мйжов 424 МИЗАНТРОПИЯ
му ръка бе саката. Н. Хайтов, ДР, 161. — Как ти е името, драги? — попита го Гинчев. — Ибраим Ходжов ме рукат — отговори той и още повече се усмихна. — Мижо Ибраиме, дошли сме да се запознаем, да се разговорим. Седни до нас. Б. Несторов, СР, 58.
МИЖОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.
1. Който е на мижо2; чичов. — „Маро лъо, мари мижова, / я що ти, Маро, приляга, / като ми водиш хороно, /стана ли ми щеш за снаа?“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 97. Майчинко, мила майчинко, /ютре ме рано возвикай / водица да ти донесам, / взам да ма, майчо, проводиш / на мижована меджииа, / жьолтана жьотва да жънем. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 11.
2. Като същ мижови мн. Домът или семейството на мижо. Сватбарите — братовчеди, братовчедки, мижови, бубайкови отначало се наежиха и развикаха, но колкото Делимехме-тювите наближаваха към селото, толкоз се те стаяваха и стопяваха. Н. Хайтов, ДР, 160.
МИЗА ж. Заложена сума при игра на карти, рулетка и др. Играеха с малки мизи, за забавление, ала Никола, човек на хазарта, подигаше мизата и често губеше значителни суми. Ем. Станев, ИК III, 19. Играхме на барбут в кръчмата на Илийчо Мир аз-чийски. Аз си бях измайсторил две фалшиви зар чета... Както се следва в такива случаи, аз губех малките мизи, а големите прибирах в джоба си. А. Гуляшки, ЗР, 78. Но пусти дявол работа си няма: / Избухна свада най-накрай голяма! / Героят беше мизата укрил, / а оня [другият] за врата го бе словил. Ем. Попдимитров, СР, 10.
— От фр. mise.
МИЗАНСЦЁН м. Театр. Разположение на декори, мебели и актьори на театрална сцена в даден момент от представлението. Находчиво оформеното .. сценично пространство —дава възможност действието на комедията да тече стегнато, в естествени и безхитростни мизансцени. ВН, 1960, бр. 2638, 4. При работата ми над „Боряна“ Йовков изказа желание да го пусна на репетицията, когато пиесата далеч още не бе готова и актьорите още не бяха научили напълно ролите си — репетираха без мизансцен, седнали край масата. СбАСЕП, 436. Мизансценът не навсякъде е сполучлив.. В сцената на болярския съд статичният мизансцен е продиктуван от драма-тургическото съдържание и е оправдан и уместен. ЛФ, 1958, бр. 17, 3.
— От фр. mise en scène. Друга (остар.) форма: мизансйн.
МИЗАНСЦЕНА ж. Остар. Театр. Мизансцен.
— От Л. Андрейчин и др., Бзлгарски тълковен речник, 1955.
МИЗАНСЦЁНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Театр. Който се отнася до мизансцен. Декорацията на пиесата представлява отрез от едно купе с коридора на преден план, който по автор е необходим за мизансцен-ни решения. М. Колчакова, П, 85. Декоративното оформление .., е някак откъснато от активния живот на действуващите лица, без широк замах и с недостатъчно опорни центрове за динамично мизансценно разгръщане. НК, 1958, бр. 6, 6.
МИЗАНТРОП м. Книж. Човек, който мрази хората и страни от тях; човекомразец, човеконенавистник. Противоп. филантроп, човеколюбец. Чорбаджи Йордан е нервен и сприхав по характер, мизантроп, непреклонен в омразата си към хората от народа, деспотичен към близките си. Лит. X кл, 224. Винаги ли избягваше хората Йовков? Наистина беше затворен и мълчалив, но не бе мизантроп. СбАСЕП, 545. Дълбокото страдание от глухотата е правило Бетховена, естествено, невъздържан и избухлив и на околните той правил впечатление на мизантроп — на мразящ себеподобните си. БНТ, 1947, бр. 300-301, 3.
— От гр. ршаутЗрсйяо? през фр. misanthrope.
МИЗАНТРОПЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мизантропски; човеконенавис-тен. Противоп. филантропически, човеколюбив. Някои велики хумористи в миналото са станали мизантропи, но изкуството им не е мизантропично, сатиричното изкуство при последна сметка е за хората, то ги лекува от нравствени рани. Съвр., 1975, кн. 2, 75. То [детето] е истински контраст с мизантропичния образ на майка си. Подвижна, светла човешка капчица, от-пръсната от някой светъл човешки поток. 3. Сребров, Избр. разк., 180.
МИЗАНТРОПИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Мизантропски; мизантропичен.
МИЗАНТРОПИЧЕСКИ. Остар. Нареч. от прил. мизантропически; мизантропски. Противоп. филантропически. Понякогаш му дохожда воля да са ожени, а понякогаш са отказва почти мизантропически от сяко женско същество. Л. Каравелов, Съч. VIII, 4.
МИЗАНТРОПИЧНО. Нареч. от мизантропичен; мизантропически, мизантропски. Противоп. филантропично, филантропически.
МИЗАНТРОПИЯ ж. Книж. Отношение на омраза, недоверие към хората и странене от тях; човеконенавистничество, човеком-разие. Противоп. филантропия, човеколюбив. Сърцето му бе смразено от егоизъм и мизантропия. Д. Димов, ОД, 14. Съзна постепенно, че нервността, досадата, мизантропията, които го притискаха сега, идеха и от съжалението, че не беше срещнал едно такова момиче по-рано, преди да влезе в есента на живота си. Д. Димов, Т, 201. В нашите усилия да излезем от това противоречие,.., което ни прави да не вярваме в утрешния ден и което ни навява болна мизантропия в сърцата ни, в нашите усилия към по-доброто ние ще трябва да призовем
