милостиво 454 МИЛОСЪРДИЕ
стаем калуджйерче / да си одим по селата / да писуем милостивия. Нар. пес., СбНУ XLIII, 112.
МИЛОСТИВО. Нареч. от милостив. Баща ми и тогава те милостиво прости, когато вдигна меч против него, той те прости, моят добър, велик баща. Ив. Вазов, Съч. XX, 84. Но той,.., се показа студен, въздържан и подозрителен. Това изглежда още по-странно, толкоз повече, че дори Буцов снизходително и милрстиво размени няколко думи с Делча. И. Йовков, Разк. I, 54. Отпускарят сечал със сабята въздуха над главите им и никак не се уми-лостивявал и колкото по-свиреп ставал, толкова ония по-милостиво се молели. Й. Радичков, В, 195. Но пъдаринът,.., отечес-ки си погрижи от сички най-напред за моя обед.. Пак седна близо до мене със запушен чибук, каза ми съвсем милостиво да са не боя. 3. Стоянов, ЗБВ III, 62-63.
МИЛОСТЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на милостив. Старецът всякога срещаше Павел с бащинска радост и милости-вост, забравяше домашния несговор, прощаваше му всичко и не се отделяше от него. Елин Пелин, Съч. III, 19. И сега — скръб, скръб всеобща! / Плач е вредом, де светата / Милостивост се почита и прекрасното се люби. Ив. Вазов, БМ I, 131.
МИЛОСГЙНКА ж. Диал. Умал. от милостиня.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МИЛОСТЙНЯ ж. 1. Нещо, което се дава от милост, състрадание или по обичай на празници на просяк, беден човек; подаяние. Той бе владика, истина, ама се гордееше със сана си и само големците считаше за хора, а сиромасите, бедните, хич и не поглеждаше. Гнусеше се от тях и ако им даваше милостиня, даваше я с презрение. Елин Пелин, Съч. I, 34-35. Дрипав просяк клечеше на кръстопътя и с гъгнив глас зовеше за милостиня. Така сърцераздирателно молеше, че не ми даде душа да го отмина, но какво да му дам? Имах всичко на всичко два лева, а трябваше да занеса хляб вкъщи. Р. Ралин, НН, 62. И влиза плахо в стаята ми една бледна, бедна фигура,.. В първата секунда аз го зех за някой изпаднал без работа нещастник, дошел да поиска милостиня. Ал. Константинов, Съч. I, 135. Попитай за него даже и Пейча слепият, който живее при чер-ковата и който в събота и в неделя събира милостиня. Л. Каравелов, Съч. II, 4.
2. Остар. и диал. Дарение за издръжка (построяване) на църкви, манастири; милостивия, милостивно-. Когато той [клисарят] тръгнеше между богомолците да събира милостиня за църквата, поп Антония често стрелваше към него зорки погледи. Т. Харманджиев, КЕД, 40.
О С цървулите на откраднатата крава правя милостиня. Диал. Ирон. Проявявам щедрост с чужди средства, с нещо чуждо.
МИЛОСЪРД, -а, -о, мн. -и, прил. Остар., сега поет. Милосърден. Който търпи другите и почита чужди мнения, той бива и милосърд. Й. Груев, СП (превод), 316. Християнската религия, толкоз богата с човещина, не е забравила да смята между милосърдите дела посещението на затворниците. Др. Цанков, ТМ (превод),
200. „Ако нашият род не бе сгрешил пред бога, ний никога не бихме паднали в тези злини; но подир малко бог, умилостивен от кръвта на братята ми и от моята, ще стане милосърд към нашия род.“ Н. Михай-ловски, ССИ (превод), 92. Чуй злобний вой на псета! След тях лети съдбата! / Подушен е беглеца, и тук дори, о, смърт! / При теб, прекрасна майко, до вчера непозната, / отмора сетна диря и поглед милосърд! Т. Траянов, Съч. III, о9. И богомолник бе и благ и милосърд, / и в струване добро не знаеше почивка. П. П. Славейков, КП ч. Ill, 17.
МИЛОСЪРДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който проявява състрадателно отношение и готовност да окаже помощ на някого. По-тихи и по-милосърдни, момичетата слушаха мълчаливо и мислеха за болките и страданията на утрепания старец. Й. Йовков, Ж, 1945, 229. Аз не съм толкова милосърден, да поемам чужди грехове. В. Геновска, СГ, 288. Когато изтече определеното време, от небето ще завали огнен дъжд,.. Децата уплашено се притискаха към майките.. А служителят на милосърдния бог продължаваше да вещае. ВН, 1960, бр. 2865, 2. И като бяха милосърдни, те ся наскърбиха за злочестината на съседите си. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 210-211.
О Милосърдни сестра. Разг. Медицинска сестра. Той мечтае как ще лежи в болниците, как лекари и милосърдни сестри ще се грижат денонощно за него, как най-сетне той оздравява и се прибира у дома си...Т. Караславов, Т, 94.
МИЛОСЪРДИЕ, мн. няма, ср. Качество или проява на милосърден. Те сега се хранеха само с по едно хлебче за десет бана на два дни,.., благодарение на милосърдието на някое си хлебарче. Ив. Вазов, Съч. VI, 41. Ако има примери какво умират хората от глад, то не е, че хлябът е малко на света, а за това дето милосърдието не достига у хората, — същето е и зарад средствата на първоначалното детинско учение. У, 1871, бр. 1, 131. Старецът стана и помогна на болната невеста да се повдигне.. Те тръгнаха назад, като две странни видения на милосърдието и на страданието. Елин Пелин, Съч. III, 82. Тоя брилянт му припомняше тъкмо това: сълза. Сълзата, която в тежки часове беше проляла за него една съвсем непозната нему жена. Една действително божествена^ сълза, истинска сълза на милосърдието. Й. Йовков, Разк. I, 155. — За мене неговата обич ще бъде винаги мило
