милостив 453 милостивия
Признаваш ли се за виновен? — Чакай, чакай, господин съдия, — нервно прекъсна Кос-таки. Ог. Чилингиров, ПЖ, 176. // Ирон. В сгъчет. с притеж. местоим. моя, твоя и т.н. Аз, ти и т.н. Моя милост, както знаеш, ненавижда сопите... Ем. Манов, ПС, 7. И наша милост бе с разклатено положение при новия Директор, но скоро спечели доверието му. И. Попов, ПЧ, 38.
◇ По милост. Разг. От съжаление, без да се заслужава нещо. За изпита той нарочно бе подбрал най-трудните въпроси,.. — Ние не искаме да ни приемат по милост. А. Стано-ев, П, 22, Нещастната фигура на жена му го дразнеше.. Той я търпеше по милост и всякога я караше да знае, че той се е пожертвувал за нея. Елин Пелин, Съч. III, 138. — Диви българи! Не стига, дето сме ги прибрали по милост тука да ги храниме, а те неблагодарници! Ст. Дичев, ЗС I, 572. Няма да сгреша, ако кажа, че тоя похвален отзив, който давам още от първия момент за книгата на г. Бурмова, ще предизвика у мнозина ироническа усмивка,.. Сякаш, че им даваме тая титла като по милост. К. Величков, ПССъч. VIII, 266.
МИЛОСТИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който проявява милост; състрадателен. И да не моли за милост. Милостивите са като белите лястовици. Приказва се, че ги имало, ама никой не ги е виждал. А. Гуляшки, ЗВ, 41-42. — Вярно ли е, че ще осиновите едно сираче от Тасос? —Да, мислех да направя това,.. — Вие сте много милостив човек. Д. Димов, Т, 631. Като че ли не й беше много жал за брат й. Толкова ли кораво сърце имаше? А към Стела и майка й се беше показала толкова милостива... Ем. Коралов, ДП, 133. После науми на верующите длъжността им към бога,..; към вдовиците и сиромасите, нуждающи се от милостиви сърца. Ив. Вазов, Съч. XIV, 11 .Да се биеш, това не е все едно да си кмет. Но след тая остра закачка Радуш чувствува, че трябва да бъде по-^нщходителен и по-мцлостив към Нейка. И. Йовков, Разк. I, 117. Тогава Петко му писа втори път — .., че цени геройството му и винаги се е радвал, когато милостивата съдба е изправяла насреща му достоен противник. Ст. Сивриев, ПВ, 121. О Милостива Гана. Разг. мекушав и отстъпчив човек. — Това е офицер. Барут! Ей такива обичам аз, само те могат да оправят тоя народ. Ротмистърът ми изглежда милостива Гана, но Балчев не го слуша. Ем. Станев, ИК III и IV, 251-252.
МИЛОСТЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. и диал. Милостив. — Недей се грижи, синко, — зех аз да го утешавам. — Господ е милостивен, той ще помогне да се върне. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 53. „Момина китка“ като приказва от йедна страна на читателите с хубави думи забавни неща, ний пожелахме от друга страна тези неща да бъдат таквизи, щото и умът да добие познания за развитие, и сърцето да бъде милостивно към доброто, а отвратно от грозното. Кр. Пишурка, МК (по-бълг.), 5. Ако не го подкрепуале комшиите со леб .. отдамна ке беше умрело тоа буда-лесто момче. Арно, ама mue комшии биле милостивни, тики го пожалуале и го погле-дуале. СбНУ X, 133. — Пи ми вино царвено, /ой милинки калтяту, /та за дари зафалей / че деойка имаше / милостивна майчица, / не е рано будеше, / да си дари наготви. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 25.
МИЛОСТИВЕЦ, мн. -вци, зват. -вецо, м. Рядко. Милостив човек, милостивник. Те [прокажените] ръфаха кори от хляб, жилав като подлога на сандал, — фърлен от някой милостивец. Н. Райнов, ВДВ, 81. — Та виждаш ме, милостивецо: година лежа, фърлен в тази пропаст, дето ме отнесоха незнайни хора по божия повеля. Н. Райнов, КЦ, 115.
МИЛОСТИВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от милостив. — "Боже ле милостивички, / бог да убие французе, / едно си братче я имах, / и тия да го убият / на тая чука Пиперка, / на Битолското равнище. „ Нар. пес., СбВСтТ, 780.
МИЛОСТЙВНИК, мн. -ци, лс. Диал. Милостив човек; милостивец.
— От Н. Геро“, Речник на блъгарский язик, 1899.
МИЛОСТЙВНИЦА ж. Диал. Милостива жена.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МИЛОСТЙВНО1. Остар. и диал. На-реч. от милостивен; милостиво. Забегала Мила милна черка. / Макя Мила милостивно тражи. Нар. пес., СбНУ XLIV, 179.
МИЛОСТЙВНО2, мн. няма, ср. Остар. и диал. Дарение за издръжка (построяване) на църкви, манастири; милостивия. Един поп попу вал на едно село. Па тръгнал веднъж да пише милостивно по селата. Един човек имал саде една кравица. Казал: „Какво да пиша, дедо попе, саде една кравица имам, с това живеа.“ Нар. прик., СбНУ XLIV, 499. Та си слезни доле поле, / доле поле по рискяне, / по рискяне, по боляре, / та напиши милостивно: / Суо злато, чисто сребро, / та си манастир догради! Нар. пес., СбНУ IV, 21.
МИЛОСТИВИЯ ж. Остар. и диал. Дарение за издръжка (построяване) на църкви, манастири; милостивно2. Помогни ми, Боже милостиви, / помогни ми врати да отворим, / с олово че манастир да покрием, / .. / я чем, Боже, стар егумен да сам, / а моите педесе дружина, / по крайнина милостивия че бера! Нар. пес., СбНУ XLIII, 427. Па си везе това ситно книже, / па си ойде Ду ко на дворове, / па питува Дука посилника: /.. / — Фала тебе, Дуко посилниче, / да ми пишеш малко милостивия, / да я съм си от Света Горица. Нар. пес., СбНУ XLIII, 206. Че си
