МИНЧИНОЙКА 488 МИНЬОРСКИ
Това е била къщата на оня хаджи Вълчо, чиито тежки кервани са пренасяли беломорски памук до далечната Виена, а той е строил с минцовете си ханове и мостове.
Н. Тихолов, ДКД, 218. — Ти знаеш ли какви пари има той? Цял казан минцове, турски лири и махмудии. А. Каралийчев, НЗ, 164. Двайсет грошои ти сакат от мене, а яз сакам от тебе шеесет грошей (еден мини,), що ти го дадов напред, кога дойдов,.. — Каков мини, си ми дал бре чоече? — му рекол акчи-ята. Нар. прик., СбНУ X, 132.
2. Остар. Народно название на златни монети преди Освобождението. — Пълна е [чантата] с минцове. Сухо сръбско злато. Сърбия не жали парите си. Д. Талев, ГЧ, 120. То [златото] струва 15 пъти повече от среброто, тъй щото от една ока злато излизат близо до 350 дукати (минцове). С. Веженов, X (превод), 67. Той не само покло-нява (харизва) своята уречена плата в полза на приготовляваната война против Турция, но освен това поклонява още свои готови пари 100 хиляди цес. жълтици (минцове). НБ, 1876, бр. 2, 8.
— От нем. Münze през срхр. minea.
МИНЧИНОЙКА ж. Диал. Пръчка като цеп, лежаща в длаба на кросното, на която се окача основата при започване на тъкането.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МИНЬОН1 неизм., м. Разг. Момиче или жена, която е дребна на ръст, но пропорци-онално развита (по името на Миньон, героиня от роман от Гьоте).
— От фр. собсгн.
МИНЬОН2 неизм., м. Печат. Вид дребен печатарски шрифт с размер 7 пункта, който е между петит и нонпарей.
— От фр. mignon 'миличък'. — От М. Филипова-Байрова и др., Речник на чуждите думи в бчлгарския език, 1982.
МИНЬОН3 неизм., м. Спец. Вид фасунга с големина под средната. По отношение на големината им фасунгите биват ми-ньон.., обикновени и голиат. Ел. XI кл, 1965, 45.
— От фр. mignon 'миличък'.
МИНЬОНКА ж. Разг. Малка електрическа крушка, обикн. за нощна лампа. Имате ли миньонки?
МИНЬОНЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Миньон1. Той скоро се върна. Галя белгийката, миньон-чето с благата усмивка,.., дойде на масичката ни по-късно. Л. Петков, ГЦ, 102-103.
МИНЬОР1 м. 1. Работник в мина; рудоко-пач, рудничар, въглекопач. Влакът спря на малка, но шумна гара, препълнена с ми-нъори. Те бяха дошли от съседната мина да се поразходят след тежката работа под земята. М. Марчевски, П, 131. — Машините млъкнаха — разказва един млад строител — миньорите излязоха от рудниците. А. Каралийчев, НЗ, 235.
2. Сапьор. Флагманският миньор отсъст-вуваше, когато в щаба се получи донесение за изплавала мина. Извикаха него — дивизи-онния миньор, който отдавна издържа необходимия изпит за допускане до подриване на мина. НА, 1959, бр. 3437, 4.
— Фр. mineur.
МИНЬОР2 м. Остар. Муз. Минор. Двамата унгарски гости ще участвуват на 4 т.м. .. в концертите на Софийската държавна филхармония в зала „България“, като Георг Шеб-ьок ще изпълни концерта си в си бемол миньор за пиано и оркестър. ОФ, 1950, бр. 1726, 6.
— Фр. mineur.
МИНЬОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил.
1. Остар. Минорен (в 1 знач). Кукуригания-та се редуваха, догонваха, настигаха — те-норови, алтови, басови, в мажорни, в мин-ьорни гами. О. Василев, ЖБ, 316.
2. Прен. Тъжен, печален, меланхоличен; минорен. Като че за първи път сега ние откривахме нашите любими писатели: минъор-ната поезия и топлата обич на Чехов към човека,.., и страшните, привличащи като пропаст очи на Достоевски. К. Константинов, ППГ, 340. — Ние те чакахме, татко, но ти се забави и мама каза да обядваме, защото трябва да излезе на работа — с миньорен тон я оправдаваше Росица. Кр. Кръстев, К, 146.
МИНЬОРЕЦ, -ът, -а, мн. -рци, м. Разг. Играч от спортен отбор „Миньор“. След гола и особено през второто полувреме ми-ньорци създадоха редица опасни положения пред вратата на гостите. НМ, 1958, бр. 264,4.
МИНЬОРКА ж. Разг. Миньорски влак. С оглушителен рев минъорката [миньорски влак] напусна гарата .. Този извънреден влак, който обслужваше само миньорите от околните села, минаваше два пъти в денонощието по тая линия. Ив. Мартинов, М, 55-56.
МИНЬОРНО. Нареч. от миньорен (във 2 знач.). — Ти не си помислил за нас... за майка си... за мене — рече минъорно старият Тъка-чев. — Ти не си разбрал колко ще ни огорчиш, как ще ни обидиш. Г. Караславов, ОХ 1,241.
МИНЬОРНОСТ, -ттй, мн. няма, ж. Отвл. същ. от миньорен. Миньорността е чужда на тази музикална пиеса. Д Миньорността в настроението й я правеше особено красива.
МИНЬОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който принадлежи на миньор1. Влезе висок, около четиридесетгодишен мъж с миньорска лампа на челото и с кирка на рамо. П. Незнакомое, СНП, 151. Много занаяти научи бай Слави — лопатата, кирката, ба-рамината, миньорския пистолет, вибратора, електровоза. Т. Монов, СЧ, 101. Ръководители на мината ни запознават най-напред с нейната история .. След това се събличаме в гардероба на мината, обличаме се в миньорски дрехи., и ние се упътваме към рудника. Н. Фурнаджиев, МП, 75-76.
2. Който се отнася до миньор1. Още същата вечер новината за Емине обиколи миньорското селище. Б. Несторов, АР, 230. Той им обясни,
