МИЕЛЙТ 422 МЙЖАВ
Петков и др., КВБ, 14. Миелинова обвивка.
МИЕЛИТ м. Мед. Възпаление на гръбначния мозък. Острият инфекциозен,., миелит се развива като последица от различни заразителни болести — .. Болестта поразява напречно сивото и бялото вещество на гръбначния мозък. Н. Манчева, ЛФ, 277.
— От лат. myelitis.
МИЕНЕ, мн. -ия и (разг.) -та, ср. Отгл. същ. от мия и от мия се. Но тя не ме мразеше. Сутрин ми носеше вода за миене, вечер на лампа кърпеше чорапите ми. П. Ве-жинов, НС, 21. Както си миеше чиниите в кухнята, госпожа Омайникова се сети внезапно за нещо, остави миенето и забърза към кабинета на мъжа си. Д. Калфов, Избр. разк., 88. Николина беше привършила миенето, седеше накрая на кревата, със завити около главата мокри коси и бършеше лицето си и рамената с голяма кърпа. Г. Рай-чев, ЗК, 48. Миене на ръце. Миене на под.
МИЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Миене. Миението или къпание в студена вода, особено лятно време, е полезно за укрепление на тялото. У, 1871, бр. 17, 268. Тая отрова [никотинът] може да се извлачи от тютю-ня чрез варение и миение със спирт. Т. Икономов, ЧПГ, 107. Юдейските законници дръжали здраво миението и го имали за свято, та който ся не мил, имали го за грешен и недостойен за небесното царство. Д. Манчев, НН (превод), 89.
МИЕЩ,-а, -о, мн. -и. Сег. деят. прич. от мия като прил. Който се използува за миене, почистване. Флуоровъглеродните сапуни ще заменят всички миещи вещества. С такъв сапун .. съвсем лесно ще се измият ръце, изцапани с машинно масло или със смола. ВН, 1961, бр. 2937,4.
О Миеща мечка. Обикновен енот. Procyon lotor. Най-голяма известност има малката миеща мечка или енот. К. Тулешков, ХЖ П, 26.
МИЖА, -йш, мин. св. -ах, несв., непрех.
1. Затварям или притварям очите си, обикн. поради силна светлина; жумя. След работа миньорите отиват направо нагоре. Мижат срещу светлината и бързат. Л. Михайлова, Ж, 12. Йоргов смуква с наслада и дълбоко душевно удовлетворение от цигарата си, изпусна няколко кълбета дим и ги проследи, като мижеше с дясното си око. Г. Кара-славов, Т, 22. Дори грамадният бухал, който всяка нощ ловеше катерици и зайци, прекара няколко дни в хралупата си, като мижеше с огнено-червените си очи и се мъчеше да се стопли. Ем. Станев, ПЕГ, 83. // Затварям очи и не гледам, докато другите се крият при играта жумичка, криеница; жумя. Това е игра на криеница. Нарича се жмичка, защото един мижи, докато другите се крият. СбНУ XLIX, 750.
2. Прен. Не обръщам внимание на това, което ме заобикаля, което става около мен, като че ли не го виждам. Не бива да мижим и да не видим что става по света. И. Груев, КН 4 (превод), 60.
3. Прен. Разг. За лампа — светя с приплам-ване, издавам слаба, мъждукаща светлина; мигам (в 3 знач.). Лампата мижи.
О Мижи да те лажем. Простонар. Употребява се при явно изразяване на недоверие към думите на събеседника. Сака ни се работата да е наш мурасЬет, ама люгето в дружеството не сет будали: во такваа бела те не влегват!.. — Мижи да те лажем!
А. Страшимиров, Съч. V, 131.
МИЖАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1.3а очи — които са притворени, полузатворени, премрежени. Бабичката стана с мъка, едва изправи кръст и се загледа с мижавите си очи във Владимир. И. Вълчев, СКН, 618. Едва сега подигна тя очи от тантелата си — малко мижави очи, почти черни в синкавата сянка на дълги, лъскави мигли, под доста дебели, леко извити вежди. Д. Талев, ЖС, 209. Очите бяха малко присвити, малко мижави. Г. Кара-спавов, Избр. съч. VI, 162.
2. Който недовижда, който има лошо зрение. — Наздраве! — каза Стоил. — Наздраве! — изпи наведнъж ракията си Олимпи. — Не разбрах какви номера ми прави оня ден. — Не разбра, защото си мижав и не виждаш! Кл. Цачев, В, 44. Сегашният Девин е почти новозастроен. Паянтови къщи със зарешетени прозорчета са останали тук-там, накацали по съседните височини като мижави старци, клекнали да се поопощят на слънчице. Н. Хайтов, ПП, 110.
3. За лампа, свещ, или под. — който свети слабо или неравномерно с мъждукаща светлина; мъждив. А когато другите лягаха да спят, тя мигаше като пребита пред мижа-вапга лампа, кърпеше дрешките му, от вехтото правеше ново. Г. Караславов, Тат., 14-15. // За светлина — който е слаб, недостатъчен. По нито една от безбройните криви, тесни, преплетени като черва улички нямаше фенер, а мижавите светлини по прозорчетата рано загасваха. Д. Талев, ГЧ, 294. Хората работеха по шеснайсет и повече часа на денонощие и се прибираха в ока-дената кухня, където мижавата светлина на виделцето едвам осветяваше лицата им. Ст. Поптонев, OBЛ, 177.
4. Прен. За прозорец — който е малък, тесен и пропуща недостатъчно светлина. Ако можеше само с едни свои усилия да поправи всичко, Станка не би пожалила силите си. Но как да смени или да оправи простите изметнати врати, как да разшири малките мижави прозорчета с очукани прости рамки. Г. Караславов, ОХ I, 73. Тя [къщата] беше голяма сграда, но 6euie ниска, с дебели стени от грубо дялани камъни и от непечени тухли, с малки, мижави прозорчета. Д. Талев, СК, 5.
5. Прен. Който е с непривлекателен вид, външност; невзрачен, неугледен. Какво толкова има да се дели в нашата мижава
