милоглвд 451 МИЛОСЕРДЕН
ние, с мило, нежно чувство; милостиво, ми-лозливо. Като спира до тяхната вратница, чичо Герган сваля манлихерата, оглежда я милорно, дига я над глава и изважда патрона. Й. Вълчев, РЗ, 44.
МИЛОГЛЕД, а, -о, мн. -и, прил. Диал. Ми-лоок. Прелагаха го [либето] долните моми,/.. / леподумите, милогледите, / милогледите, витовеждите. Нар. пес., СбНУ XILIV, 285.
МИЛОЗЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Милостив. Кого ли не жалеше той със своето милозливо сърце — и умрелите,.., и всички живи, които страдаха на тоя грешен свят. Д. Талев, ПК, 263. В такива минути той ставаше милозлив и сърцето му се откриваше за всяка чужда болка. И. Йовков, В АХ, 154. — „Моля те, мила Стане, да дойдеш, защото ти едничка ще разбереш мъката ми и ще ме утешиш, защото си добра и с милозливо сърце.“ Г. Карасла-вов, ОХ III, 162. У секи един народ, колко годе образован, намират са, малко много, хора добродушни, искрени, милозливи и благодетелни. Ил. Блъсков, ПБ II, 3. Майка йа милозлива/тя ща да ти тръгне / ляк да ми тръси / ляк да ма лекова. Нар. пес., СбНУ XXV, 84.
МИЛОЗЛИВО нареч. Разг. Милостиво. — Дигай Алекси да ходи на Голямата нива! — казваше Юрталана на жена си. — Болно е детето, нека да си поспи, — отвръщаше тя милозливо. Г. Караславов, С, 193. Понякога тя сядаше на леглото му в зимника и го гледаше в мрачината състрадателно и милозливо. — Милото — .. — майка ти знае ли, че си жив, чедо? Д. Ангелов, ЖС, 169.
МИЛОЗЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Разг. Милостивост. А тая милозливост на образа ти — нея ти си засмукал от моята рода. А. Гуляшки, ЗР, 47. Попадията я разговаряше, утешаваше с майчинска милозливост. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 47.
МИЛОЛЙК, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с мило, приятно лице. Той не вярваше, че наистина имаше пред себе оная хубавица милолика Младена, която знаеше с глава на Мурильова мадона. Ив. Вазов, Съч. XI, 30. За да бъде чловяк хубав и милолик, не тря-бува да гляда друго, а само да бъде здрав. Лет., 1874, 77. Но что ви е, Еленко, та пребледняхте? „Боли мя!“ рече милоликата девойка и си тури ръка на корема. КН 4 (превод), 1873, 12.
МЙЛОМ нареч. Диал. С мило, добро отношение. Тая година [Арап ага] кроеше да заграби още земя и добитък — къде силом, къде милом, та да стане истински ага и чи-фликсайбия. Д. Талев, ПК, 521.
МИЛОМЪЖА ж. Диал. За жена — която много милее за мъжа си.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
милонит м. Минер. Скала с разрушена първична структура без промяна на химическия й състав при някои тектонски движения. При много силен натиск скалите просто се раздробяват и стриват на брашно и отново се спояват, като образуват така наречените милонити. Г. Георгиев, П, 290. При движението си навличаните скали оказват различно механично въздействие върху скалите,.. В основата на покривната плоча се образува ивица от раздробени скални късове — т. нар. милонити. Гр. Николаев и др., ОГ, 120.
— От гр. p/utaov 'мелница'.
МИЛОНИТИЗАЦИЯ ж. Минер. Процес на образуване на милонити. Силно натрошените при метаморфозата скали се означават като милонити, а самият процес — милони-тизация. Р. Христов и др., Г, 45.
МИЛОНЙТОВ, -а, -о, мн -и, прил. Минер. Който се отнася до милонит. Скали с милонитова структура.
МИЛООК, -а, -о, мн. -и, прил. Който има мил поглед; милоглед. После се заредиха мисли за дома: пак щеше да види майка си, Христа, Петра... А може би и ще зърне нейде оная милоока Анка, дъщерята на Иван Бояджията... Ст. Дичев, ЗС I, 501. В очите на това животно светеше едно умиление и едно желание, едно възхищение и един привет, едно добро сърце, самичко и скромно.. Тая милоока крава се радваше на разкошната зелена тревица на двора. Елин Пелин, Съч. V, 59-60.
МИЛОРД, зват. (остар.) -е, м. 1. Обръщение към лорд. — А сега, милорд, да сключим една почтена сделчица, като честни търговци. Аз ще ти дам хинин, оръжие и водачи да те отведат... П. Бобев, К, 22.
2. Обръщение към висш служител (обикн. съдия) в английско говорещите страни.
— Вярно е, милорде, — каза засмян маркизът,
— че само един англичанин може да ми направи едно подобно странно предложение. Р, 1927, бр. 243, 3. "Тука страданието е еднакво за всички, милорде, и ний не страдаме по-малко от нашите любезни съотечественици, христианете. "НБ, 1876, бр. 3,10.
— От англ. my lord и фр. milord.
МИЛОСЕРД, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Милосърден; милосърд, милосерден. Милосерд към сичките престъпници, той е неумолим само към клеветниците. Хр. Ботев, КК (превод), 40. — Твоят гняв е милосерд, господарю! Хр. Ботев, КК (превод),
64. Той самодържец на телата, стрелух и яростен, себелюбив и велемудрей; господарка тя на душите, кротка и милосерда и целомудрена в смиреномудрието. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 2.
МИЛОСЕРДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Милосърден; милосерд, милосърд. Бивайте благи един другиму, милосердии, прощавайте си един на друг, как-
