Page:RBE Tom9.djvu/485

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


лина, Л, 10. Тя върви покрай тарабите, дири минувка. И се шмугна прц баба Мария Фили-пица, тъщата на кмета. И. Вълчев, РЗ, 36.

МИНУС м. 1. Мат. В математиката — знак за изваждане на една величина от друга (-). Противоп. плюс (+). Дълги формули по математика замрежиха погледа ми и като на лента виждах плюсовете и минусите, корените и логаритмите. Кр. Григоров, ОНУ, 120.

2. Неизм. Мат. Този знак, поставен пред цифра за означаване на отрицателна величина. Противоп. плюс. Когато отрицателните числа означаваме с помощта на цифри, поставяме знака минус пред цифровото означение. Алгебр. VII кл, 21. При модерните хигиенни условия ще се колят угояваните птици и ще се замразяват дълбоко при минус 38 гр. ВН, 1958, бр. 2050, 1. Колкото и да са се старали да изменят скоростта на радиоактивния разпад, не са успели. Нагрявали радиоактивншпе вещества до разтопяване, охлаждали ги до температура минус 220 градуса,., но те се разпадали с една и съща скорост. ВН, 1958, ор. 2098, 4. // Разш. Изобщо отрицателна величина. Противоп. плюс. Минус по минус дават плюс.

3. Като предл. Мат. Между две величини — за указание, че втората величина се изважда от първата; без. Противоп. плюс. Квадратът, построен върху хипотенузата, има лице, равно на лицето на големия квадрат минус сумата от лицата на четирите оцветени триъгълника. Матем., 1965, кн. 1, 5. Квадратът на разликата на две числа е равен на квадрата на първото число минус удвоеното произведение на първото число с второто плюс квадрата на второто число. Алг. VII, 78. Зависимост между събира-емите и сбора.. От решението на двата примера виждаме, че когато събираемите са две, всяко събираемо е равно на сбора минус другото събираемо. Аритм. V кл, 25. // Разг. Като не се смята; без. — Интересно с какви сили разполагат сега немците срещу нашия фронт! — .. — Със същите, с които разполагаха сутринта, минус убитите и ранените. П. Вежинов, ВР, 124.

4. Прен. Разг. Отрицателно качество, недостатък. Противоп. плюс. — Струва ми се, господин генерал, че напразно даваме жертви в тия преки атаки. Вкарването в боя на резерва с нищо не изменя положението, защото и без това гъстотата на атакуващите вериги не е наш минус. П. Вежинов, ВП, 122. Във всяка работа има плюсове и минуси. Сега минусът за тебе и хората ти е в това, че ще трябва да лижете, което сте плюли. Сг. Марков, ДБ, 180. Само той единствен прозря през още не твърде натрупаните минуси злото, което дебне нашата народни и държавни съдба. СбЦГМГ, 129-130.

5. Разг. В училищната практика — този знак, поставян към бележката за показване, че знанията са малко по-малко, отколкото се изисква за дадена бележка. Противоп.

плюс. — Радваш ли се, татулко? Вместо отговор аз целувам розовата бузка. Само че, казвам тук не пише шест, а шест минус. П. Незнакомое, МА, 18.

Татко, прочете ли афиша? Прочетох го казвам аз. Но трябваше и ти да го прочетеш по-внимателно.. Защо? чува се малко смутеният глас на Маргаритка. Има ли грешки? Има. Писах ти пет минус. П. Незнакомое, МА, 23.

— Лат. minus 'по-малко1.

МИНУСКУЛ, мн. няма, м. 1. Езикозн Малки букви, получени от унциала, под влияние на античния романски курсив в края на VIII в.

2. Остар. Печ. Дребен, подобен на курсива шрифт, употребяван в книгопечатането до края на а1Х в.

— От фр. minuscule.

МИНУСКУЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който се отнася до минускул.

О Минускулно писмо. Езикозн. В латински и гръцки ръкописи — писмо, използвало само малки букви. В основата на начертание-то на буквите на глаголицата е легнало гръцкото минускулно писмо.

МИНУТ м. Остар. Книж. Минута. Нека ние, българите, си направиме тая народна християнска и братска длъжност към милото наше отечство и към храбрите наши войници, които всякий ден, всякий час и даже всякий минут от върха., гледат непрестанно към свободните свои брате. ДЗ, 1868, бр. 39, 144. — Та, дайте ми власт ми-лостивий господине, да изсека на късове тогова лъжка и злотвореца, такъвзи проклетник не треба да живее вече нито един минут. П. Тодоров, МГ (превод), 45.

— От фр. minute или нем. Minute.

МИНУТА ж. 1. Единица мярка за време, равна на 60 секунди или 1/60 част от часа. — Колко минути се бави тука? Три минути, мисля. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 13. Колко пъти Галчев поглеждаше предпазливо часовника на ръката си, обещаваше си, че след пет, следи десет минути ще стане и ще си ходи. Й. Йовков, ЧКГ, 149. Точно в седем и тридесет минути квартирантът си дойде от работа. М. Грубешлиева, ПП, 127. От Константиновия триумфален арк до Кара-каловите бани се стига за десетина минути. К. Величков, ПССъч. III, 56. • С предл. в, н а. За означаване на същия интервал от време, по отношение на който се определя количеството на нещо; минутно. Според думите на изобретателя апаратът му по желание може да се движи от 30 километра в час, та до 30 000 километра в минута. Елин Пелин, ЯБЛ, 34. • В съчет. с н а, през, след и под. или всеки и числ. За означаване, че някакво действие, нещо се извършва на определен интервал от тази мярка за време. Портиерът след всеки пет минути удря звънеца и равнодушно, с един

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл