милк 449 мйлно
милк, мйлкът, мйлка, мн. мйлкове. Остар. Мюлк. Милк са именува сяко нещо, което притежава някой, било то размесено, било от онези, що принасят какъв да е приход. fls30H III (превод), 40.
— От араб, през тур. mülk.
МИЛКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.
1. Мил, приятен, гальовен. Седи Святослав наред до Райна на стол, изсечен от слънов зъб,.., и й дума милкави думи, а тя като зора ся изчръвила. Е. Мутева, РБЦ (превод), 179. В смъртта покой! Дали не малодушие /за него с своя милкав глас ми шъпне? П. П. Славейков, Събр. съч. I, 56.
2. Който обича да се милка; гальовен (Н. Геров, РБЯ III).
МИЛКАМ, -аш, несв., прех. Диал. Милвам. милкам се страд, и възвр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЙЛКАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Диал. Умилквам се. Много време го моли, много му ся милка Тя [Мария] ся увиваше около него, милваше го по образа и гледаше го в очи. Б. Димитров, Я I (превод), 137-138. Тамо [в Охрид] нейде лице спроти него; / тея беше малечко девойче, / се милкаше край майка за реси. Нар. пес., СбНУ VI, 53.
МИЛКАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от милкам и от милкам се; милване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МИЛКАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от милкам се; умилкване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МИЛКУВАМ, -аш, несв., прех. Остар. и диал. Милвам. Сладкогласието, което мил-кува само ухото, е едно развеселяване на слабите и мързеливите човеци. Ив. Бого-ров, КП, 1874, кн. 2, 13. Кроежната хубост надминува цветната, защото тя има в раз-люляването брезни и клисавина в околностите, една примама, която милкува очите. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 27. милкувам се страд, и взаим. Младите са хми е времето да се милковат, драговат. БД I, 111.
МЙЛКУВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Остар. и диал. Умилквам се. Но като разбра [шилето], че няма, разпери уши на различни страни, тръсна глава недоволно и взе да се милкува. Г. Краев, Ч, 56. Зела да му са милкува и да му обещава сяко удоволствие и благополучие, ако той я последува. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 47. Челове-кът извади търна,.. Туй животно [лъвът], за да му възблагодари, милкуваше му ся като куче и да му не стори никое зло. Кр. Пи-шурка, МК (побълг.), 170.
МЙЛКУВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от милкувам и от милкувам се; милване. Децата му ся набраха около него, но вместо да почувствува на техните мил-кувания, търговецът почна да плаче като ги гледаше. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 48.
МЙЛКУВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. сьщ. от милкувам се; умилкване. То [кученцето] скачаше,.., но той му извика: „Махни ся, че съм сърдит и не искам твойте милкувания“. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 22.
МЙЛНАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Мил, милен.
— Or Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЙЛНАВО. Диал. Нареч. от милнав; милно. — Очи, черни очи! / Шалави, палави! /Що жално гледате, /жално, та милнаво?/ Продадени ли сте, / или заложени? Нар. пес., СбГЯ, 93.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЙЛНАТА нареч. Диал. Милно. • Нар.-поет. Удвоено милната, милната или жалната-милната, милната-жал-ната. За усилване. „На ги, скрий ги [медните кавали], мамо, / в моя шарен ковчег, / в братова премяна. / Кога доде байо, / .. / от нова бачия, / байо да засвири / милната-жалната: / милна за момите, / жална за момците“. Нар. пес., СбНУ III, 3.
МЙЛИНА ж. Диал. Нещо мило, милно. — Ой та тебе, колади, коладе ле, / Свети Иване,.., / я ти иди,.., / среди земи,.., / че засвири, колади, коладе ле, /на милнина,.., / на сбирщина,.., /да събере,.., /светиите. Нар. пес., СбНУ VII, 13.
МЙЛНО нареч. 1. С мило чувство, с чувство на нежност; мило. Майката влиза бързо в обущарницата. Прегръща детето си и милно нарежда: — Ах, Иванчо, сине! Ти си жив и здрав! Елин Пелин, ПР, 94. Слуша Панчо нейните оплаквания, ала нито умее да я утеши с нящо, нито ся сяща как да й помогне, как да я избави от това зло. Гледа я само жално и милно в очите и мълчи. Т. Влайков, Съч. II, 97. "Брат да ми си, млад овчарю! / Милно ти се, братко, моля: / по момците не ме давай, / по момците — по неволя. П. П. Славейков, Сьбр. съч. I, 141. Първи думи, / свидни разговори, / милно двама / в привечер редили. Ц. Церковски, Сьч. И, 254. • Нар.-поет. Удвоено м и л н о-м илноижалн о-м и л н о. За усилване. А баба заплака., но сетне се усмихна милно-милно на леля и започна да разказва как веднъж си приказвали с баба Гергювица за младите и на, рече господ, сбраха се. И. Петров, ЛСГ, 19. Въздъхне някоя жена, а госпожа X. ще я погледне жално-милно. Г. Караславов, Избр. съч. II, 442. Щом започнех: „Кавал свири на поляна, на поляна край горица“ — и двете жени подемаха известната мелодия,.. Баба оставяше хурката настрана, подпираше се до прозореца и гледаше певиците жално-милно. К. Калчев, ПИЖ, 32. Догледа го Юда самови-ла, / направила Марко кьор топал,/и него направи, и коне му. / Марко й се милно-жално моли. Нар. пес., СбНУ XXIX, 18.
2. Като сказ, опред. При лич. местоим. в дат. пад. и обикн. с предл. за. Означава, че от
