ски, Избр. пр III, 16. —Добре си услужвате вие, търговците!... — произнесе той [подпоручикът] след малко. — Ние теглим каиша, а вие се побратимявате с гърците и печелите милиончета... Д. Димов, Т, 535. То хората за един синор се избиват, а на мене милончетата ми взеха, та няма да ми е тежко. Д. Кисьов, Щ, 331.
МИЛИСЕКУНДА ж. Мярка за време, равна на една хилядна от секундата. Те [ми-лисекундните електродетонатори] също са електродетонатори със закъснително действие с тази разлика, че при тях интервалът от време между възпламеняването на детонаторите от две последователни серии е извънредно кратък — хилядни части от секундата, т.е. милисекунди. X. Попйорданов и др., ПИ, 90. Смята се, че времето за това дифузионно пренасяне не е по-голямо от 1 милисекунда. Вселена 69, 230. При осветеност от 150 лукса един малък детайл се възприема за около 380 милисекунди. 3, 1969, кн. 1, 14.
МИЛИСЕКУНДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Прил. от милисекунда. В последно време намериха широко приложение милисе-кундните електродетонатори. X. Попйорданов и др., ПИ, 90.
МИЛИТАРИЗАЦИЯ ж. Полит. 1. Въвеждане на милитаризъм. В Западна Германия не стихва борбата на трудещите се против милитаризацията на страната. ВН, 1961, бр. 2914,3.
2. Пренасяне на форми и методи от военна организация в области на гражданските отношения или на стопанството. Милитаризацията на икономиката .. неминуемо води до изземване на средства от населението чрез многобройни и големи данъци. ВН, 1962, бр. 3286, 3.
— От фр. militarisation.
МИЛИТАРИЗИРАМ, -аш, несв. й св., прех. Подчинявам нещо или някого на военни разпоредби и закони, поставям под военно управление; военизирам. Правителството обяви военно положение, милитаризира служителите. Д. Казасов, ВП, 226. милитаризирам се страд.
— От нем. militarisieren през фр. militariser.
МИЛИТАРИЗИРАН, -а -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от милитаризирам като прил. Който е подчинен на милитаризма; военизиран. Милитаризирана икономика.
МИЛИТАРИЗЙРАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от милитаризирам и от милитаризирам се; военизиране. В позива се подчертава, че милитаризирането на Норвегия струва на народа повече от един милион крони на ден. РД, 1950, бр. 117, 4. Милитаризиране на стопанството.
МИЛИТАРИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Полит. 1. Агресивна политика на усилване на въоръжението и подготовка за война. Конгресът [Щутгартският конгрес на II Интернационал] трябвало да определи своето становище и задачи към милитаризма и войната. Ист. X кл, 157. Революционни избухвания през 1896, 1906, 1911 показват, че кайзерова Германия е носила ядрото на бунта в себе си, че хората на труда са въставали против милитаризма. Отеч., 1977, кн. 11, 36. Силите на мира нарастват с всеки изминат ден и все по-настойчиво искат да се прекрати надпреварването във въоръжаването, борят се против бремето на милитаризма, за разоръжаване и забрана на атомното оръжие. РД, 1958, бр. 2, 4.
2. Система на политическо господство или преобладаващо влияние на военщината в управлението на държавата. Трябва да съжаляваме, че Франция не е същата, каквато е била в миналото. От „мозък на света“ тя се превърна в гръбнак на реакция и европейски милитаризъм. Б. Шивачев, Съч. I, 74.
— От лат. militaris 'военен' през фр. militarisme.
МИЛИТАРЙСГ м. Привърженик на милитаризма; войнолюбец. [Милитаристите] дадоха простор на своите апетити за военни бази на чужди територии. ВН, 1960, бр. 2662,
1. Но макар че в душата си обичах родината, аз не можех открито да говоря за това, тъй като през този период милитаристите си поделиха Китай. ЛФ, 1958, бр. 11,4.
— От фр. militariste.
МИЛИТАРИСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до милитарист и до милитаризъм; милитаристически, милитарист-ки. Повечето от тези списания —.. — са пропити от дива бруталност, от систематично лансиране на гангстерски и милитаристични тенденции. ВН, 1953, бр. 291, 4. Управителите на милитаристична Япония бяха изправили страната пред национална катастрофа. М. Миланов, ТМП, 165.
МИЛИТАРИСТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн.
-и, прил. Милитаристичен, милитаристки. Милитаристически кръгове.
МИЛИТАРЙСТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Милитаристичен, милитаристически. Той оценява това събитие като укрепване на позициите на милитаристките сили, възглавявани от Щраус, във вътрешнополитическия живот на Западна Германия. РД, 1961, бр. 82,3.
МИЛИУМ м. Мед. Киста на кожата, образувана вследствие запушване с рогови вещества на фоликули и на мастни жлези. Отделеният секрет [при новороденото] обаче често пъти се натрупва под още не-напълно отворените каналчета на мастна-та жлеза във вид на малки жълтеникави възелчета, разположени най-често върху кожата на носа. Тези възелчета от мастна материя имат големината на просено зърно, поради което се наричат милиум. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 21-22.
— От лат. milium 'просо', 'просено зърно'.
