тове да ви открият. П. Славински, ПЩ, 416.
МИНОМЁТЧИК, мн. -ци, м. Воен. Артилерист от минометна част; минохвъргач. Около нас бронеизтребителите, минометчици и картечари се смесиха с редиците на пехотата, като биеха ожесточено, в самозабрава по отстъпващите немци. П. Славински, ПЩ, 442.
— Рус. минометчик.
МИНОНОСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Воен. Който се отнася до миноносец.
МИНОНОСЕЦ, мн. -сци, след числ. -сеца. Воен. Малък бързоходен боен кораб с торпедно въоръжение. Двата товарни парахода, наредени един до друг, плуваха близо до брега, сякаш се криеха от него, а двама миноносеца сновяха край тях и ту навлизаха навътре в морето, ту се долепваха до самите им бордове. О. Бояджиев, П, 42. Ето случи се така, че Сираков,.., сега беше капитан на петхилядитонен кораб, който превозваше жито,.., в екскорт от немски миноносци. Н. Антов, ВОМ, 152. На половин километър пред парахода браздеше водата един миненосец. А. Каралийчев, ПД, 58. Самолетът преди малко пикираше над „Мизия“, по палубата на миноносеца разнасяха снаряди. Н. Антов, ВОМ, 22.
О Ескадрен миноносец. Воен. Голям миноносец, който може да придружава ескадра. Тогава забелязаха, че откъм кърмата,.., с голяма скорост се приближава чужд военен кораб — ескадрен миноносец. Н. Антов, ВОМ, 22. Към индокитайските брегове са се насочили три американски самолетоносача —.., два десантни кораба,.., четири ес-кадрени миноносеца. РД, 1961, бр. 88, 3.
— Рус. миноносец.
МИНОНОСКА ж. Индив. Миноносец. И ето тъкмо на връщане и не много далече от брега забелязали мачтите на два американски крайцера и на една миноноска. Г. Ка-раславов, Избр. съч. III, 100.
МИНОПРИТЕЖАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и.
Притежател на мина1 (мини1). Славов седеше пред него, засукал мустаци като селянин, разговорлив, прост, и Младенов благодареше на съдбата си, че му даде тоя щастлив случай да се запознае с богатия мино-притежател. X. Русанов, ПЗ, 59.
МИНОР, мн. няма, м. Муз. Едно от двете основни ладови наклонения в музиката, което придава по-мек характер на звученето. Противоп. мажор. Целият този материал от разпръснати елементи е събран в безпорядък (стр. 75-78 на Италианската тетрадка). Там се намира и епизодът в минор, отбелазан на скицата:..; той има точно толкова тактрве, колкото в окончателния текст. В. Йонова и др., Б, 156-157.
— От ит. minore.
МИНОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил.
1. Муз. Който се отнася до минор. Различаваме главно два лада: мажорен — при който устойчивите тонове образуват мажорно тризвучие с интервал голяма терца между I и III степени, и минорен — при който устойчивите тонове образуват минорно тризвучие с интервал малка терца между I и III степени. Пеене IX кл, 5. Тоналности, които имат еднакви ключови знаци (диези или бемоли), но едната е мажорна, а другата минорна, се наричат паралелни. Пеене IX кл, 5.
2. Прен. Печален, тъжен, меланхоличен; миньорен. От върховете на дърветата проплакваше разбуден от нещо тукан и ми-норният стон на почти човешкия му глас раздипляше тишината на вечния лес. К, 1967, кн. 7, 16. „Какъв минорен глас, какви ръце, / каква пленителна сте вий жена!“ Ем. Попдимитров, СР, 61.
МИНОРИТЕТ м. Книж. 1. Малцинство на гласовете при избор.
2. Национално малцинство. Официалният язик на един град [в Австрия] и неговото окръжие ще е немския, дето има само немци, и чехския, дето има само чехи. В което окръжие обаче има жители от другата народност по-много от една пета чиновниците и съдниците на това окръжие трябва да знаят язика на този миноритет, за да могат да приемат прошения и да съдят и на този язик. Лет., 1873, 158.
3. Малолетие.
— Нем. Minorität.
МИНОРКА ж. Зоол. Порода кокошка с бяла перушина и с голяма носливост. Глав-ната задача .. до сега е била, да се подбере измежду европийските раси най-доходната и издържлива на нашите климатически условия кокоша раса и, като такава, за сега са спрели поглед на италианската или „минорка“. Хр. Даалиев, ТИ А, 14.
— От исп. собств.
МИНОРНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на минорен.
МИНОТАВЪР, мн. -ври, след числ. -въра, м. Митол. В гръцката митология — баснословно чудовище с човешко тяло, но с глава на бик, затворено от цар Минос в лабиринта на остров Крит и хранено с човешко месо до убийството му от Тезей. Микен-ците създали митологичната фигура на минотавъра (получовек-полубик). Д. Велев, К, 12. • Обр. Ах, нашата столица е лют минотавър и, когото глътне, той е загубен вече. Йв. Вазов, Съч. XI, 25. Пак царството на егоизма груби! / На тоз кумир свирепи, ламя бясна, / лют минотавър, кой поглъща, губи / такъв запас от воли, ум и сили. Ив. Вазов, Съч. III, 167.
— От гр. собств.
МИНОТЪРСАЧ1 м. Воен. Войник, специалист по откриване на бойни мини2. Из окопа немец изстреля с шмайзера си към нас — очевидно немците от овладения дом бягаха към другите домове. Единият от минотърсачи-
