МИНЬОРСТВО 489 МИОЦЁНЕН
че сега миньорският занаят не е вече такъв, какъвто е бил някога, а е поставен на съвсем модерни основи. Ив. Мартинов, М, 63. Пътят от мината „Артем“ до Шахти тъй много напомняше пейзажа на чешкия миньорски север. Нагъната местност, над която е надвиснал дим и прах. В. Геновска, ПЮФ, 34.
МИНЬОРСТВО, мн. няма, ср. Работа, занятие на миньор. И сега, след три години миньорство, Боян се питаше не за първи път докога ще продължава да отлага кан-дидатствуването. Т. Монов, СЧ, 108. — Ти, Круме, не гледай навън — разпалено му възрази веднъж Велко, когато му се оплака, че миньорството е тежка работа и че по-добре ще направят, ако идат другаде. X. Русев, ПЗ, 15.
МИНЬОРЧЕ, мн. -та, ср. Разг. У мал. от миньор1; млад миньор. Срещнахме погледите си и с Маринчо и Арменчето — ..Ив миг след пюва прозвуча глас. Гласът на Маринчо миньорчето. Ас. Сганоев, П, 67. — Всичките седморазредници, с дългогодишен опит в подземното строителство. От тях само работа искай — няма да ги уплашиш. А тези прелетни птици, случайни, зелени минъорчета, де можеш да ги разбереш и какво могат и какво не могат. Т. Монов, СН, 88.
МИО-. Първа съставна част на служебни думи, медицински термини, със значение: който е свързан с мускулите, който се отнася до мускулите, напр.: миогелоза, м и-оз а, миоглобинемия и др.
— От гр. цдюд 'мускул'.
МИОГЕН м. Спец. Протеин от мускулната плазма, близък по свойства до албумина и отличаващ се със силна ферментивна активност.
МИОГЁНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Мед. Който се отнася до мускулите; мускулен. Миогенни изменения на крайниците.
МИОГЛОБЙН, мн. няма, м. Спец. Сложно белтъчно съединение, подобно на хемоглобина, което се съдържа в мускулите, снабдява ги и ги запасява с кислород, като изпълнява и пигментна функция, придавайки им червен цвят. В човешкия организъм желязото се намира преди всичко като хемоглобин. Значително по-малка част от него е свързана пак като сложни белтъци: феритин, миоглобин.. и желязосъдържащи ензими. К. Бойчев, Б, 87. Пигмент, подобен на хемоглобина, се намира в мускулите — миоглобин. Б. Кърджиев, ОП А, 71.
МИОЗИТ м. Мед. Възпалително заболяване на скелетните мускули, което може да се разпространи върху мускулните обвивки и сухожилията и поради това да наподоби ставно заболяване.
— От гр. 'мускул'.
МИОКАРД, мн. няма, м. Анат. Средният слой от стените на сърцето; сърдечен мускул. Измореният миокард работи по-слабо, изтласква по-малко кръв към периферията и по-малко кръв приижда към сърцето. Н. Манчева, ЛФ, 139.
— Ог гр. ptxSq 'мускул' + гр. харбга 'сърце' през нем. Myokard.
МИОКАРДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Мед. Който се отнася до миокард, който е свързан с миокард. Миокардни увреждания.
О Миокарден инфаркт. Мед. Некротизира-не на част от миокарда в резултат на запушване на артерията, която го снабдява с кръв.
МИОКАРДИТ м. Мед. Възпаление на сърдечния мускул, предизвикано от различни инфекциозни причинители.
МИОЛОГ, -ът, -га, мн. -зи, м. Мед. Специалист по миология.
— От М. Филипова-Байрова и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1982.
МИОЛОГИЯ, мн. няма, ж. Мед. Дял от анатомията, който се занимава със скелетната мускулатура.
— От М. Филипова-Байрова и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1982.
МИОМ м. Мед. Миома.
МИОМА ж. Мед. Доброкачествен тумор от гладката мускулна тъкан.
МИОМАТОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Мед. Който се отнася до миома. Развиващите се в матката миоми са най-различни както по строеж, така и по големина и форма. Ил. Щъркалев, Г, 151.
мион м. Мед. Напречно набраздено мус-кулно влакно заедно с обвивката му, кръвоносните и лимфни съдове и нервни окончания.
— От гр. 'мускул' през лат. my опит.
МИОП м. Мед. Човек, който страда от късогледство; късоглед.
— От гр. рйсоу.
МИОПАТЙЯ, мн. -йи, ж. Мед. Заболяване на мускулатурата, което се изразява в постепенна атрофия на мускулите.
— От мио- + -натия.
миопйя ж. Мед. Късогледство. При силно изразена миопия силното притискане на очните ябълки може да доведе до отлепване на ретината.
— От М. Филипова-Байрова и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1982.
МИОЦЕН, мн. няма, м. Геол. Долната епоха на неоцена. Миоценът е представен от твърде разнообразни наслаги, пясъчници, глини и варовици. Гр. Николаев и др., ОГ, 177. Минават още много хилядолетия и в началото на втората половина на терциера — през миоцена — растителността още повече се променя. Н. Виходцевски, НЕР, 8.
— От гр. jieiov 'по-малко' + xaivcx; 'нов'през нем. Miozän.
МИОЦЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Геол. Остар. Миоценски. По някои известни материи, които са намерили в лавата, можало да са узнае от тях, че това образувание на лава спадало в миоценния период. Лет., 1876, 98.
