МИДЕН 421 МИЕЛИНОВ
О Бисерна мида. Вид мида, в която се образува бисер. Pinctada margaritifera. — Вашият гердан показва, че тук има бисерни миди. Трябва да проверим в големия залив. М. Марчевски, ОТ, 329. Ушна мида. Анат. Външна част на ухо, която насочва звуковите вълни към ушния канал. Ушната мида събира и насочва вълните към ушния канал, който ги отвежда до тъпанчето и слуховите костици. 3, 1968, кн. 1, 13. Като подчертава, че китообразните притежават твърде развит слухов апарат, А. Г. Томилини отбелязва пълното изчезване у тях на ушната мида с нейните мускули. С. Влахов, ЖЗМ (превод), 38.
— От гр. цйвь
МИДЕН, -а, -о, мн. -и. 1. Който е от мида. Дойчин зарови ботушите си в пясъка, наведе се и дигна мидена черупка. К. Петканов, ЗлЗ, 219. Той ме спря и попита що нося в кърпица-та си; отговорих: мидени черупки, понеже имаме урок за мидите. СбЦГМГ, 41.
2. Който е приготвен от миди (във 2 знач.). Мидите се използуват и за приготвяне на мидено брашно — ценен примес към фуража на животните, особено на птиците. В. Къ-нева-Абаджиева, ЧМ, 56. Мидена консерва.
3. Който е образуван от вкаменени миди. Под морската повърхност минава почти точно под екватооа една гребеновидна хълмиста верига от миден варовик. ВН, 1959, бр. 2562,4.
МЙДЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е богат на миди, в който има много миди. Мидесто дъно.
О Мидест лом. Геол. Лом, разцепване на скали, при който се получава грапава повърхност с вдлъбнатини, подобни на миди. Тя [скалата обсидиан] е смолесто черна или кафява, аморфно стъклена, с мидест лом и смолест блясък. Геол. IX кл, 106. Кварцът, опалът и стъклото имат мидест лом. Г. Георгиев, МП, 118.
МИДИ мн. Испюр. Изчезнал древен народ от ирански произход, населявал иранското плато, където основал държавата Мидия (VII-VI век преди новата ера). И тогази част от тия асирийски араби,.., а както ги нарича дре-внята история,.., миди, побягнали оттам. Т. Кръстевич, ИБ, 475. Яфет имаше синове седм и имената беха:.. Третому Мадай — от него са миди. Хр. Павлович, Ц, 6-7.
МИДИ неизм. прил. Нов. За дреха — който е дълъг до средата на крака. Миди полите сега са модерни.
— Англ. middy.
МИДЙЕЦ, мн. -и`йци, м. Истор. Лице от древния народ миди; мидянин. Изследователите са на мнение, че в медните мини са работили мидийци — племе, известно с опитността си при обработването на металите. ВН, 1960, бр. 2860, 4. Един мидиец са възползувал от общото неудоволствие и .., завладял престола. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 135.
МИДИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до мидиец и до Мидия. При падането на Мидийската империя кюрдите, изглежда, са асмилирали остатъците от мидийски воини, както впоследствие са претопявали асирийци, арменци и туркома-ни. Б. Темков, К, 31. Аз заех десет таланти на Гаваила, който живее в Рага, град мидийс-кий. Н. Михайловски, ССИ (превод), 70. По причина на разни непредвидени обстоятелства,.. са ги [народите] накарали да са разпръснат.. По този начин са поделили индийското племе от арийското, мидийското, сарматс-кото. Т, Шишков, ИБН, 8.
МИДЙЛ м. Остар. и диал. Порода коне с дребен ръст.
— От тур. midilli. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МИДЙЛЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от мидил. — Младите трябва да се из-бесят.. — ще да ни каже един от българските джамбази, който мисли, че и хората са ми-дилчета. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 156.
МИДИНЕТКА ж. Рядко. Продавачка на облекло. Вън, до светналата врата, стоеха любопитно и плахо малка мидинет-ка, амбулантна продавачка, оставила кол-цата си наблизо, и хлапак, с вечерни вестници. К. Константинов, ПЗ, 156-157.
— От фр. midinette.
МИДИЦА ж. Умал. от мида; малка мида, мидка, мидичка. По время у морската вода ся пръкналу. и развъдили малки миди-ци и плюшкове. И. Груев, Лет., 1872, 131.
МИДИЧКА ж. Умал. от мида; малка мида, мидка, мидица. Калинка, тъмнооката дъщеря и сестра, която някога събираше мидички по пясъка, сега кърмеше детето си в Карнобат. Б. Априлов, КН, 55. Петьо измъкна отнякъде кофичката си, пълна с мидички. Л. Галина, Л, 126.
МЙДКА ж. Умал. от мида; малка мида, мидичка, мидица.
МИДЯНИН, мн. мидяни и мидяне, м. Остар. Мидиец. Мидянете по-напред от персите станали известни в историята. Й. Груев, КВИ (превод), 15. Мидянете и персите били от един род и имали един язик и една вяра. ВИ, 17. Вероизповеданията на вавилонянете, на асирянете, на мидянете и на персите са са отличале в много отношения. КМБП, 10.
МИЕЛЙН м. Анат. Смес от маслоподоб-ни вещества, които са главна съставка на обвивката на нервите. Разсеяни в различни части на мозъка се явяват участъци, в които в началото се разпада миелинът с признаците на едно възпаление. Н. Манчева, ЛФ, 265.
— От лат. mielinum.
МИЕЛИНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Анат. Който се отнася до миелин. Нервите от централен и гръбначномозъчен произход са сетивни и имат задачата да възприемат най-различни усети. Те са предимно миелинови. Ил.
