Диал. Тих, кротък, покорен човек. И дойде света Неделя, / тая ми мольба не моли, / мирна йе роса пред бога. Нар. пес., СбБрМ, 34.
МИРЕНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Помирение, смшяване. Нашите юридически обичаи изобилват с данни, по които може да се заключава, че миренето е било един стадий в еволюцията на правораздаването, на който и досега се отдава голямо и важно значение. СбНУ XXXIII, XIX. 06-редностите при миренето, жертвоприношенията и прочие, имали за цел да умилостивят и удовлетворят душата, сянката на загиналата жертва. СбНУ XXXIII, XVIII.
МИРЁНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Помирение, смиряване. Книга Товачовска .. съобщава наредби за по кората, т.е. каянето на убиеца над трупа на убития и мирението му с неговите роднини. СбНУ XXXIII, XV.
МЙРЕЦ, мн. няма, ср. У мал. от мир1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МИРЕЦ, мн. -рцй, м. Остар. Мирянин. Знаят нашите читатели, че ся бе свикал и устроил в Патриаршията народний собор от мирци и от владици. Г. Кръстевич, БКн, 1859, януари-юни, кн. 11, ч. 2, 207.
МИРЗА м. Остар. 1. У персийци, иранци и повечето тюркски народи — почетна титла на мъж от царския род. — Отведете го веднага при татарския мирза. Сг. Ботьов, К (превод), 91.
2. Почетно обръщение към високопоставена личност (Вл. Георгиев и др., БЕР).
3. Титла пред името за означаване на уче-ност (М. Филипова-Байрова и др., РЧД).
— От араб.-перс. през тур. mirza.
МЙРИА-. Остар. Първа съставка част на думи, означаващи мерна единица със значение 'десет хиляди пъти по-голям', напр.: мириаграм, мириар, мириаме-тър, мириастер и под.
— От гр. pvpia-.
МИРИАДА ж. Остар. Книж. 1. Множество от десет хиляди. Уните ся покорявали на един цар и войските им ся разделява-ли на мириади, всяка по 10 000 души, и всяка мириада ся подразделява на различни големи и малки отделения, составляеми от 1 000, от 100 и от 10 войни. Г. Кръстевич, ИБ, 32.
2. Безкрайно множество; безброй. Мириади неподвихсни звезди досега съвсем недостъпни за човеческопю око, откриват са сега с всичката си бляскава хубост. Д. Витанов, НС (превод), 15.
— Ог гр. fiupiàç, -àSoç през фр. myriade или нем. Myriade.
МИРИДЙТИ мн., ед. (рядко) миридйт м. Остар. Албанци, населявали областта около Скадарското езеро в Албания. Черната гора да въоружава, а арнаутите и бо-санците очекват из Цетин помощ и спасение. Двама миридити са отишле вече в Цетин, за да са споразумеят с княз Никола. С, 1872, бр. 39, 312. Миридитите вече броят 6 000 въстаници, добре въоружени и турците досега нищо не сполучиха срещу тях. НБ, 1877, бр. 68, 264. — Миридитите, които са католици, захванаха да са зинимават с изданията на своя патриот съотечественик. С. Бобчев, ПОС (превод), 50.
МИРИЕ, мн. няма, ср. Остар. 1. В Османската империя — държавен имот. Земите, които са намерват в Османската империя, се разделят на пет категории: I) на стопански
II) на правителствени или тимариотски (феодални — мирие) земи. ДЗОИII (превод), 5.
2. Данък (Н. Геров, РБЯ III).
3. Откуп (Н. Геров, РБЯ III).
— От перс. през тур. mirye.
МИРИЗЛЙВ и (остар., поет.) миризлй-ви, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който излъчва, изпуска някаква миризма, дъх, аромат. Обичах да се промъквам тихо до това място, да легна на миризливата трева и да наблюдавам. Елин Пелин, Сьч. II, 128. На другата страна, в стъклена чаша, е натопен букет от пресни миризливи цветя. Т. Влай-ков, Съч. III, 45. Жените на всички тези мъже не познаваха убийствения селски труд, не газеха боси из прахоляците и миризливите селски торища. Г. Караславов, ОХ I, 35. На другия ден едно такси се зададе по пътя откъм града и, като остави една дълга следа зад себе си оти сцн миризлив пушек, спря пред общината. И. Йовков, ПГ,
