мило* 450 миловно
някого се изпитва мило чувство, чувство на нежност към някого. Когато го задържаха, тя [майка му] едничка се разтърча за него и само за десет дни се състари с десет години. Колко жално и милно му беше тогава за нея. Г. Караславов, Тат., 193. Правителството изпратило кинематографическа експедиция да снеме бежанците, а снимките после,.., щели да бъдат изпратени на Уйл-сона, та белки му стане мило и жално за Тракия. Хр. Смирненски, Съч. III, 107.
МИЛО1. Нареч. от мил. Ненов му доми-лява, хваща ръката на Радойча и мило го целува. Ив. Кирилов, Ж, 80. — Аз трябва да се върна по-скоро, защото тати ще се разсърди... Послушайте ме — рече тя умолително и тъй мило, че Костадин радостно трепна, замаян от създадената помежду им близост. Ем. Станев, ИК I и II, 182. [Гър-бушката] .. сегна, та ми даде китка.. — От кого? — питам. — От мене — отвръща тя и така мило ми се усмихна и тъй дяволито ме погледна, че аз трепнах. Ц. Церковски, Съч. III, 79. Усмихна ми се мило, попита ме как върви училището. Сг. Христозова, ДТСВ, 52.
2. Като сказ, опред. Обикн. при лич. место-им. в дат. Означава, че от някого се изпитва приятно чувство, чувство на умиление. Мило и добре ми беше в тая обстановка, с която така близко са свикнати очите ни и сродени душите ни. Ив. Вазов, Съч. XVI, 116. Мама тутакси ме посъветва да се загърна, като метна вълнения си шал на плещите ми.. Мило ми беше да усещам на плещите си и на кръстчето си този мек шал. К. Калчев, ПИЖ, 85. В църквата, като пеят на гръцки, нищо не разбирам,.. А като пеят на славянски, колкото и малко да е ... и него аз много не разбирам, но сё разбирам, наше си е и ми е мило, да ти кажа. Д. Талев, ЖС, 155. —- Мамо, ти плачеш! — Не плача, ами ми стана много мило, загдето толкова много ме обичате. Ст. Чилингиров, СБД,
50. А хилядо пъти му било още по-приятно и още по-мило да чуе от дяда Либена похвала, защото дядо Либен никога и никого не е хвалил, освен себе си. Л. Каравелов, Съч. II, 57. • За усилване, мило <и> драго; (по-рядко) драго и мило. Разг. Когато се сговорихме да продължа училището си, тъй драго и мило ми стана, че едва не заплаках от радост, подскочих, хвърлих се на шията йия зацелувах по съсухрените й бузи. Кр. Григоров, ОНУ, 63. Що ми йе мило и драго / на небо месец да гледам. Нар. пес., СбВСтТ, 357. // С предл. з а. Свидно ми е , жал ми е за някого или нещо. Ето Енко. Как не ме ядосваше тоз проклетник, но се-гр, като си отива, мило ми е за него. Й. Йовков, ЧКГ, 150. И всекиму от българските съдии, участници в съда за бунтовниците, се искаше да помогне, всекиму бе мило за такъв човек. Зл. Чолакова, БК, 123. Стоян си Ружи говори: / Ружо ле, попова снахо, / не ми е жално за живот, / не ми е мило за бял свят. Ив. Вазов, Съч. XXII, 181. — Бабо — подзех аз, — ами това юнче за продан ли го водите?.. — Ех, синко, и мене се свиди да го продавам, и мене е мило, като съм го гледала и хранила като това дете. Н. Попфилипов, СбЗР, 63.
МИЛО2, мн. -а, ср. Диал. Сапун.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МИЛОБЪД м. Диал. Вид гръмотрън, който расте из влажни песъчливи и тревисти места в Родопите и Тракийската низина; коловоз.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МИЛОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Нар.-поет. Който проявява умиление, мило, нежно чувство към някого; милостив, мило-злив. Тейно му глава отряза, / па го въз пещта той тури. / Жаловна майка миловна / не можа да са изтърпи, / ами си пещта от-люпи: / Боженчо турски седеше, / бяла си книга четеше. Нар. пес., СбВСт, 52.
МИЛОВИДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който е мил, приятен на вид. Носът и челото й бяха зачервени от слънцето. Не беше красива, но изглеждаше нежна и миловидна. Д. Димов, Т, 1951, 84. Как бе възмож-но зад това лице, тъй скромно и миловидно наглед, да се крие толкова злина, упоритост и омраза? Л. Стоянов* Йзбр. съч. III, 461 .Рада Госпожина,.. беше високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице. Йв. Вазов, Съч\ XXII, 66. С тъга виждам пред мене неговата прекрасна външност,.. Тънка, изящна, слаба фигура,.., с мека брада на светец, миловидно, кротко изражение. Елин Пелин ЕСМИ (Д. Бояджиев, С), 6. Наглед [катерицата] е толкова миловидна, че всички я обичат твърде много. П. Петков, СП, 10. Селцето Р. е едно от ония хубави, гиздави, миловидни селца, на които не можеш се нагледа. Хр. Максимов, СбЗР, 8.
МИЛОВИДНО. Нареч. от миловиден. Русин трепна, усмихна се миловидно, лицето му се изчерви. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 162. Тя като че ли знаеше, че няма стол, погледна го накриво, но миловидно и рече троснато: „А ти докога ще живееш като кукувица? Кога ще си намериш невеста?“ Г. Караславов, Т, 99.
МИЛОВЙДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на миловиден. Тя се отличаваше с ярка красота — тънка и стройна, с много чисто и бяло лице и усмивка, на чиято ми-ловидност не може да се устои. В. Андреев, ПР, 169. Сега тя изглеждаше по-млада, беше отслабнала. А и късите коси й придаваха детска миловидност. М. Грубешлиева, ПИУ, 100. Те [птиците] унищожават редица вредни насекоми, пеят песни или радват сърцето ни с миловидността и красотата си. Ст. Донев, ПНД, 57.
МИЛОВНО нареч. Нар.-поет. С умиле
