МИРАЖНО 494 МИРЕН
божествените блянове на г. Влайков обаче не ми се струват като миражен свят на изкуството: те са реална част от живота. Ат. Илиев, СбЦГМГ, 400. Тъй беден е животът от красота и радост, / тъй малка е земята за толкоз много скръб, / молитвата е страшна, когато всички страдат, / утехата — миражна, смъртта — спасител скъп! Т. Траянов, П, 120.
МИРАЖНО. Нареч. от миражен. Равнината долу е въздушна и синкава като небе и е надраскана с пътища по всички посоки. Чернеят се петна от гори, белеят се села — от които личат по две-три къщи, в далечината миражно блестят късове от река. Ил. Волен, РК, 33. Сред целия океан над долове, бърда, урви и сипеи, над застиналите вълнения на северозападните и западни върхове чак до миражно очертаната Витоша ние чувствуваше себе си безпомощни и дребни. Й. Радичков и др., ГСП, 93. Калиакра, от седем години тук на no-ста стоя и те гледам: /тъй позната и близка, и родна — и миражно далечна и бледа. Ел. Багряна, ЗМ, 57.
МИРАЖНОСТ, -TTà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от миражен; нереалност, илю-зорност, химеричност. И той [Илия Ива-нов-Черен] се потапя в мамещите вълни на заливащия от Запад модернизъм, за да изживее скоро цялата негова миражност и да се върне току пред самата Балканска война към реализма. Ив. Богданов, СП, 292-293. Цялата тая белота,.., смая Слав със своята миражност. Д. Фучеджиев, Р, 28.
МИРАЗ м. Диал. 1. Наследство, бащиния. Още не беше се прибрал Мито от сол-датлъка, случи се та умря свата. Цонкови-ят дедо. Падна се Цонку мираз: зе три-четири ниве, две ливаде и 50-60 овце. Т. Влайков, Съч. II, 80. "Ама ти не знаеш, че той имал богат вуйчо и че неговото имане подир смъртта му, се падало на Богдан, та-мам 70 000 гроша му се падали мираз. " Ил. Блъсков, Китка, 1887, кн. 16, 13. „Сакай пари, бре момче, — му рекол коменджията, — колку сакаш? И продай ми го ова парче тук,..“ „Не ми е за продаане, майсторе, — му рекло момчето,., ке си го однесам дома, чунки ми е останало мираз от татка.“ Нар. прик., СбНУ X, 134.
2. Стесн. Зестра, обикновено в земя, недвижим имот. — Имахме една единствена нива — мамин мираз — отвъд селото, срещу Бели-ловското. Ил. Волен, МДС, 7. — От мираза на жената имам една нива. Ще вземем и ние оризище на кесим. Колко сме? —Две гърла. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 86. —Майка ти няма ми-рази цели петнайсет години да те гледа, да те отхранва. Ив. Вазов, Съч. IX, 57.
— От араб, през тур. miras.
МИРАЗЕЦ м. Диал. Умал. от мираз. Бай Симеоновият баща дядо Найден отдавна се е поминал,.., но като си беше заможен човек остави коджамити миразец на синовете си, та и они не браха ядове след смъртта му. Хр. Максимов, ЗР, 40. — На малкия брат, Дону, нему само стига. Едно, че са малко още — само с невестата нали са? Па друго — и миразец зе той две парчета, та от това му стига. Т. Влайков, БСК II, 177.
МИРАЗЧИЙКА ж. Диал. Жена със зестра; зестраджийка. — Не мий зулума от мама, / .. / Най мий зулума от тебе, / дето ма малък ожени / за мома, за миразчийка. Нар. пес., СбВСг, 392.
МИРАЗЧЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Диал. Мъж, който търси или взема мираз.
МИР АКЪЛ, мн. -кли, след числ. -къла, м. Литер. Жанр в средновековния западноевропейски театър, който представя епизод от живота на някой светец, когато той извършва чудо.
— От фр. miracle.
МИРАЛАЙ, -аят, -ая, мн. аи, м. Полковник в турската войска. — Писано е писмо на миралая на преспанския гарнизон да остави на ваше разположение колкото е нужно аскер, а при нужда свикайте и башибозука. Д. Тал ев, И, 73. На другата вечер при поляка дошъл ръководителят на групата [от военни лица] — турчин, миралай. Н. Ферманджиев, РХ, 159.
— От араб, през тур. miralay.
МИРАМ нареч. Диал. Мирно, спокойно. Много че ора да сретнеш, / и мойто че либе да сретнеш, /от мене че му поздравиш, /от мене мирам да сети. Нар. пес., СбВСгТ, 615.
МИРБА, мн. няма, ж. Диал. Мир1, сговор. Нямат си мирба помежду. Т. Панчев, РБЯд, 209.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЙРВАМ, -аш, несв.; мйрна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. Укротявам се, успокоявам се. — Всеки от нас е търсил в размирието аянство, имане или сан. Щом ни ги даде падишахът, ще мирне Румелия, така кажи. В. Мутафчиева, ЛВС I, 573.
— Слушайте! Слушайте всички, които сте го [телефона] шибали! Всички, на които той не е прощавал: отиде си, най-после. Мирна! О. Василев, Ст, 1963, бр. 903, 2.
МИРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил.
1. Който е свързан с мир (в 1 знач.), който се отнася до мирМъдрият вожд на България Калоян не желаеше да влиза във вражда с новия съсед и затова изпрати свои пратеници при новия цариградски император Балдуин с мирни предложения. Д. Линков, ЗЗБ, 35. Той [поручик Попов] ще се присъедини към движението, само ако то се подеме от граждани, от народ. А след туй вече ще се опълчи и ще се бори,.., докато се дойде до мирни преговори. А. Страшимиров, Съч. I, 125-126. Далече в полето, някъде в сенките на предпланините, пламваха ранни огньове в този вечерен час, в който още имаше мирни грижи, несмутени от въздуш
