МИНУВАЛШЦЕ 484 МИНУВКИ
твойто пъстро минтанче! Нар. пес., СбНУ ЬХУ1, 197-198. Тия му зеха минтанче, /давно са вино заплати, —/пак са виното не плати, / виното и ракията. Нар. пес., СбНУ ЬХУ1, 91.
МИНУВАЛИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Разширено място на път, където се разминават колите. Пътят бил толкова тесен, че две коли не можели да се разминат и затова носели високи жегли и скърцала, да се виждат и чуват отдалече, та да се чакат по минувалищата. Н. Тихолов, ДКД, 208.
МИНУВАЛКИ мн., ед. (рядко) мнну-валка ж. Диал. Големи камъни, наредени в река за минаване по тях; минувки. Бай Трифон застана на един камък да преброи овцете, докато прескачат една подир друга по минувалките, гледаше ги, а сърцето му се топеше от жалост и нежност. Н. Тихолов, ДКД, 91.
МИНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); мина -еш, мин. св. минах, прич. мин. страд. мйнат, св., непрех. и прех. Минавам. В пътя между Видин и Берковец, като минавахме рано една сутрина реката Цибра по дървен един разкиркетен мост, излезе насреща ни един бик, който подплаши конете и ний с конете и талигата барабар цопнахме в реката. П. Р. Славейков, БП I, ХХУН-ХХУШ. Той [дядо Лулчо] захвана търговия; минув-ва Балкана, стига до моретата. Ил. Волен, МДС, 141. Оная неделя,.., гледам я накитила се,.., па като минува покрай бабини Ла-лини, назък-назък постапя. Т. Влайков, Съч. II, 11. Пътят пъпли по дъното на клисурата, на длъж по реката, като минува по мостове ту на единия, ту на другия бряг на Рила. Ив. Вазов, Съч. XV, 8-9. Изказва [Гешев] някои съждения относително наличните пари, които ще останат в страната от заема и минува на главния въпрос, именно на гаранцията с монопола на тютюня. Бълг., 1902, бр. 454, 1. Гоцевото детинствво минува, разбира се, без твърде сложни грижи за възпитание и пр. нови работи у нас. П. К. Яворов, Съч. II, 170. В девет села той се слави, /за учен минува, / от дълбоко все зафаща, / с притчи хортува. Ив. Вазов, Съч. IV, 85. минувам се, мина се страд. и взаим.
МИНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Минаване; минувание. Защото всеки разбираше, че колкото е необходимо да се изпрати посланик до Левски, толкова беше и опасно минуването на Дунава. Ив. Вазов, Съч. VI, 58. А ние както сме наредени, почваме едно след друго да се навеждаме и да се провираме под издигнатите ръце на двете момичета, които при минуването на всяко дете ги спускат и гледат да го ударят по гърба. Т. Влайков, Пр I, 55.
МИНУВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Минаване; минуване. Те преплаваха
Дунава при Свищов,.., но в Габровските лесове почти съвсем бидоха избити. Голямо впечатление направи както между българите, тъй и между турците минуванието на тая храбра чета. Г. Бенев, БК (превод),
27. Влезе [Аларик] в Италия,.., приближи при Римни, влезе в Риченум, и обратився към Рим плени на минуванието си колкото крепости, градове и села намери на пътя си. Г. Кръстевич, ИБ I, 190. В ония места дето ся отваряха сергии, та продават едно друго, па ся тесни, щото препятствоват на минуванието на хората,.., тоя съвет най-напред тях запрети. Дун., 1866, бр. 62,1.
МИНУВАЧ м. Човек, който минава по пътя. Рядко минаваше тук минувач — някой сбъркал пътя си или пък някой ленив турчин, който не знаеше, къде да се дене от безделие. Д. Талев, СК, 15. Минувачи на групи и отделно спъват равния ми вървеж и аз си мисля, дали не ще е благоразумно да ударя през градината. Ив. Вазов, Съч. IX, 108. След около половин час всички, от различни краища на селото, се върнаха в общинското управление. Из улиците ги срещаха случайни закъснели минувачи, оглеждаха ги в тъмното, но не можеха да разберат какво става и къде отиват. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 259. Нощта беше топла, улиците бяха пусти и не се виждаха минувачи. Само отверме-навреме профучаваше забързана кола. А. Михайлов, ДП, 128. Никога не бе вървяла по улицата така бързо,.. Минувачите се обръщаха и гледаха след нея... В. Геновска, СГ, 290. Обичам тия прости, нечисти, крадливи и гладни хора, сред които живея .., а те газят нивите ми с добитък, крадат кофата на кладенеца, от който всеки минувач по шосето се отбива да пие вода... К. Константинов, СЧЗ, 178-179. // Разш. Човек, който е за кратко време — на минаване, на път някъде. Един непознат чужденец, минувач през града, се видя принуден да се ожени за една стара мома. Ив. Вазов, Съч. VIII, 70.
МИНУВАЧКА ж. Жена минувач. Смеховете се уталожиха, защото в това време чер кова бе пуснала и всички присъствующи зазяпаха през прозорците, та изглеждаха пременените минувачи и минувачки на улицата. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 89. Наближавам с бързи стъпки пенсионната възраст.. Имам си всичко за тая цел: прослужени години,.., и едно кафене в съседство, през чиито витрини ще наблюдавам леките коли и минувачките. Ем. Манов, ПС, 9-10. Той [аржентинецът] би упрекнал в невъзпитание всеки, който не каже поне две думи на случайната минувачка. Св. Минков, ДА, 91,
МИНУВКИ мн., ед. (рядко) минувка ж. Диал. Минувалки. Елка стигна до реката. Водата беше бистра... Елка се събу, подбра полата си и заскача по минувките — едри камъни, наредени от единия бряг до другия. Л. Га
