МЙЖАВО 423 мижо2
поликлиника? М. Радев, СР, 40. Спомних си, разбира се, и улица „Урвич“. Малка, мижа-ва, едноетажна уличка. М. Радев, СР, 27. Бързо се извърна и с опакото на ръката си здраво перна по устата един небръснат и мижав работник. Б. Несторов, АР, 198.
МЙЖАВО. Нареч. от мижав (в 3 знач.). Из градските махали занаятчии и дюкянджии затръшваха портите на обширни дворища, в дъното на които светеха мижаво прозорчетата на окадените къщурки. П. Мирчев, Е, 14.
МИЖАНКА ж. Диал. Детска игра криеница, жмичка, жумичка; мижитарка, мижеш. Ей така ще се внесе битово подобрение в къщата и ще се отвори наново старият обор, който служи., и за игра на мижанка. Г. Краев, Ч,
7.
— Друга форма: м й ж е н к а.
МИЖЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от мижа; жумене. И ние го осъждаме строго това прекалено патриотическо явление, това доброволно самозаблуждение и миже-не пред съкрушаващите факти на историята. Ив. Вазов, Съч. XIII, 52.
МИЖЕШ м. Диал. Мижанка; мижитарка.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
МИЖЕШКАТА нареч. Разг. Мижеш-ком, жумешком, жумешката. Останем ли тук, мижешката да стрелят от тия височини, пак ще ни избият. Ст. Дичев, ЗС II, 39. Той помнеше всичко това хубаво и мижешката, дето се вика, можеше да се оправи дотам. Ив. Вазов, Съч. VIII, 84.
МИЖЕШКОМ нареч. Със затворени очи, без да се гледа; мижешката, жумешката, жумешком. На Гоче била по-„каба“ гай-дуницата му,.., а самият той бил толкова встрастен, че когато захванел да свири, свирел мижешком и нищо не чувал. Н. Хайтов, X, 105. Не, не... представете си двама залутани хора, които вървят мижешком по ръба на тъмна пропаст, без да подозират опасността, която ги грози. Г. Райчев, Избр. съч. II, 221 .Стойко върза воловете в широкия агъл зад къщата, потупа ги галено по вратовете и заобиколи да нагледа и другия добитък. Двете крави преживяха мижешком, биволицата беше се изпънала лениво на една страна. Г. Караславов, С, 12.
МИЖИТАРКА ж. Диал. Мижанка, мижеш.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
МИЖИТУРКА м. и ж. Разг. Неодобр. Човек, който е без достойнство или самочувствие, и е готов да угодничи, да се подмазва, обикн. за облаги; шушумига. Както винаги се случва, и в нашия клас имаше един подлец — Парапета. Ако някой избяга, той веднага клевети. Ако някой е дошъл без домашно — пак! Подмаз-вач, лигльо, мижитурка. Решихме да го набием. Ив. Остриков, СБ, 30. — Ей, че плюнка си станал! — каза Мануш, като го гледаше с презрение... Мижитурка си ти! Нищо човешко не е останало у тебе! И. Петров, MB, 180 — Този не е никакъв.. С всички приятел. Мижитурка. М. Радев, СР, 21. Казах., с най-лигавия си глас 'Добро утро", поклоних се като последна мижитурка и се извиних с най-гузното си пелтечене, че я тревожа с моя абсолютно незначителен случай. Сг, 1978, бр. 1667,3.
МИЖИТУРКО м. Разг. Неодобр. Мижитурка. Детето го въздържаше от постъпки, последствията на които не би могъл да предвиди. Щеше ли като някой мижитурко да зап-лашва Топава и той, подлецът, да му се зъби злобно? Сг. Мокрев, ПСН, 124.
МИЖИТ УРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Неодобр. Който се отнася до мижитурка. Стане ли рядкост, мижитурката ще вземе да ни липсва. Изведнъж 1це бъде взета под закрила. Може би ще се създадат резервати за мижи-турки или мижитурски развъдници. И. Попов, ПЧ, 58. Мижитурска проява.
МИЖИТУРСКИ. Разг. Неодобр. Нареч. от прил. мижитурски. Тя постъпи така мижитурски, че разочарова всички.
МИЖИТУРСТВО, мн. няма, ср. Разг. Неодобр. Качество или проява на мижитурка; мижитурковщина, мижитурщина. Чух даже, че ме наричали подлец и мижитурка. А защо? Какво мижитурство има в това, да изкажеш личното си убеждение? Л. Ди-лов, Т, 144. Докато има хора, на които ми-житурството е приятно, ще има и мижи-турки. И. Попов, ПЧ, 58.
МИЖИТУРКОВЩИНА, мн. няма, ж. Разг. Неодобр. Мижитурство, мижитурщина. Отделните творби на Бешков,.., дават възможност на художника да разкрие от различен ъгъл по различен начин маските и превъплъщенията на тържествуващата и горда еснафщина или на грижливо пъплещата по обществените стъпала мижитурковщина. Е. Каранфилов, Б III, 106.
МИЖИТУРЧЕ, -та, ср. Разг. Неодобр. Умал. от мижитурка. Особени грижи ще се положат за подрастващите мижитурчета. И. Попов, ПЧ, 58.
МИЖИТУРЩИНА, мн. няма, ж. Разг. Неодобр. Мижитурство, мижитурковщина.
— От Л. Андрейчин и др., Бз>лгарски тълковен речник, 1955.
мижльо, -то, мн. -вци, м. Диал. Пре-небр. Човек, който е с мижави очи; мижо*.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
мижо1, -то, мн. -вци, м. Диал. Пренебр. Човек, който е с мижави очи; мижльо. "Бре кьоро, бре слепчо, бре мижо! Така ли ти ре-ко бре! Чавки акъло да ти ядат бре!.. Да не видиш, дека довечера со що децата че завия бре! СбНУ XLV, 386.
МИЖО2, -то, мн. -вци, м. Диал. Чичо. На чардака до Хатте застана — кой мислиш? — братът на моя бубайко, мижо Селим. Тоя мижо не беше се ни женил, ни годил, че дясната
