МИНУТЕН 487 МИНЦ
нута. Разг. Молба за прекъсване на говорещо лице за съвсем кратко време, за да се вмъкне изказване на друг. — Ясно е, че не искаш да ме пуснеш на това пътуване, защото... — Минута! Не съм казала, че не искам, а само че не е сега моментът за това. Минутите ми са преброени. Разг. Съвсем малко ми остава да живея, да съществувам, скоро ще умра или ще изчезна. После [фон Гайер] запали цигара и съзна, че минутите му бяха преброени. Но той не се развълнува от това. Д. Димов, Т, 588. На минутата. Разг. Веднага, незабавно, моментално, мигновено. Те ей сега ще кажат някоя и друга приказка, мислеше си тя, старецът ще си отиде, после ще вечерят двамата, ще си легнат и той на минутата ще заспи. К. Колев, М, 14. Наместо да речит „еден осмак пари“, кутрийот рекол: „дай ми, Боже, еден осмак глава“ и за чудо, на минутата глаа-та му порасла колку еден осмак. СбКШ, 6. На минути. Разг. От време на време. На минути той махаше с длан и шепнеше на себе си. Г. Караславов, Избр. съч. I, 283. От минута на минута; С всяка минута. Разг.; На всяка минута. Остар. За означаване на всеки следващ момент. Първан стои като на бодли, От минута на минута очаква да пристигнат роднините. Ал. Константинов, Съч. I, 278. Той не можеше да откъса очите си от иконата и от минута на минута вълнението му се усилваше. И. Йовков, Ж 1945, 186. "Мъглата на всяка минута се сгъстяваше и талазите й забуляха всичко около мене. " Ив. Вазов, Съч. XII, 49.
— От фр. minute или нем. Minute.
МИНУТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил.
1. Който се отнася до минута (в 1 знач.). Приблизително през минутни интервали и с трясък от вулканското гърло в залп изскачаха огнени материали. Хр. Тилев, В, 15. Учестя-ването на пулса и увеличаването на ударния обем водят от своя страна до увеличаване на минутния обем на сърцето. Н. Манчева, ЛФ,
28. В 5-ий час минутната стрела показва пладне, а часовата ся намира от нея на разстояние от 25 минути. Хр. Данов, ТПЧ, 220.
2. Временен, краткотраен; моментен. Балкан се спира,.., и като чуе името си присви-ва уши и в минутно умиление\ и доброта ра-достно завърта опашка. Й. Йовков, Разк. I, 121. "В Драгалевци — започна тя без заобикалки — вие тръпнехте пред мен.. " "Да... — пресича я Яворов. — Но то бе минутно увлечение. Мина след това ме погълна изцяло. " М. Кремен, РЯ, 346. Разказват, че ка-занлъчене, а особено казанлъченке, мислат и работат под влиянието на своите минутни впечатления. Л. Каравелов, Съч. VII,
4. // Стесн. Моментален, мигновен. Прозорците на вагоните, знайте, тесни, един си подал главата, друг се гуши през рамото му,.. Ех, де да имаше една минутна фотография! Ал. Константинов, БГ, 30. От тука пък, като бегла минутна снимка, в паметта ми е запазена друга чудна сцена. Й. Йовков, Разк. II, 136.
МИНУТИЧКА ж. Умал. от минута; минутка. На дръветата вече нямаше нито листа, нито цвят — всичко отколе беше у летяло; сега вече бурите и дъждовете се разпореждаха с горките дръвчета, както си щяха — те им не даваха нито една мину-тичка да се видят на рахат и да си отпо-чинат. Нар. прик., Христом. ВВ I, 51.
МИНУТКА ж. Умал. от минута; мину-тичка. Родителите повикаха Ани да спи, но тя вече не искаше да се раздели с новата си приятелка. — Нека още пет минутки! П. Бобев, ГЕ, 12-13. Без да се бави ни минутка, Пешо натисна веднага педалите и полетя нагоре по Цариградското шосе. Д. Кал-фов, ИТШ, 57. — Не те питам какъв багаж имаш! — кресна капитанът. — Бегом да изнасяш, защото минутките ти хвърчат. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 212.
О <Една> минутка. Разг. Молба за прекъсване на говорещо лице за съвсем кратко време, за да се вмъкне изказване на друг. — Знаете сам, че не съм давал никакви показания — промълви глухо Жак. — Минутка!—майорът вдигна ръка. — Ти още не си ги чул. Б. Райнов, ДВ, 273. На минутка. Остар. Съвсем за кратко, за малко време. — Новини нямам сега, зачтото онии людие, от които да ся науча нечто са така захванати сега с работа, чтото рядко ся видя с тях и то на минутка. АНГ1,197. На минутката. Разг. Веднага, незабавно, моментално, мигновено. Като разбрах, че идат сва-товниците на леля, изтичах до вкъщи на един дъх: „Бабо, идат!“ — и на минутката се върнах при дядо и тате. И. Петров, ЛСГ, 11.
МИНУТНО нареч. Остар. 1. Временно, за кратко; моментно. Разбира се, че сички mue театрални разкази развеселяваха минутно полуубитите другари. 3. Стоянов, ЗБВ II, 272. Щом го видяхме, запали са нашата радост в гърдите ни, но то било минутно. За оплакване беше този страдалец, господа. НБ, 1876, бр. 39, 153.
2. Моментално, веднага. Майор Попов, който остана комендант на града, заповяда тогава Каравелову да сложи своята мимолетна власт, което Каравелов извърши минутно — ис голямо облекчение. С. Радев, ССБ II, 198. Новината се разпространи минутно в града. С. Радев, ССБ II, 35.
МИНУШКА ж. Диал. Дървено мостче за преминаване на река. — И внимавай когато минаваш по дървената минушка над реката. Цяла нощ е бучала Поройница, значи, придошла е, а мостчето се клати. А. Каралийчев, ТР,
минц, мйнцът, мйнца, мн. мйнцове, след числ. мйнца, м. 1. Стара златна авст-ийска монета. — И княз Богороди е готов а подкрепи легията. Нещо повече дори, сам той ще даде трийсет хиляди мйнца — огромна сума, нали? Ст. Дичев, ЗС I, 134.
