МИЛОСЕРДИЕ 452 мйлост
то ви е бог пратил чрез Христа. ИЗ 1874-1881, 1882, 61. И днес вече,.., тойзи бивол стоял само на една нога, това дето ще каже.., че в отсуствие на изчезналата правда, человеците трябва да са милосердии един за другий. Ч, 1870, кн. 1, 14.
◇ Милосердна сестра. Остар. Милосърдна сестра; медицинска сестра. Тия дни присти-гнале у Белград изпроводените из Русия от дружеството „Червений кръст“ у Москва 100 милосердии сестри, с 10 лекари и 10 помощници. НБ, 1876, бр. 17, 68.
МИЛОСЕРДИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Милосърдие. От тогаз Август считаше себе си честит за милосердието си, защото не ся и чу вече съзаклятието про-тиво него, а Цина му стана най-верен. П. Р. Славейков, ПИ, 48. — Аз съм и без това до уши потънал в смъртни грехове,.. Ни милост, ни безкрайно милосердие не могат да изкупат тия мои дългове. Н. Бончев, Р (превод), 78. Когато ний още бяхме грешници, Христос умря за нас.. С любовта си и с милосердието си той ги изкупи. ИЗ 1874-1881,128.
МЙЛОСТ, -тта, мн. -и, ж. 1. Обикн. ед. Чувство на състрадание, съжаление към някого или нещо; жалост, жал. Не бяха двама братя,.., да живеят, да се поменават с чест, да имат страх от бога и мцлорт към хората. Бяха като два вълка. И. Йовков, В АХ, 137. — Той е пиян и те биеше;..
Василе, ела в себе си, не ме мъчи,.. Нямаш ли милост за мене и за детето? Йв. Вазов, Съч. IX, 82. — Аз не съм я разгалил, мамо, ами вие я измъчвате, без милост я измъчвате, — натъртено каза Колчо. Т. Влай-ков, Съч. I, 1925, 263. Погледът на Виктор обикаля останалите: мършавото, спечено лице на Чинков е напрегнато, очите му излъчват настървение, в тях няма нито капчица милост. Др. Асенов, ТКНП, 154. — Това е обикновена история за джунглата. Нейните закони са написани с кръв и не познават милостта и състраданието. К, 1967, кн. 7, 16. Животът без милост ни връзва / крилата със яки въжа. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 112.
2. Пощада, прошка. Заплахата на Щерев, че може да го убие и сега схвана гърлото му и той не можеше да издаде глас дори за милост. Д. Ангелов, ЖС, 357. Една гръцка императрица с двете си дъщери стои там с наведена глава и моли победителя за милост. Ив. Вазов, Съч. XIV, 7. Милост няма да има Индже за непокорните. Нека всеки, комуто е милд, главата на раменете, да запомни това! Й. Йовков, СЛ, 130. Шпионството — .., не намира прошка в съвестните. За тоя позор няма милост. Ив. Вазов, Съч. X, 148. // Помилване. — Той [владиката] бил идвал оня ден в диванханата на каймаками-на, зер адетът е и на Петровден, като на всеки голям празник, да пуснат двама-трима души от тюрмата. — И изпросил милост за трима — добави поп Никола. А. Христофоров, А, 135. — Чок селям от Бей-тула бей, Калифер ага — направи темане турчинът,.. — Беят иска да измоли от великия падишах милост за теб и за твоите аркадаши... М. Марчевски, П, 32.
3. Благоволение, снизхождение. — Откъм баира идеше Албена и след нея двамата стражари. Всички знаеха, че като последна милост Албена беше поискала др йи позволят да се облече както си иска. Й. Йовков, В АХ, 132. — Крепостничеството е зло, момчето ми, но е по-малко зло от това да си един обезземлен слуга. Слугата е като роба, живее само от милостта на господаря. А. Гуляшки, ЗВ, 24-25. Агата право каза — ще ги чакаме. Ще им кажем за милостта, която падишахът е решил да им подари, да ги направи равни на еничарите си. А. Дончев, ВР, 49-50. Те [турците] са озлобени, че се прави милост на държавни престъпници, а за тях държавата остава неумолима. К. Величков, ПССъч. I, 148.
4. Обикн. мн. Благодеяние, щедрост. — А ти,., продължавай милостите си към светите божии храмове. Удвой щедростите си към сиромасите, вдовиците и нещастните. Ив. Вазов, Съч. XIII, 103-104. — Иванка награждават, Иванка обсипват с царски милости, Иванка считат за най-честит на тойзи свят. В. Друмев, И, 18.
5. Разг. Обич, умиление. Добра остана сама, задири с очи Богдана, много й се искаше да го види, да му се нагледа. Всеки ден той й ставаше все по-мил.. Някой ден от милост към него очите й ще изтекат. К. Петканов, X, 85-86. Рада взе подаръка от дедо Дичо,.., па й мило, мило на сърце, а от милост се търколиха две едри сълзи на алените й странички! М. Георгиев, Избр. разк., 84. Христака обичаше много Млекар-ката — .. — изпитваше някаква любовна милост към това добиче. Ил. Волен, МДС, 196. Сърцето й трепереше от копнеж да притисне на гърдите си свой, роден човек — да чуе думи на милост и любов. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 71. В душата на тоя прост, болнав човек извря една силна и топла струя от любов и милост, събирана с години, и задуши гласа му. Елин Пелин, Съч. 1,120.
6. Остар. В съчет. с притеж. местоим. твоя, ваша, негова. За означаване на по-високопоставено, уважавано лице или като обръщение към такова лице. — Дойдох,.., да се повидя пак с тебе.. А ти,.., си един от най-първите ми приятели. Ако не беше твоя милост, един ден не можех да остана в тоя с турски дух град. Ст. Чилинги-ров, ПЖ, 41. — Ела с мене! — строго и малко сопнато повтори непознатият. — Кой си, ваша милост? — попита поразсърден Козаря.. — Полицай — представи се непознатият. Г. Караславов, Йзбр. съч. I, 219. — Ти се обвиняваш, че си казал на негова милост в битността му началник „магаре“.
