МИРАБИЛИТ 493 МИРАЖЕН
Неговата глава лесно не увира, но аз, докато не го склоня, мира няма да му дам! К. Петканов, В, 140. Не знам мира. Разг. Непрекъснато се занимавам с някаква работа, върша нещо. Тя е все първа, подир нея свекърът, после сестрата на Марин,.. Кукуру-зът се е разшумнал едролист и зелен,., все нейният ред беше първият, че ръцете й не знаеха мира. Б. Митов, ЛФ, 1977, бр. 1, 4. Нямам <си> мира. Разг. Непрекъснато съм обезпокояван от нещо или от някого. — А Костадин — .. — мира няма с тая ваша къща. От сутрин до вечер е на крак, все реди и подрежда камъни, греди, тухли. Д. Талев, ПК, 498. — Как ще бъде занапреж с тия безбожни хусари, какво ще чиним, що ще правим? А то мира нямаме от тях. Ст. За-горчинов, ДП, 229. Оставям на мира някого. Разг. Не безпокоя, не тревожа повече някого. — Хайде, престанете да се изплъзвате —..
— Кажете ми какво мислите за мен, за да ви оставя на мира. Но честно. Ем. Манов, БГ, 150. — Хайде стига спа, няма да те оставим на мира! Ив. Остриков, ОП, 25.
МИРАБИЛЙТ, мн. няма, м. Минер. Естествена глауберова сол. По-важни минерали на солните залежи са следните: халит — .., ми-рабилит .. и някои борати и нитрати. К. Георгиев, П, 224. Измежду всички соли най-интересната и най-важната е мирабилитът.. Неговата разтворимост при различни температури е различна. Б. Ангелов, ЗМ, 31.
— От фр. mirabilite.
МИРАБИЛЙТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Минер. Който е на мирабилит или от мира-билит. Вълните изхвърлят на брега големи количества мирабилит, дъното е покрито с кристали от мирабилит. За една година заливът отделя около шест милиона тона мирабилитови кристали. Б. Ангелов, ЗМ, 31-32. Мирабилитови соли.
МИРАЖ м. 1. Оптическо явление — зрителна измама, характерно обикн. за пустините, при което светлинните лъчи се пречупват така, че отразяват във въздуха образите на предмети зад хоризонта. Ставаше дума за всичко: за тропическите гори,.., за пустинята и за миражите, които мамят загубените кервани. И. Йовков, Разк. II, 11. Внезапно пясъците избледняха и на двеста крачки пред нас изникна цяла палмова горичка, сред която искреше малко езерце. — Мираж! — въздъхна арабинът. П. Бобев, К, 32. В момента термометърът показва 40° под нулата, а на триста метра горе нахлува топъл слой от Баренцово море. При такива условия много често стават миражи. Сг. Волев, МС, 72. От пречупването на зарите във въздуха зависи явлението, което наричат мираж. Ив. Гюзелев, Ф, 267.
2. Прен. Гледка, която със своята красота, като че ли е нереална, приказна, плод на въображението; видение. Там някъде, сред тоя мираж от върхове, в една тясна долина спеше родният му градец. Ем. Манов, БГ, 13. И линиите на минаретата, очертанията на цялата сграда са тъй тънки, тъй леки и стройни, че губят почти всяка реалност, вземат призрачните контури на далечен мираж, на загадъчно видение. Й. Йовков, Разк. II, 184.
3. Прен. Нереална представа за нещо, обикновено труднопостижимо или много желано; илюзия, видение, мечта. Тя [Ирина] искаше да повярва в неговите планове, в неговия мираж, но не можеше и понякога се съмняваше дори в истинността на дребните факти, които й съобщаваше. Д. Димов, Т,
25. Впрочем, малцина знаят какво е майонеза, но понеже са чували за шампанско, миражът за хубаво ядене обзема всички. Л. Стоянов, X, 19. И двете са боркини за лич-на свобода .. и гонят неотстъпно миража на своето щастие. М. Кремен, РЯ, 175. Ив болницата, и в къщи, и на улицата неговите естетически представи влизаха в противоречие с действителността — светлите надежди,.., започваха да изглеждат миражи. Ем. Станев, ТЦ, 83. Очите ми са много уморени / от ужаса на моя скъден ден. / Тежат ми на душата вкаменени, / миражите на блян осуетен. Д. Бояджиев, Ст, 25.
4. Прен. Образ от нещо видяно или преживяно, който изпъква в съзнанието; видение. Пред моите очи се рисуваше миражът на блестящите парижки кафенета, с безчис-лени разхладителни питиета. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 78. Стара генуезка крепост е Алуща .. Миражи от миналото на човешката история, видения от друг свят: тихи, скромни старини от бурно минало. Кой ли им обръща внимание днес? Кр. Кюлявков, СП, 9. Всичкият мираж на миналото, преди да изчезне за него [Русо], се носи над този Шармет, където учението в самота и съзерцание, го е калило за трудния път. Р, 1927, бр. 244, 3.
5. Прен. Рядко. Образ, който се явява на някого като плод на болното му въображение и се схваща като истински; видение. Не познавам неземните миражи на опиума и хашиша. Ал. Гетман, ВС, 320. Стоянов очевидно взима сериозно миража си за някакъв заговор срещу него самия, както и срещу дружеството. М. Арнаудов, БКД, 205.
— Фр. mirage.
МИРАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил.
1. Който се отнася до мираж. Жегата трептеше над земята и даваше миражни очертания на цялата околност. Ив. Карановс-ки, Разк. I, 123. На северозападната страна на тази неочаквано разкрила се пред нас долина се редяха тъмнозелени кестени, чиято линия спираше чак в дъното, забулено от една миражна синева. Й. Радичков и др., ГСП, 32-33. Ний тръгнахме, с очи разтворени и влажни, / да уловиме — сянката на любовта, / да спрем — на щастието кулите миражни! Ел. Багряна, ВС, 58.
2. Недействителен, нереален, илюзорен. Ху-
