ков, Съч. III, 131. Миналогодишен фестивал. Миналогодишни събития.
2. Който е останал от миналата година. По клоните на храстите — между жълтата ми-налогодишна шума, между есенеишите високи и мъртви треволяци по слоговете бяха поболи млади стръкчета трева. Ил. Волен, МДС,
128. В голямата дупка се търкаляха ръждясали парчета от бомба и стърчаха няколко изсъхнали дръжки на миналогодишен слънчоглед. Д. Кисьов, Щ, 252. [Стражарите] разхвърляха сплитовете с миналогодишен червен лук, по който тук-там бяха останали омекнали глави. Ем. Коралов, ДП, 71. В много села, като Връв, Арчар и др., както и в града има още складове, в които има миналогооишни храни. ОФ, 1950, бр. 1814,1.
МИНАРЕ, мн. -та, ср. Кула на джамия, от където мюезините призовават мохамеданите на молитва. Далече в леката синкава мъгла виждаха се четирите минарета на чудната джамия. И. Йовков, Разк. II, 125. Тука ще издигна молитвен дом на Алаха и от високото минаре муезинът ще разгласява славата му по четирите краища на света. Ив. Вазов, Съч. XlV, 154. По-голямата част от Тирана прилича на старите балкански градове — тесни улици с едноетажни и двуетажни къщи,.., минарета на джамии. Н. Фурнаджиев, МП, 112. Наоколо е истинска гора от минарета. Струва ти се, че освен минаретата в Истанбул няма нищо друго, което да говори за национал-ната турска култура. П. Вежинов, ДМ, 7. От долното духовенство са: имамите, които отслужват обикновений намаз по джя-миите и муезините, които от минаретата свикват народа на молитва. Лет., 1871, 83.
— От араб. през тур minare.
МИНВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); мина -еш, мин. св. мйнах, прич. мин. страд. минат, св., непрех. и прех. Минавам. Иванка книжка зема засмяна/и писа: минвам Лудата-Яна. /Посред вълните яростни, бесни/борят се двете сестри несвестни. Ив. Вазов, БМ II, 73. Видя той не еднъж със стиснато сърце, / окопите как от едни ръце /във други минваха по дваж и триж. К. Христов, Чь, 296. Стори Създателю, злосторник да не може/да минва за светец, възвишений — за луд! К. Христов, ПП И, 62. Като минваше през една улица дойде до една голяма къща, в която имаше голяма веселба. К. Пишурка, К, 138. От как е Стара планина/нищо не е минвало /сега че сватба да мине/с Иринка млада невеста. Нар. пес., СбВСгТ, 957. минвам се, мина се страд.
МИНВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); мина се се. Минавам се.
МЙНВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от минвам и от минвам се; минаване.
МИНДАЛ м. Остар. и диал. Бадем. От овощните дървета се срещат:.., миндали, зарзалии, праскови, орехи и др. А „България“, 48. Разположено е [селцето] сред една живописна долина, отвсякъде обиколена с полегати плодородни баири, покрити с лозя, орехи, черници, миндали,.., присади и какви ли не овощни дървета. СбЗР, 8. Седя на припек пред хижата / и мисля: / по това време долу в Тракия /разцъфват първите розови пъпки на миндалите. Ел. Багряна, СЧ, 79. Землята на Испания, макар и да е зле разработена, но ражда всякакви овошки като, миндали, портокали, лимони и захарний тръстик. Ив. Богоев, ВГД (превод), 211.
◇ Пращам/пратя за презморски миндали някого. Диал. За жена — измамвам мъжа си, изневерявам му. Пратила съм мъжо си за крави ябълки, за презморски миндали. П. Р. Славейков, БП И, 75.
— От гр. puvôàXov.
МЙНДАЛЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Бадемов; миндалов, миндален; бадемен. Една много добра храна става от тъй нареченото „frangipane“, за което млекото са изварява съвсем догде остане сухо и са смесюва с миндалево брашно и със захар. Ч, 1875, кн. 6, 265.
МЙНДАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. и диал. Бадемов, бадемен; миндалов, миндалев. Твърде разпространено средство е станал „cola сгеат“.., когото секи може да си приготви, като разтопи една част,.., бял восък, заедно с 8 части китов лой (..) и 2 1/2 части миндално масло в дълбока чаша или в гърненце. Лет., 1876, 109.
МЙНДАЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Бадемов, бадемен; миндален, миндалев. Въображението му плуваше над великолепното Старозагорско поле, дето се зеленееха ниви и ливади кадифяни, растяха гигантски орехи, шумоляха клонести явори и миндалови дървета. Ив. Вазов, Съч. VII, 99. На съседната маса двойка тъмнокожи бе прилепила глави: един исполин с широки челюсти стискаше голия лакът на висока мулатка, с влажни миндалови очи. К. Константинов, ПЗ, 164-165.
МИНДАЛОВЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Бадемовиден. Под веждите горяха две черни, изрязани миндало-видни очи с дълги клепки и с любовен поглед. Ив. Вазов, СбНУ II, 60. Известно време неговите [на Михаил Трофимич] миндало-видни очи ме гледат проницателно. Кр. Кюлявков, СП, 81.
МИНДЕР м. Тясно дървено легло край стена за сядане и лягане, застлано с черги и възглавници. Виждала мама, че в одаите на някои по-заможни хора има дъсчени минде-ри, които хубаво напостлани, твърде много украшават тези стаи. Т. Влайков, Пр I,
13. Сама тя, Лейка, излезе да я посрещне и я въведе в една широка одая с нисък таван и наоколо цялата с ниски, меки миндери и възглавници. Д. Талев, И, 606. Домакините посрещнаха годежарите, сърдечно се ръку
