МИНДЕРЕЦ 471 МИНДЁРЧЕ
ваха с тях и ги поканиха да седнат на най-личните места, на миндера в къта. Д. Спространов, ОП, 218. Дотеглива ставала еднообразната картина на лениви аги, седнали сутрин пред неугледните си дюкянчета на удобни миндери, с наргилета в уста и неизменното кафе в ръка. Т. Жечев, БВ, 439. Дворът плочест.. И в далните й [на къщата] покои чорбаджийската уредба: миндери и софи, ракли и полици, в гостната на цяла стена божигробска щампа, мангал по средата. Е, 1981, бр. 4, 3.
◇ Оставам/остана (оставям/оставя) под миндера. Разг. За някаква работа, решение, идея и под. — изоставям, забравям, оставам забравен. Когато го слушам сега какви становища застъпва за настоящето и бъдещето на град Н, аз си мисля, че той плаща данък на стиховете и музиката, а науката е оставил под миндера. А. Гуляшки, ДМС, 107. Поставям/поставя (слагам/сложа; турям/туря; турвам/турна) под миндера нещо. Разг. 1. Оставям без внимание, не разглеждам (обикн. заявление, молба, дело и под.). Вашето дело — за крадените шишета, де., тъй си стои.. Една дума от мене, ще го турят под миндеря. И. Йовков, ПГ, 258. Проблемът е важен, но сложен, / затуй под миндера е сложен. Кр. Вълков, МО, 12.
2. Не се съобразявам с нещо, не го зачитам. Те държаха неотстъпно на своето и нечия бюрократска ръка с рязко канцеларско движение постави резолюцията с подписа на заместник-министъра Балевски под миндера. ВН, 1960, бр. 2603, 4. Каравелов поклати глава. — Фарлиевата афера е нещо наистина минало, Ваше Височество, но желание да турите конституцията под миндера, не е минало — аз добре зная. В. Ге-новска, СГ, 98. Пуснали тарля под одъра, той на миндера. Разг. Неодобр. За човек, на когото е направена някаква отстъпка, а той се самозабравя и нахално се натрапва някъде или прекалява в исканията си, без да се съобразява с това какво му е позволено. — Аз пък тази вечер съм дошъл Ценка да задирям, казвам си го направо още от вратата.. — У-у, пък този: пуснали тарля под одър, той на миндеря... П. Тодоров, Събр. пр II, 268. Хвърлям/хвърля под миндера нещо. Разг. Съзнателно изоставям, отхвърлям нещо.
— Typ minder.
МИНДЕРЕЦ, мн. няма, м. Разг. Умал. от миндер.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
МИНДЕРЛЙК, мн. -ци, след. числ. -ка, м. Диал. Миндерлък. Минахме през едно малко дворче, постлано с калдъръм и през един дълъг и тесен пруст влязохме в една много хубаво наредена и накитена стая;..: пердета с тантели, миндерлици хубави, столове чисти. Т. Влайков, ЛГ, 13. Пашата и каймаканина седяха също върху дебели килими и меки възглавници на миндерлика и около тях се виждаха много познати граждани и чорбаджии Д. Не-миров, Б II, 174. Севда помете двора и се прибра горе в гостната. Там тя изново разхвърли всичко, изтри, почисти и изми пода, полиците, миндерлиците, масичката и столовете. Г. Караславов, С, 47.
— Тур. тшдегкк.
МИНДЕРЛЙЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от миндерлик; миндерлъче. Той [Тодораки] сяда върху изтърканата рогозка на миндер-личето и извиква за кафе. Д. Немиров, БII, 11.
МИНДЕРЛЙЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Диал. За стая, помещение — който е с миндери около стените. Слабичко било гласчето на агнето, едва достигнало до миндер-лията стая. Д. Мантов, ХК, 9.
МИНДЕРЛЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. 1. Постелка за миндер. Под прозорците надлъж цялата стена миндер, покрит с китен миндерлък, по него са изправени ред китени възглавници. П. Тодоров, Събр. пр II, 329. Имаше какво да се гледа наистина. На една от стените бе окачено голямо корабно кормило.. Иначе бе доста уютно, подът бе застлан с жълта виетнамска рогозка,.. Имаше освен това червени миндерлъци, дори ниска селска софра. П. Вежинов, НБК, 228. Така неусетно потъваме в тишината на патриархалната наредба, край кръгли маси виждаме наредени нашите деди, по пъстри миндерлъци — да подскачат весели деца. ВН, 1955, бр. 184,4.
2. Миндер. Двата ярко-червени, кадифени стола се мъдрят в стаята с дългия миндерлък, постлан с червени макати и бяло платно върху възглавниците. А. Каменова, ХГ, 66. Домакините посрещаха гостите, радостно се здрависваха с тях и ги настаняваха по миндерлъците. Д. Спространов, ОП, 217. Тя се изкачи по стълбата и на втория кат се намери в един просторен салон с резба по тавана и с миндерлъци, застлани с китени възглавници. Ем. Станев, ИК I и II, 243. — Минете и сеонете тук — посочи му Павлович миндерлъка в ъгъла между прозореца и зиданата печка. В. Геновска, СГ, 133. „Някъде има скривалище — мислеше си той [Левски] раздразнено. Загледа дъските на пода,.., отмести миндерлъка, леглата.“ Ст. Дичев, ЗСII, 634.
— От тур. тшиегЬк.
МИНДЕРЛЪЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от миндерлък. Сичко гледало на него весело и щастливо: и таванът,.., и саханите, и лучни-кът, и белите нагръдки на жена му, които час по час дохождали при него и сядали на миндерлъчето. Л. Каравелов, Съч. VII, 9.
МИНДЁРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от миндер. Кухнята у Кирилови беше най-голямата, светла и топла стая, каквито често са кухните в малките градчета. Миндерчето беше застлано с ален губер. Л. Галина, Л, 34. Хубаво легло, спретнато миндерче, печка, маса, стол,.. Та това беше като в хо
