МИР2 491 МИР2
панство, здравеопазване, търговия, технологии, занаяти и обществено развитие) за подпомагане развитието в съответната област и за обмен на идеи и ценности между народите и културите на страната-домакин и САЩ. Сепаративен мир. Спец. Договор за прекратяване на война, сключен само между някои от враждуващите страни. Заминала е делегация, която ще иска от англо-американци-те сепаративен мир. Д. Димов, Т, 524.
>Лулата на мира, изпушвам/изпуша. Книж. Ирон. Употребява се като подкана към помирение между двама или повече души. Е, хайде, изпушете лулата на мира, стига сте се карали. Мир на праха му. Книж. При споменаване на покойник или при раздаване на нещо в памет на умрял човек. "Но няма нищо по-страшно за актьора да играе фалшив, сбъркан от автора образ .. Имала съм такива случаи,.. Бе в пиеса на български автор — сега покойник, мир на праха му, — в ролята на която аз се изпотявах, като че ли излизах от парна баня. Ст. Грудев, АБ, 155. Мир не зная (знам); мир не ми дава нещо. Разг. Непрекъснато мисля за нещо, много съм неспокоен, развълнуван от някаква мисъл. Тя ме иска, аз по нея / мир не зная, луд лудея. П. К. Яворов, Съч. I, 36. Пламна пожар, от пожара / отлетяха / две искрици — от сърце ми / те се спряха. / Оттогава мир не зная, / ни почивка— /пея, плача — ти... ти гледаш/със усмивка. Ц. Церковски, Съч. I, 98. Тези мисли като бич удряха добрия старец и мир не му даваха. Сл. Трънски, Н, 268. Почивам в мир. Книж. Само 3 л. ед. и мн. Употребява се, когато евфемистично се говори за покойник. Тогава какво е станало с финансовите средства, отпуснати за първото плаване? По този въпрос би трябвало да попитаме самия Веспучи, но пюй отдавна почива в мир в севилското гробиир. П. Незнакомов, СбХС, 256. С мир. Книж. В съчет. с глаголи, като идвам, оставам, отивам. Върша някакво действие с добри намерения за разбирателство, сговор, съгласие, без вражбедност. — Нека дойде. Той [Живко] иде с мир, аз не искам да се каже, че съм отхвърлил протегната ръка. Р. Стоянов, М, 15.
МИР2, мирът, мира, мн. мйрове, след числ. мйра, м. 1. Старин. Поет. Цялата материална действителност, в която влизат всички звездни системи, включително и Слънчевата, междузвездната материя и всички останали космически тела; вселена, свят. Вълнувай се, о мир безкраен, / гърми, о мрачна глъбина! Н. Ракитин, Ст II, 23. Характерно за стила на Сологуба е неговата крайна музикалност .. Той прилича на човек, дошел от звездния мир, за да се отдаде в прегръдките на смъртта. Б. Шивачев, Съч. I, 90-91. Морският бряг и границите са тия широки прозорци,, тия открити веранди, от които може да се обхванат други простори, да се надникне в други мир. И.
Йовков, Разк. III, 68. О, мирове безброй, в които ние / тъй жадно сме прехласнати, дали / пространство безпределно мощ не крие, / която свързва ни — не ни дели? К. Христов, ППож, 143. Дигам замъци и кули и над мировете пея — / сам вселена и природа — и в природата съм Пан. Хр. Ясенов, Събр. пр, 59. Наоколо се мирове въртят, / от памтивека все по същий път. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 86.
2. Стесн. Само ед. Старин. Поет. Земята, земното кълбо. Анхизовия син слизал е там [в ада], / но разумът достоен го намира/за тоя подвиг чуден и голям; / защото онзи, всичко кой разбира, / го беше предназначил за баща/на славний Рим, столицата на мира. К. Величков, Ад (превод), 17.
3. Само ед. Старин. Поет. Обикн. със съгл. опред. Обособена част от действителността или представите на човека за нея, възприемана като подобие на вселената. Никъде, под високите куполи на никоя катедрала, мисълта на човека не може така мистично да се превъзнесе и да се отдели от земния мир. Д. Калфов, ПЮН, 159. Смъртта туряше вече печата си на лицето на пътника към другия свят. То имаше изражение неземно, нечовешко и нищо вече от тревогите на тоя мир не се отразяваше по спокойното му високо чело. Йв. Вазов, Съч. XIII,
39. В цялото здание, окичено с десетки хиляди всевъзможни електрически лампи,.., ежеминутно се сменяваха такива игри между светлината и тъмнината,.., щото забравяш, че си в действителния мир. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 53. Пашите наивни мечти я търсеха в оня лазурен небесен мир, дето поставяме дядо Господ и скърбящата негова майка. Елин Пелин, Съч. I, 120. А „Духът на въжделението“ е един символ — квинтесенция на онова, което е зад видимия мир: потъване в безконечното. М. Кремен, РЯ, 73. Тъмней нощта. Във вълшебна тишина / спят небесата, елени с долний мир. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 80. Отвъден мир.
4. Само ед. Съвкупност от еднородни предмети или същества с всички техни особености и отношения; свят. Той [Коце] беше пътувал пеш през гори и поля,.. Унесъл се беше с часове, вгледан в звездния мир, когато той трепти и тайнствено шепне за непос-тижната вечност. А. Страшимиров, А, 119. Имаше портрети на познати стари моми, на офицери и свещеници, на музиканти с цигулка в ръка,.. То беше цял мир от мълчащи физиономии. М. Кремен, СС, 129-
130. Нощта ни бе заварила в гората. /.. / Тайнствен, чуден беше горский мир. К. Христов, ПВ, 5. А блеснат ли плахо звездици-те кротки / из модрата шир, / във унес запеят махленските котки / и целият кучешки мир. Хр. Смирненски, Съч. II, 60. Животински мир. Птичи мир. Растителен мир.
5. Само ед. Със съгл. опред. Човешко об
