МИР2 492 МИРА
щество (големи социални или народностни групи), обединени в развитието си от сходни културни, социални и исторически признаци; свят. Така още 60 години преди да се роди Данте, Калоян завързва близки сношения със западноевропейския мир и изпрати даже на папата две деца,.., за да изучат латинския език. Ив. Шишманов, Избр. съч. I,
77. С Каравелова изчезва сигурно една от най-оригиналните и най-могъществени фигури в балканския мир. Пряп., 1903, бр. 87,
3. Славянският мир. // В съчет. с античен, древен, класически. Общество на старите гърци и римляни с тяхна-та история и култура; античност, древност.
— Не знам дали сте чули: тази година излезе в Париж нова книга върху завоевателя на класическия мир — Александър Македонски. А. Страшимиров, Съч. V, 147. Неговото въображение [на художника Чикош] търси жените, които в легендите и в античния мир са оставили спомена на една велика страст. С. Радев, X, 1909, кн. 4, 10. В „Денница“ се появиха и първите му „Писма от Рим“ .. изящен слог на поет и художник, влюбен в красотите на италианското изкуство, и в културата на древния мир. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 206.
6. Само ед. Съвкупност от представите и възгледите на отделния човек за живота и заобикалящата го действителност; свят. Иг-натий слушаше техните тъжби; той все по-дълбоко вникваше в тоя прост, неподправен мир на селския човек. Ст. Дичев, ЗС I, 318. Да се научи човек да обича, това е много мъчно нещо! То значи да се случи нещо толкова чудно, че целият му душевен мир да се измени. Д. Немиров, Д, 69-70. И твърде скоро той съзна,.., че Мария живееше в някакъв собствен мир от звуци и невесели настроения, който нямаше нищо общо.. с калната и жестока действителност на склада. Д. Димов, Т, 83. И в неговата душа започна бавно да оживява един мир от светлини и образи, които безшумно се движеха, преливаха се, превъплатяваха се. Д. Талев, СК, 37. Възпитанието, нравствен-ният мир на европееца,.., хилядите проявления на прогреса не обременяват вниманието на бай Таня. Ал. Константинов, БГ, 60. // Тази съвкупност като явление на психическия живот. Вътрешен мир. Духовен мир. Емоционален мир. Мир на емоциите. Мир на мечтите. Мир на сънищата. Мир на фантазиите.
7. Съвкупност от характерни за дадена сфера на човешкия живот признаци; свят. В тях, лист по лист, като в някаква поема, се разкрива и очертава пред нас селския живот с всичката си пъстрота,.., с всичко, което прави от него отделен мир. К. Величков, ПССъч, VIII, 191. А фреските във вила Фарнезина ни пренасят във фантастичния мир на гръцката митология. К. Величков, ПССъч. III, 196.
— Да, да, нямате представа какъв оргинал! Въобще, може да се каже, индивидуалистичес-ка личност. Сега бил в Плевен, представлявал трупа... Писа ми една картичка. Проявил се в мира на изкуството. К. Константинов, ПЗ, 24. Няколко тесни стълби водят от Сикстинс-ката капела в Рафаеловите станци.. Двамата велики живописци [Рафаело и Микеланджело] стоят така на две стъпки един от други, но това малко разстояние дели два мира на изкуството. К. Величков, ПССъч. 1П, 161.
О Мира сего. Книж. Според християнските представи — земният, материалният свят и животът в него. — О, вие, умните мъже, понякога сте далеч от мира сего. Ще си заръчам губер не за прикя,.., но защото те са такова хубаво и практично нещо. Ем. Станев, ИК I и II, 87. — Ами че жени се .. Та аз, момиче, не проповядвам отречение от мира сего. Никой от моите ученици не е станал монах... Ем. Ма-нов, ДСР, 173. Не от мира сего. Книж. За човек, който изцяло е отдаден на отвлечена дейност и не го занимават делнични, всекидневни неща, грижи, радости, удоволствия. Нежен и мил, тоя поет сякаш не от мира сего .. Като залутана „птица в нощта“, като „лунно петно“. Г. Бакалов, Избр. пр, 368. От създание (сътворение) мира <сего>. Книж. От най-стари времена, от дълбока древност. Тъй и Верко-вич „откри“ в родопските села,.., песни от незапомнена древност, подбуждан невям от патриотически смисъл да покаже, че българите са живели на Балканския полуостров от създание мира. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2),
12. „А всичкото злато да би се сбрало, / от сътворете мира досега/.. /На никой дух, кой страда в тоя мрак, / за мъгновенъе отдих не би дало!“ К. Величков, Ад (превод), 70.
МЙРА, мн. няма, ж. Простонар. Спокойствие, мир1; мирка. Изслушваше търпеливо едни и същите молби и оплаквания — като че отчаяни викове на безброй хора, оставени без дом и хляб, без всякаква мира и сигурност. В. Мутафчиева, ЛCB I, 53б. Нарочно й казах всичко изведнъж .. исках да довъриш изчисленията си на мира. Тя навярно долови намеренията ми и замлъкна. Л. Михайлова, Г, 7.
О Мира не ми дава нещо; мира не мога да намеря. Разг. Непрекъснато мисля за нещо, измъчва ме постоянно някаква идея, мисъл. Нейчо излезе в къра и с едва сдържано любопитство, което отколе не му даваше мира, потърси мястото, гдето вълкът беше го накарал да се отбие от пъгря ц гдето беше намерил кесията с пари. И. Йовков, ЖС, 64. Сладко ми е да потъвам в безмълвие и съзерцание .. А вчера откак научих, че сестра ми Елена била грабната в леса от хусари, мира не мога да намеря. Ст. Загор-чинов, ДП, 227. Не давам мира на някого. Разг. Непрекъснато безпокоя някого, не го оставям на спокойствие, за да постигна някаква своя цел. — Това училище му оживя на сърцето. Он и по-рано ми плачеше за него. Хеле, откакто се сприятели с твоя син, мира не ми даваше. П. Здравков, НД, 150. —
