МИЛОСЪРДНО 455 миля
сърдие, а милосърдният никога не ще разбере, че е обичан. К. Петканов, В, 227.
МИЛОСЪРДНО. Нареч. от милосърден. При намека на доктора Найден си спомни срещата им в лазарета на седми ноември сутринта, когато князът бе спрял там, за да вземе милосърдно във файтона си двама ранени. В. Геновска, СГ, 441. Я той [бог] постъпва милосърдно с малкото число на ония, които избавя чрез сина си. Б. Горанов, ЖГС (превод), 126.
МИЛОСЪРДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от милосърден.
МИ ЛОТ А, мн. няма, ж. Остар. Качество на мил. Румяна бързо отви ръка от Златковото рамо и като изправи глава, впи черни очи в неговите.. Златко пламна. Тия очи, що гледаха сега с такава мило та към неговите, като че разтопиха всичката му овчарска коравина и той сети себе си смекчен. Ц. Церковски, Съч. III, 34. Който гони хубост и приятност не бива да заборавя, че хубостта и милотата [на устата] не са само в образа (формата), а са най-много в мърдание-то и в начина, с който ся оживява и изказва тая форма. Лет., 1874,59.
МИЛТИЗЙМ м. Остар. Мюлтезим. Ей че идат в царско име/пусти, гладни милтизими, /мъка му да присвояват. Ив. Вазов, В, 4-5.
— Or араб, през тур. miiltezim. — Друга форма: милтизъм.
МИЛУВАМ, -аш, несв.. прех. Остар.
1. Милвам. Малко ли се караше и на добрата Селвета? Той не можеше да я търпи кога милуваше децата. К. Петканов, ОБ, 116. Хладният ветрец,.., милуваше нашите пътници и развяваше космите над челото на Невенка. Ив. Вазов, Съч. XXV, 144. Целувал жена си и излязъл. Къде? При враний си кон. Милувал коня си. Ст. Ботьов, К (превод), 65. Отпреди не забелязваше, че има деца в село, а сега неволно ги милуваше с очи. И. Петров, НЛ, 155-156.
2. Обичам, почитам, уважавам. Мита е прибрана къщница и много те милува. Повече от мене трепери над тебе. К. Петканов, ЗлЗ, 267. Хубаво си отечество мое!.. Само твоят образ, мил и величествен, стои неизгладим в душата ми, която те люби, милува и слави. Ив. Вазов, Съч. XVII, 136. Повече е почитовал ония, които са го милува-ли искрено, нежели своите сродници. И. Стоя-нович, ДСС (превод), 65-66. Знак на мужестве-на душа е да милува някой врага си, когда го гледа в злополучие. А. Гранитски, ПР (превод), 47. мнлувам се страд, и взаим. — Хаджи, недей дума согласие, — обади се Стамболият, — не се гледа хората милуват ли се или се мразят, ами се гледа кадърни ли са. Ив. Вазов, Съч. VIII, 6. Здрависват се, цалуват се / със човките си мали, / любуват се, милуват се. Ив. Вазов, Съч. III, 22.
МИЛУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл.
същ. от милувам и от милувам се. Г ю р г а Самодива: — Скоро ти се теб умаря сърце от милувки и от смях. Стилян: — Е, не е то цял живот в смях и милуване само. П. Тодоров, Събр. пр II, 131. Нежното детинство, обиколено от покровителства, от милу вания,.., не познава нито подозрението, нито ненавистта. Ч, 1871, кн. 8, 244. Мор-ците придобиват страст за техний кораб: тии плачат от жалност като го напущат и от милуване като го намират пак. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 19.
МИЛУВКА ж. Акт на милване като проява на нежност, обич; ласка. Ирина плачеше тихо и по пълничките й мургави бузи се търкаляха сълзи... Майката се приближи и я погали по бузата. Без да иска, Ирина целуна ръката й. Стори ù се, че в тази нежна милувка, в тази загрубяла, но топла ръка имаше някакво дълбоко съчувствие и разбиране, което не беше подозирала досега. Д. Димов, Т, 23. В тяхната зеленина се белее Пенкиното хубаво лице, а по него минава с милувка мъжка ръка. Елин Пелин, Съч. I, 15. Велко скочи, а идеше му да я сграбчи и да я смаже в прегръдките си. Ала не беше прилично да се прегръщаш и целуваш кога да е. И за милувки идват блажени часове, но не всякога и всякъде. Д. Талев, И, 359. Тя не бе чула от нея добра и насърчителна дума — майчинска ласка и сърдечна милувка. Не, само побоища и хули. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 404. А милувки дай на млада — /и целувки! / Те са, те за хубавица / като за лоза росица. П. К. Яворов, Съч. I, 15. • Обр. Спомни си в детинството,.., как дълго, ненаситно гледаше блестящата вечерница над потъмнялата гора. На ранина, събуден от милувката на утринната роса, той я виждаше отново, сега вече като зорница. 3. Сребров, Избр. разк., 89. Градински вейки виснат мълчаливо; / милувката на утрин-ното слънце / трепти над тях и милва ги игриво. П. П. Славейков, СЩ 1916, 26.
мильо, мн. -ля и (рядко) -та, ср. Малка, обикн. плетена от тънък конец на една кука на едри фигури, покривка за украса на маса и др. Върху масата моята благодетелка беше поставила плетено мильо, модел 1926 година. Тонич, ББК, 9. На дървения скрин, застлан с плетено мильо — портрет на Слановски във военна униформа.
В. Нешков, Н, 43. —Да, точно така съм си представял винаги тази стая: нищо еснафско, свързано с момински чеиз, плетени ковьорчета, бродирани възглавнички и мильота... Н. Стефанова, ОС, 210.
— От фр. milieu 'среда на нещо'.
миля ж. Мярка за разстояние в някои страни (Англия, САЩ и др.), равна на 1853 м. (или 1609 м. по др. системи). — Виждате ли колко много вода го заобикаля? [Ню Йорк] — говореше някак с гордост мъжът.. Водното му пространство се изчис
