МИНОТЪРСАЧ2 483 МИНТАНЧЕ
те изохка, извърна се по гръб и остана неподвижен. П. Славински, ПЩ, 451.
МИНОТЪРСАЧ2 м. Воен. Прибор за откриване на метални бойни мини- в земята на неголяма дълбочина.
МИНОТЪРСАЧЕН1, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Воен. Който се отнася до минотърсач1.
МИНОТЪРСАЧЕН2, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Воен. Който се отнася до минотърсач2. В това време при полковниците се приближава Бондарчук. Подпира се на минотърсачния си прът и слуша. П. Славински, ПЩ, 413.
МИНОХВЪРГАЧ м. Воен. Артилерист от минохвъргачна част; минометчик. На връщане се отбихме при минохвъргачите. Техните землянки са нови и по-хубави. Мл. Исаев, Н, 461. Минохвъргачът, който някога следваше отблизо пехотата в най-кървавите битки;... — същият този мъж седеше сега свит на дъсчения си стол, отпуснал рамене, сгърбен. А. Гуляшки, Л, 11. Неочаквано те се натъкнаха на отделение изостанали минох-въргачи. Ив. Мартинов, ДТЗС, 92.
МИНОХВЪРГАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Воен. Който се отнася до минохвъргачка и до минохвъргач; минометен. Очевидно врагът не беше очаквал тук силен удар, защото минохвъргачката и оръдейната стрелба отначало бе рядка и несигурна. П. Вежинов, НС, 99. Пред нас се простираше широко и равно поле, заградено от едната страна с брезова гора, а от другата с плитко и сухо дере. Ако тръгнем направо, рискуваме да бъдем открити и засипани с картечен и минохвъргачен огън. Ив. Мартинов, ЗР, 142. Бойците стигаха до него,., и се оттегляха назад, защото около канала тънко съскаха мините на немските минохвъргачни роти. П. Вежинов, ЗЧР, 220.
МИНОХВЪРГАЧКА ж. Воен. Миномет. Отсрещният бряг беше натегнал от хора. Картечниците откриха огън. Войниците заеха местата си в окопите. Минохвъргачките засипаха брега. Първата вълна хитлеристи сякаш беше пометена. В. Нешков, Н, 146. Там, от двете страни на моста, в самото начало на улицата,.., се издигаха две чудно хубави къщи,.., с много прозорци, врати и балкони, от които зееха дулата на вражески минохвъргачки и картечници. Ив. Мартинов, М, 53. В музея има образци от оръжията, с които въстаниците са се били. По стълбите има полски оръдия, из ъглите на залите са наредени минохвъргачки от различен калибър. Г. Кара-славов, Избр. съч. 1П, 256. Стрелбата се усили, последвана от продължителен вой, който му подсказа, че бяха пуснати в действие минохвъргачките. Ив. Мартинов, ДТСЗ, 73.
МИНОЧИСТАЧ1 м. Воен. Военен кораб за откриване и унищожаване на подводни мини2; тралшчик. САЩ са предоставили на Ли Син Ман 79 кораба, в това число миночистачи, десантни и защитни кораби. РД, 1950, бр. 226, 4.
МИНОЧИСТАЧ2 м. Воен. Войник, специалист по откриване и обезвредяване на мини2 в земята. Миночистачите от пионерската дружина на бронираната бригада успяха навреме да разчистят проходи в противниковите минни полета за танковете. НА, 1959, бр. 3437, 2. Окупаторите бързали да свалят знамето, като най-напред пускали миночистачите. Ал. Гетман, ВС, 64.
МИНОЧИСТАЧЕН1, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Воен. Който се отнася до миночистач1. По кея се мяркаха неколцина щабни куриери и совободни от вахта матроси от дежурната миночистачна лодка. Д. Добревски, БКН, 25.
МИНОЧИСТАЧЕН2, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Воен. Който се отнася до миночистач2. Спикерът, моряк от мино-чистачната дружина,.., стоеше на палубата. Д. Добревски, БКН, 258.
МИНСОФА ж. Остар. и диал. Широк миндер. Намериха Хаджия горе в стаята, седнал по турски на минсофата с чибук в ръка. Й. Йовков, СЛ, 168. Хаджи Пею бе седнал на минсофата, с незапален чибук в ръка. П. Мирчев, Е, 20. Като войводата издума — /трупниш си порти прескочи, / че у Грудини отиде, / че войводата кундиса / в собата на минсофата. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 64.
— От тур. minder + sofa.
МИНТАН м. Остар. и диал. Вид къса горна дреха с права яка и с ръкави. Копринената подплата на балтона траурно блесна. Отдолу синееше салтамарка, под нея чер минтан, потури с голямо дъно, с черна плетеница гайтани край джебовете. Ем. Станев, ЙКII, 152. Облачеше се спретнато, по-рано с чишире и минтан, а сега след войната с панталоне и палто. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 175. Прав е вече той [юнакът]. Широко се подуват буйните му гърди, обтегнати в ширитлия минтан, а в мечешката му десница играе дъбовката като треска. А. Страшимиров, А, 225. Кошулята й свети на нея, минтанът ù трепти, а снагата й под него се извива и играе като белви-ца. Д. Спространов, ОП, 121. Седи Димо на дукянче, / хей, хей, хей, / та си шие хален минтан, /хален минтан със сърмен гайтан. Нар. пес., СбНУ LXVI, 108.
— От перс. през тур. mintan.
МИНТАНЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от минтан. Само поясът и мин-танчето ми са лански, ама и те са още като нови. Т. Влайков, Пр I, 241. А теб бих, Чернъо, турила / на мали врата долен праг, / та кога мина, замина, / телците да си изкарвам, / чехлите да си изтривам / от
