и жената. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 270.
— От гр. liiCTavflpoma през фр. misanthropie. — Д. Тош-кович, За длъжностите на човека (превод), 1862.
МИЗАНТРОПКА ж. Жена мизантроп. Противоп. филантропка.
МИЗАНТРОПСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свойствен за мизантроп; ми-зантропичен, човеконенавистнически. Противоп. филантропски, филантропически. Мизантропски характер.
МИЗАНТРОПСКИ. Нареч. от прил. мизантропски. Като мизантроп; мизантро-пически, мизантропично. Противоп. филан-тропично, филантропически.
MH3ÈPEH, -рна, -рно, мн. -рни, прил.
1. Който е резултат от мизерия, в който липсват необходимите материални условия, беден. Противоп. богат. Едва в средата на стаята можех да се изправя с цял ръст. Разбира се, това беше една мизерна квартира и дума не можеше да става, че ми харесва. А. Гуляшки, ДМС, 189. Имайки предвид сегашното ни крайно мизерно материално положение, Вие ще прецените и каква ще бъде помощта. Н. Ферманджиев, РХ, 251. Могат ли богаташи и хубавци да живеят спокойно без клеветници? Сякаш те нямат право да бъдат честни и щастливи — и честността е само в мизерни къщурки, дрипи и грозни жени. Г. Стаматов, Разк. II, 93-94. Мизерен и нерадостен беше животът на трънски-те строители. Сл. Трънски, Н, 22.
2. За материални средства — който е много малък и недостатъчен; оскъден, нищожен. Парите, които отделяхме от собствените си мизерни надници, бяха съвсем недостатъчни, а нуждите на организацията непрекъснато растяха. М. Гръбчева, ВИН, 69. Но можеше ли този полицай с докторат да повярва, че изхранвам тричленното си семейство с такива мизерни доходи? Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 152. Години наред той [Яворов] е дребен чиновник с мизерна заплата. ЛФ, 1958, бр. 2, I. Работеха из страната на селските чорбаджии за мизерни количества царевица. ОФ, 1958, бр. 4419,2.
3. Който не удовлетворява като количество, качество, проява или състояние и поради това няма стойност, значение. Нямаше вече да се вслушвам нощем в проклетите стъпки по коридора .. и да изпитам малкото, подло облекчение от това, че палачите са спрели пред друга килия, че мъченията се отлагат с няколко мизерни часа. Ем. Ма-нов, ПЯ, 5. Стъмни се.. Около Градската градина накачиха мъгливи фенери, с мизерни свещици, и ги запалиха. Ето, туй е то столичната илюминация. Каква подигравка с думата! Ал. Константинов, Съч. I, 130. Старият път през прохода е мизерна диря с два дълбоки коловоза. Г. Караславов, ПМ,
11.// Който е съвсем незначителен, малък. С всичко е примирен — и с дебелината си, и с мизерната си служба, и с Протопопов, и с целия си живот. Т. Масалитинова, Т, 1954, кн. 2, 58. Истинският талант може да се прояви и в най-мизерна ролица — и домог-ванията на един недобросъвестен разпределител на ролите спрямо такъв талант не значат нищо. Ст. Грудев, АБ, 57.
4. Прен. Който е подъл, недостоен, низък. Ка-рафинков е само добро агитационно оръдие, но мизерна личност и като гражданин, и човек. Ив. Вазов, Съч. X, 62. Вий сте свидетели на една от неговите [на просяка] мизерни комедии! Ал. Константинов, БГ, 84. // Който съдържа подлост, низост. Редакцията на в. „Прогрес“ .. отиде до едно действително ре-негатство. Известно е какво мизерно поведение държа и държи до днес тоя вестник и неговият редактор. Д. Благоев, ЛКС, 80. Народът навсякъде в Северна и Южна България е дълбоко възмутен от мизерния постъпък на тия бунтовници и заявява (че е готов) да жертвува мило и драго, за да се накажат тези изменници. С. Радев, ССБ II, 144-145. Мизерен страх.
МИЗЕРИЯ ж. 1. Само ед. Недостиг или липса на най-необходимите материални средства за съществуване; бедност, немотия, сиромашия. Противоп. богатство. После отишел във Влашко, дето година и половина се скитал и борил с глада и мизерията. Ив. Вазов, Съч. XXII, 92. Занизаха се сиви дни на недояждане и мизерия. М. Марчевс-ки, П, 112. — Не знам — отвърнах — Струва ми се, че ще бъда по-скоро снизходителен към ония, които вършат престъпления от мизерия и нямане. Защото мизерията и нямането доста съм ги изпитал. Б. Райнов, ДВ, 151. Те [турските поданици] още отсега,.., са хванале не само в областите, но и в самата столица (Цариград) да мрат като кучета по улиците от глад и мизерия. НБ, 1877, бр. 69, 267.
2. Прен. Само ед. Липса на основни положителни нравствени качества, на благородство, възвишени цели и под.; ограниченост. И след това встъпление в изповедта, той прекарва пред очите ни сенките на разни материално честити хора,.., като ни кани да надникнем в нравствената мизерия на тези охолници. П. П. Славейков, Сьбр. съч. VI (1), 152. Защото е мъка човеку да иска да проповядва, а — да разбива сили о камък, о камък на душевна мизерия. П. П. Славейков, Сьбр. съч. VI (1), 32. Мизерия на духа.
3. Разг. Подла, недоброжелателна постъпка, която пречи на някого, проваля намеренията му, излага го и под. Правехме му какви ли не мизерии, а той [Наумчо] все се усмихваше и се радваше, че по този начин ни забавлява. В. Цонев, ЕВ, 88. Вече се страхувах не за себе си, а за д-р Панчев, да не му направят някаква мизерия на човека. Ст. Даскалов, ЕС, 308.
— От лат. miser 'нещастен' през фр misère 'злощастен' или гр. piÇépia. — В. Нова България, 1876.
MH3ÈPHHK, мн. -ци, м. Руг. Човек, който върши мизерии (в 3 знач.); подъл, недостоен
