МИКСЕР 438 мил1
ците на Базедова болеет, във втория — на микседем. Л. Митова и др., ВБ, 421. Намалената функция на щитовидната жлеза при микседем води до понижение на окислителните процеси в организма, до забавяне на сърдечната дейност. М. Василев и др., ВБ, 203. Изоставането в нервно-психичното развитие при правилен режим най-често се дължи на рахит или някои вродени и придобити заболявания на нервната или ендокринната система (миотония конгенита, идиотия, токсоплазмоза, микседем и др.). К. Рашков и др., ДБ, 32. При намаляване функцията на щитовидната жлеза може да настъпи болестта микседем. При това заболяване кожата става суха, задебелена, груба, изглежда отекла. Анат. VIII кл, 128.
— От лат. myxoedema през фр. myxoedlme или нем. Myxödem.
МИКСЕР м. 1. Кухненски електрически уред за бързо смесване на питиета, за разбиване на яйца и други хранителни продукти обикн. при приготвяне на сладкарски изделия. Наблюденията ми все повече ме убеждават, че това е едно съвсем редовно предприятие от голям ранг, с делови връзки по целия свят и с най-разнообразни сектори на производство: перални машини и хладилници,.., ютии и миксери,.., телевизори и дори часовници „Хронос“. Б. Райнов, НН, 382.
2. Техн. Резервоар при доменна пещ, в който се събира разтопен чугун, за да се изравнят отделните порции по състав и температура. Графикът на съоръженията за преработване на чугуна обикновено не съвпада с тоя на доменната пещ, поради което се налага да се прибягва до временно съхраняване на чугуна в стопено състояние. Това става в специални металоприемници — миксери. Д. Димитров, ОХТ ч.2,86.
— От англ. mixtura.
МИЛ1, -а, -о, мн. -и, в обръщение за м.р. ед.ч. мили, прил. 1. Към който се изпитва чувство на обич, нежност; драг, скъп. Милият татко! Гледах едрото му тяло с широки рамене, гъстите му възруси мустаци и къдравите му леко прошарени коси и в сърцето ми преливаше любов. Сп. Кралевски, ВО, 32. Добра влезе в училищната стая едва-едва усмихната,.., прегърна поривисто младата девойка: — Мила учителке, мило девойче, откога искам да те видя, да си приказвам с тебе! Д. Талев, И, 203-204. Обичам та, мое мило отечество! Л. Кара-велов, Съч. II, 28. Родният град,.., милите кътчета, които го разнежиха,.., го разчувс-твуваха и размекнаха. Т. Караславов, ОХ I, 256-257. Ликува буйната дружина, / че свър-шова се дългий пат, / че скоро милата родина / при луний блясък ще съзрат. К. Христов, ПВ, 36. Баща и сестра и братя мили / аз да прегърна искам без злоба. Хр. Ботев, Съч., 1929,12. • За усилване мил (и) драг; (по-рядко) драг и мил. — Иванко, Иванко, колко те обичам аз! Колко си мил и драг! В. Друмев, И, 10. — Тъй било то!... Докато беше даскал, мил-драг!... А сега, като го уволниха, не ви е приятен... Довиждане! К. Калчев, ПИЖ, 111. И аз не мога да ся нарадвам, че ми помогна бог да та избавя тебе, що ми си толкози мила и драга. Е. Мутева, РБЦ (превод), 83. • В обръщение, обикн. в съчет. със собств. или нариц. име. За израз на нежни или интимни чувства. —, Хайде, Сивушке, хайде, мила! — подвиква Боне и със страх гледа, как кравата му все повече се уморява и губи сили. Елин Пелин, Съч. I, 150. — Седни, бабо. Пък аз ще легна, болен съм. — Болен си, чедо. Ами що ти е, мило, що те боли? Д. Талев, ПК, 831. — А не се ли боиш от андарти? — саркастично попита Ирина. — Не, мила!... До таква степен, че би могла прекалено да ни придружиш и ти. Д. Димов, Т, 523. „Мили ми татко — пишеше момчето, — съобщавам ти, че сме живо и здраво.“ Г. Караславов, Избр. съч. I, 106. Мисли мои, мисли мои, /.. / що ли съм ви толкоз галил, / мили мои рожби, / и защо ви аз отгледах в скърби и несгоди. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 236.
2. Който много се цени, пази; скъп, ценен, драг. „Ставайте, братя, на оръжие мало и голямо за нашата мила свобода и независимост!“ Ив. Унджиев, ВЛ, 55. Животът е мил, и да умре человек, ама барем да знай... Ив. Вазов, Съч. XVIII, 78. Близо три години не беше стъпвала тук, а всичко беше толкова мило и скъпо на сърцето й! И. Петров, НЛ, 166. Гостната стая беше отрупана с безброй мили предмети — подаръци за рожден ден или имен ден. М. Кремен, СС, 124. Осквернение на сич-ко, що е най-свято, най-мило за секи един народ, помрачават човеческия разум и замразяват кръвта в жилите. НБ, 1876, бр. 17, 66. Душата е no-мила от парата. Послов. П. Р. Славейков, БП1,155.
3. Който е приятен, нежен, хубав и предизвиква симпатия с вида, с държанието си, с качествата си; миловиден. Тя [Петранка] даже се поусмихна и черните й изгаснали очи като да се оживиха... Имаше нещо мило, детско мило в тия черни очи и нещо красиво в това бледо, сякаш потопено в млечна преснина лице. Ц. Церковски, Сьч. III, 100. Лицето й бяло, мършаво,.., нямаше нищо особено: повече детски мило, отколкото хубаво. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 28. С умореното си и слабо лице, с увисналия си и изострен нос, скрит в бръчките на ишечните дрехи, той изглеждаше тъй неподправено естествен и мил. И. Йовков, В АХ, 58-59. В тоя момент тя 6euie тъй мила и привлекателна. Очите й блестяха с ярка светлина като очите на възхитено дете. Ив. Мартинов, ДТ, 226. Със своята безпомощност и несъмнена честност той му се видя накрай дори и трогателно мил. Д. Калфов, Избр. разк., 7. Тя [лехусата] ги заразглежда [пелените] една по една: с такъв трепет ги ши тя през последните седмици, как ги допираше до лицето си,
