МИНАВАМ 468 МИНАЛ
минеш ти тая нощ на ръката, за да те науча, как се зян струва хорската мъка! — процеди през зъби той. Ц. Церковски, Съч. III, 14. Мина ми заек (мачка, мечка, мишка) път; мина ми лисица път; мина ми <черна> котка път. Разг. Не успях да постигна това, което желаех, което бях предприел, претърпях неуспех, не сполучих. Той зарадвано погледна на дивана. — Отървахме и тоя път кожата! Мина ми заек път! — каза предупредително. Ст. Даскалов, ЕС, 121. Лаком човек е Динето — земя има колкото половината село, а пък за още ламти. Готви се да купува за селото, а си прави сметката да изоре целия кър.. Но лисица ще му мине път. К. Петканов, СВ, 39. Няма що, добри удари се канеше да нанесе моята изобретателна сестра... Само че не биваше да бърза! Можеше да й мине котка път. Л. Станчев, ПХ, 116-117. — Излез на мегдана да ги видиш как са обвесили носове. Отложиха им изборите!.. "Хайде, Пени, няма ли да вървиш да гласуваш, май нещо ви мина черна котка път. В. Нешков, Н, 379-384. Не минавам/мина приказката на някого. Разг. Винаги изпълнявам желанието, волята на някого; никога не му отказвам да изпълня това, което иска. Обичат го [Панчо] всички, тачат го. Приказката му никой не минава, думата му на две не прави. Г. Караславов, Избр. съч. I, 97. Номера минава/мине. Разг. Успешно завършва нещо, хитро, изкусно замислено, с което се цели да се получат определени резултати. — Не, този номер няма да мине! — Какъв номер? — Вторият човек... Откъде го измислихте? На мене ми казаха един човек, само един човек... Др. Асенов, ТК, 283. От мене да мине. Разг. Великодушно отстъпвам, съгласявам се с нещо, проявявам снизхождение или великодушие. — В съд бих ви дал — говореше той на мама, — но хайде, комшии сме, нека от мене да мине. Кр. Григоров, ОНУ, 113. Запитаха Сашо, но той повдигна рамене — не бил видял. — Та как ще видиш, като си затваряш очите от топката. Но... от мене да мине. Не е гол. П. Проданов, С, 70. Пиле не може да мине някъде. Разг. Много строго е забранено, няма никакъв достъп някъде. Искаше още веднъж да види тоя дворец с каменни зидове, с балкони и продълговати прозорци, замрежени с решетки от бял мрамор, през които и пиле не би могло да мине. А. Христофоров, А, 196. През водата съм минал и не съм се намокрил. Диал. Оправдал съм се, ако и да съм виновен. През трупа ми ще минеш. Разг. Ще попреча по всякакъв начин (при категоричен отказ за осъществяването на нечии намерения). Такива (тия) <на мене> не <ми> минават. Разг. Няма да допусна да ме излъжат, да ме измамят, веднага разбирам измамата, лъжата. Човекът дойде от другата страна до стъклото, постоя малко и си отдие. Нарани го студеното ми държане, но трябваше да разбере, че на мене такива не ми минават... Кл. Цачев, СШ, 71. Йордан:
— Някой ден ще отговаряш за такива приказки. П е тъ р: — Ти иди плаши чавките, на мене такива не ми минават! Г. Караславов, Избр. съч. X, 186.
МИНАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от минавам и от минавам се. Вдясно от къщата е градината,ь кцто помежду остава място за минаване. И. Йовков, Б, 48. Нищо не ги отклоняваше от увлекателното четене, нищо не ги спъваше. Нито разлюля-ването сегиз-тогиз на вагона,.., нито минаването и преминаването на пътниците по дългия коридор. Д. Калфов, Избр. разк, 251. Иванка Руменова скоро се досети, че зачестилите минавания на Брашнаров по тая улица не бяха заради братовчедка му. Д. Талев, ПК, 413. На няколко места из етажите има стъклени колички-долапче-та със закуски, от които на минаване, без да губиш време, можеш да си купиш сандвич или сладкиш. Г. Белее, КР, 23.
МИНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от мина като прил. 1. Който е бил някога и вече не съществува. Противоп. бъдещ. Цял рояк спомени от минали млади години нахлу в Станчовата глава и задуши думите му. Елин Пелин, Съч. П, 23-24. — Къде е сега Народният войвода? —.. — И какво? Ще ни вика ли?
— Предстои, така пише, скоро!... Ех, славно време беи1е тогава, нали? Минала работа, а често си спомням!... Сг. Дичев, ЗС I, 326-327. Той искаше да добави и задължението, което Петрушева поиска от него — да не трови семейния си живот с разправии за минали истории — но сметна, че това сега е неуместно. X. Русев, ПЗ, 327. А надолу по реката има воденица. В нея дядо Ради мелеше брашно. Приказка разказваше на внука си за стари времена, за минали тегла. Ем. Станев, ГЧ, 20.
2. Който е по-раншен, в предшествуващото време; предишен. Противоп. бъдещ. И още какво имаше в миналия й живот, преди да дойде в Рожен? Няколко бледи искри в спомените й, които сега не можеха да стоплят сърцето й. Д. Талев, И, 364. Как е тихо, хлад-но и успокоително в тая черкова! На каква старина тя диша, и колко добре става на душата в съседството на миналите епохи, които ти говорят за Асеновци и Шишмановци. Ив. Вазов, Съч. XVII, 42. Тя се предаде на гърдите му и като в прежните минали дни устата им се сляха в целувка. Елин Пелин, Съч. I, 85. Тъкмо благодарение на миналия опит ние обикновено тъй лесно и в миг възприемаме предметите, разпознаваме ги и ги разбираме. Псих. X кл, 45.
3. Който е бил непосредствено преди сегашния по ред; предишен. То беше миналата година, пак по това време — през есента. Елин Пелин, Съч. I, 137. Дните минавали дъждовни, дълги. Заредили се, занизали се.. Всеки ден прилича на миналия и те се сливат в дълъг, безкраен, мъглив път. Д. Габе, Н, 9. Иванов се чувствуваше бодър, почи
