МИЛИЦИОНЕР 448 мйличък
МИЛИЦИОНЕР м. Длъжностно лице (обикн. униформено) от редовия и сержантския състав на милицията, което изпълнява задачи по охраната на обществения ред. И докато платя и получа рестото и така нататък
— чантата изчезна. Кой я задигна, как я задигна, и то така бързо, така ловко! .. Търсих, виках, тичах и за милиционер — нищо! Д. Калфов, Избр. разк., 384. Близо до паметника спретнато облечен милиционер с бели ръкавици направляваше движението. М. Марчевс-ки, П, 88. „Телефонирайте в града!“ —.. Нека изпратят милиционери. Вие не знаете какви са хората тук. Ще ви пребият до смърт!" А. Гуляшки, МТС, 212. На два пъти той пита постовите милиционери за улицата и най-после се озова на една права и широка улица. В. Нешков, Н, 364.
МИЛИЦИОНЕРКА ж. Жена милиционер. Опита се да задържи образа му в съзнанието си, но той веднага й се изплъзна. Скри се зад лицата на минувачите, на милиционер-ката, която им. свирна, за да пресекат пра-вилно улицата. Ем. Манов, ДСР, 274.
МИЛИЦИОНЕРСКИ, -а, -о, мн. -и.
Прил. от милиция и от милиционер. Милиционерският началник, който лично ръководеше следствието около пожара, започна разпита. Ст. Марков, ДБ, 246. Издирват се хора по градове и села, дето има адресни служби, милиционерски участъци и разни административни служби. Г. Караславов, ПМ, 63. Някъде далеч се чуваше обикновеният шум на големите столични булеварди
— .., тънкият писък на милиционерските свирки, които регулираха уличното движение. П. Вежинов, СО, 98.
МИЛИЦИОНЕРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от милиционер. Младото милиционерче вървеше много самоуверено и изглеждаше възмъжало. Ем. Станев, ПЕГ, 14. Станал си с десет килограма по-тежък и не си вече онова смутено разсилническо милиционерче с лъскавите ботуши, което не знаеше какво да прави със себе си. Сега си мъж, полезен човек. Ем. Станев, ПЕГ, 124.
МИЛЙЦИЯ ж. 1. Административна дър-жавна служба за пазене на реда и безопасността у нас през периода 1944-1990 г. Илия Минев беше наистина помощник-комен-дант или помощник-началник на околийската милиция. Ем. Манов, ДСР, 41. Заместник-директорът беше подвижен човек, хитър и съобразителен — качества тъкмо за тука. В час от секундата беше разбрал интереса на следователя — изпусна въздуха от гърдите си и се усмихна. Той всъщност имаше малък страх от милиция и следователи. Д. Цонев, ЛМ, 43.
2. Събир. Разг. Милиционерите като представители на такава служба. — Щеше ми се да го посъветвам да извика милиция от града. А. Гуляшки, МТС, 213. — Ей, милиция! Милиционерът се върна. — Трябва,.., да намеря улица „Балкан“. С. Северняк, ИРЕ, 65.
3. Разг. Сградата, в която се помещава такава служба. — Ти го погуби! —.. — Сигурно пак си го бил, а знаеш колко чувствителна душа има —.. — нареждаше тя, докато набираше номера на милицията. Сг, 1966, бр. 1076, 2.
4. Остар. Народно опълчение. Когато се свърши войната, тате се записа в милицията — първата българска войска. А. Стра-шимиров, А, 306. През есента той постъпи в новото Военно училище в София.. А когато дойде на служба в Пловдив, не намери войска. Само така наречената милиция и жандармерията. В. Геновска, СГ, 171. Яз прозореца ми, виждайки един ден пеещите дружини на милицията, що отиваха за войната, той се насълзи от патриотическа радост и умиление. К. Величков, ПССъч. I, XI. Когато той [Каравелов] почна да издава "Независимост ", офицерите от милицията, които бяхме против руската политика, му помагахме. С. Радев, ССБ II, 262. Сега там треперят хората ден и нощ, ден и нощ чакат да се покаже отнекъде андартската чета,.. Пазят се некак хората, по всички села изилза милиция да пази, там са и нашите районни чети. Д. Талев, ГЧ, 377.
◇ Народна милиция. Изпълнително-разпо-редителен орган на държавната власт у нас през периода 1944-1990 г., който охранява обществения ред. Започна изграждането на народната милиция като въоръжена сила за смазване съпротивата на фашистките елементи и за защита завоеванията на на-родното въстание. Г. Димитров, ПО, 50.
— От лат. militia 'военна служба' през рус. милиция.
МИЛИЧЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За жито и под. — който е недоузрял, който е в млечна зрялост. Той [дядо Милко] си знае.
— Сега житото е още миличево, докато узрей, докато складят по ливади и сеното... виж, подир някой ден драгоманина довел четата си. П. Тодоров, И I, 13. Още по-долу .. изничи широката сребърна лента на реката и беловаросаните прихлупени къщички на селото, разпръснато тук-там из плодородната долина, посред орешаци,.., разкопани лозя и набуяли миличеви ниви. П. Михайлов, ПЗ, 97.
МЙЛИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от мил. В един от класовете имаше едно особено момиченце, хубавичко, милич-ко, но разглезено до нетърпимост. Елин Пелин, Съч. IV, 256. Дъщеря му Наталия — тя е миличка брюнетка — си намери един прекрасен годеник. Ив. Вазов, Съч. XXIV,
168. — Ох, на баба миличките! — заоглеж-да тя бебетата, които дали затова, че майка им ги тръсна на миндерчето, или защото бабата ги стресна с възклицанията си, врякнаха в един глас. Б. Болгар, Б, 96. От ширния прозорец едва чут глас / в душа ми тихо, сладко се разлива / кат песента на майка в нощен час, / коя детенце миличко приспива. К, Величков, ПССъч. II, 114.
