МИНАЛО 469 МИНАЛОГОДЙШЕН
нал добре тая нощ, след безсънието на миналата. Ив. Вазов, Съч. XII, 120. Гушанци беше малко балканско село и хората му се държаха все още в едно. От миналата война до тая то е било винаги за пример на околните села. Като рекат нещо, ще го сторят... Ст. Даскалов, БМ, 29. Този благороден труженик [Иорд. Йонов] е все пак достатъчно оценен, защото и днешното болшинство се гордее с него, както се е гордяло и болшинството на миналия режим. Ал. Константинов, Съч. I, 200-201.
4. В съчет. с част. п о. Който е непосредствено преди миналия по ред. Окъсан и опърпан, той [Лазар] се глави за чирак у нас поминалия Димитровден и стоя до лятото на миналата година. Ст. Чилингиров, ХНН, 80. Само две седмици бяха се минали, отка-то се започна новата учебна година и от-като учителката Ганка се прибра в старата си квартира, а на селяните не беше мъч-но да забележат, че много неща се повтарят, много неща стават точно тъй, както е било по-рано — миналата и по-мина-лагпа година. Й. Йовков, ПГ, 73.
О Минало величие. Книж. Ирон. Лице, което някога е имало високо обществено положение или много добро материално състояние. В миналото най-големите горнооряховски чорбаджии — едри търговци и комисионери — са построили големи складове от северната страна на железопътната линия, към линиите за товарни влакове.. А всички притежатели на такива складове са все развенчани минали величия. ОФ, 1950, бр. 1742, 2. До тях наред Сакара от Кешан — /устато старче,.. / по-нататък / градоначалник бивш, бивш кмет — остатък / от минало величие. К. Христов, ЧБ, 239. Минало време (съкр. разг. минало като същ. ср.). Г^ам. Глаголно време, което показва, че действието е извършено преди момента на говоренето.
МИНАЛО, мн. няма, ср. 1. Времето, което е било преди сегашното. Някак странна хипноза покорява твоето съзнание.. Разумът не слуша. Връзките със света, с миналото и сегашното се скъсват. Елин Пелин, Съч. V, 19. Дейността на героите на миналото се прекъсна,.., от онова велико събитие — .. — което тури синурен камък между минало и сегашно. П. П, Славейков, Събр. съч. VI (1), 6. Детински златни дни, вам сетний мой привет / далечно бъдеще, мечтано в розов цвет / тогаз, — сега и то се в минало обърна. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 8.
2. С опред. Събития, случки, преживявания, които са станали отдавна като част от живота на някого; минал живот. Бурното и дълго минало на отец Сисой му бе принесло много житейска опитност. Елин Пелин, Съч. IV, 10. За тая цел подирих да поставя начело на новото си списание авторитетно лице, което поради своето безукорно минало и тъжно настояще имаше голямо преимущество никого да не отблъсква и всекиго да привлича — покойния Константин Величков. СбАСЕП, 340. Тя скъсва с лошото си минало и заживява като честна жена. Ст. Грудев, ББ, 56. Така тоя родолюбив и вдъхновен монах изобразява миналото на българите, за да им покаже, че те не са такива, каквито са били преди. Б. Пенев, НБВ, 59. Той,.., счете самопризнанието на подсъдимата и отсъствието на подобни постъпки в миналото й като смекчаващи обстоятелства и даде мнение да й се наложи минимумът от наказанието. Ив. Вазов, Съч. XIII, 23. Живко пък — неговата биография беше тъмна, никой нищо не знаеше за миналото му. Й. Йовков, Разк. II, 74.
3. Обществено положение, материално състояние, което някой е имал преди време. Иванов неволно се повръщаше към миналото си, към служебното си минало. Ив. Вазов, Съч. ХП, 146. Всеки човек,.., има слабости.. Един обича да му говориш за неговото героично минало. М. Марчевски, П, 155. Всеки манастир се е гордеел със своите собствени светини, с миналото си. Б. Пенев, НБВ, 46.
О В миналото. Преди години, преди много време. Тя [Надежда] отдавна беше прескочила прага на съпружеската вярност. Заха-ров, който в миналото я обичаше и ревнуваше до полуда,.., реши да пожертвува мъжкото си и съпружеско достойнство, примири се и остана да живее с нея и занапред. Д. Ангелов, ЖС, 128. В близкото минало. Във времето скоро преди сегашното; скоро. А когато сърцето намалеше ударите си и пред очите му заиграваха червени кръгове, преплетени със страшните видения на далечното и близко минало, тогава той отпущаше отмалялата си глава. Г. Райчев, Избр. съч. И, 39-40. Спомените от близкото минало не са като спомените от детинството. Ив. Мартинов, ДТСЗ, 7. Жена с минало. Разг. Жена с леко поведение на младини. „Дошла си на «Флорентийска нощ».. От Уайлда, разбира се! Този Уайлд, който казва: Обичам мъже с бъдеще и жени с минало.“ Хр. Смирненски, Съч. III, 52. — Аз съм жена с минало. Д. Димов, ЖМ, 31.
МИНАЛОГОДИШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който се отнася до миналата година, който е станал през миналата година. Днес те навършваха времето, за което се бяха условили, — кой цяла година, като се смята от миналогодцшния Димитровден, кой шест месеца. Й. Йовков, Ж 1945, 5. Знаеше си, че беше взел до стотинка всичко, което му се полагаше за миналогодишните трудодни. Ст. Марков, ДБ, 28. Когато удари звънецът и учениците, наредени, навлязоха по стаите си, Радко по-стоя при миналогодишните си другарчета. Ил. Волен, РК, 59. Обърна внимание по-нататък Дочо и върху останалия по сметките на миналогодишния общински бюджет излишък от триста и няколко лева. Т. Влай-
