когато ги сгъваше, за да погали мислено малкото бебе, непременно мило, непременно красиво. М. Кремен, СС, 67. // Любезен, приветлив. В такава весела къща и при такава мила домакиня никога няма да се види времето дълго. Ив. Вазов, Сьч. XXVI, 78. — Не се сърди, бабо — дядо отговаря. — За да ти помогна, всичко ще направя. Аз ще ти намеря помощница умна. Сръчна, работлива, мила, слад-кодумна. С. Ангелов, ХЛ, 4. Вечен и неизменен гост [на приемите] беше братовчедът на Лина — Васил Хаджипетков,.., който помагаше на братовчедка си да бъде мила и приветлива домакиня. М. Грубешлиева, ПП, 222-223.
4. Който предизвиква приятно, радостно чувство, удоволствие, съществуването на който радва; драг, желан, приятен. Отнякъде долитаха сладки, мили, упоителни звуци. Това бяха звуци от игрива, жизнерадостна песен, която разтваряше заключените сърца и разведряваше угнетените души. Г. Караславов, Избр. съч. V, 237. Между крехките гласове,.., Колчо ясно доловя един познат глас,.., който се издига по-високо от другите и който му се вижда тъй мил и сладък! Т. Влайков, Сьч. 1,1925, 190. Ала така беха мили, и толкова беха сърдечни тие им късички срещи! Т. Влайков, Сьч. I, 1925, 192. Какво дават днес? С кой артист? .. Да идем, непременно да идем. И знаете ли с какви мили, нежни и трогателни думи искаха от мене пари. Елин Пелин, Сьч. IV, 150. Забрави туй време, га плачех / за поглед мил и за въздишка. Хр. Ботев, Сьч., 1950,15.
5. Като същ. Обичан, скъп човек. Тя се вижда като булка, хваната за ръката на своя мил. Елин Пелин, Сьч. II, 112. Оттегля се в своята стая, заспива и сънува своята мила. К. Величков, ПССъч. I, 316. Къде е мечтаният край на щастието, земята на поезията,..? Къде е страната на белите рози, дето искаш да отлетиш с твоята мила? Страната на тия чудни бели рози, които погледа и усмивката на твоята близка могат да багрят в синьо, червено, алено — във всички цветове на възвишените чувства? Елин Пелин, Сьч. V, 38. Милият загина в бой /и не ще го вече видя.
Н. Вапцаров, Избр. ст 1946,126.
◇ Майко мила; мале мила. Разг. Възклицание, обикн. за израз на неприятно чувство или неприятна изненада. Искаш да видиш тунела!.. Бялата тц риза ще стане катранена, майко мила! И. Гешев, ВТ, 103. Да одумва комшийките си, мале мила. Устата й като ханджийска порта. ВН, 1960, бр. 2669, 4. Като гледаш — нежна, мила... / Но характер — мале мила! ВН, 1961, бр. 2954,
4. Мил ми е като (колкото) ланския сняг; мил ми е като леща на Великден; мил ми е като на децата пръчката (тоягата); мил ми е като на кучето камъка; мил ми е като на овцете вълка. Ирон. Никак не ми е мил. Мило и (за) драго давам и др. Разг. Най-скъпото, най-ценното, което имам, всичко (давам). — Аз ви моля да не ни оставяте. Идвайте често, следете, помагайте. Мило за драго давам да я спасите. Ако трябва, ще я изпратя в странство. Казват, в Швейцария имало такива санаториуми. Ем. Станев, ТЦ, 56. — Едно време, на младите години, имаше една Тинка, комшийка ми беше. Направо ще ти кажа: мило и драго давах за нея, а тя завеяна по друг, по Ненчо. Б. Геронтиев, Б, 12. Направям (правя, направя) мили очи на някого. Разг. Старая се да угодя, да се харесам на някого с постъпките, поведението си пред него. Правителството на Божилов бе заменено с хитроум-ния Багряное. Той направи мили очи на съюзниците и в същото време не изпущаше ножа от ръката си, подмигваше на немците. Ем. манов, ПЯ, 177. — Казват, че Рал-чо щял да се върне за председател? Някои дори взеха да му правят мили очи. Ст. Даскалов, СЛ, 372. Ни мил, ни драг. Остар. Който е в лошо, бедствено положение. Хиледи български села се обърнаха в прах и пепел и жителите им са разпръснаха като яребици,.., ни мили, ни драги. НБ, 1876, бр. 48,
187. Мене са раздира сърцето като гледам тия злочести българчета тъй покрусани, ни мили, ни драги. НБ, 1876, бр. 48, 188-189. Опържвам (опържа) до милата майка. Диал. Съсипвам материално някого.
МИЛ2, мйлят, мйля, мн. мйли, след числ. мйля. м. Остар. Миля. Колко е разстоянието на един морски мил? П. Кисимов, О А I (превод), 4. Те тъй добре осветляваха нощя околността на Париз, щото можеха ясно да виждат обсадителите на повече от един мил разстояние. ИЗ 1877, 431-432. Препорци от разни цветове бяха ся турили на два реда в определеното място за зрителите (..) до мястото, догдето конете щяха да тичат, което е разстояние от два английски мили. (Всяк мил има 1675 стъпки). ЦВ, 1856, бр. 268, 33. И ако те накара някой да идеш един мил место, иди с него два миля. Н. Рилски, НЗ, 9. Колко далеч бяха гребли учениците? „До двадесет и пет или тридесет стадии“ .. т.е. около 3,5 миля или малко повече от един час. КТЕМ,
291. — Островът св. Елена с осемтях си миля твърде е широк!.. Тука ми се на фато-ве мери широчината за разходка. Хр. Дра-ганович, НБ (превод), 144.
МИЛ3 м. Остар. Диал. Утайка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МИЛА ж. Диал. Милост. Бърже си конче извяди, /.. / че си кончето възяхни, / (на конче мила да немаш), / зарана в село да стигнеш. Нар. пес., СбНУ X, 28. На млого здравие на майка, немат ли мила за мене да дойдат да ме обидет. БД I, 111.
МЙЛАВ, -а, -о, мн. -и. Диал. Мил1. Отначало намерил си беше той [Моню], горкият, дружка, и милава, храна, та и от род. А. Страшимиров, А, 566.
МЙЛАВО. Диал. Нареч. от милав; мило. Сега обаче, щом баба Лалка дигна очи, Атила
