ков, Китка V, 1886, кн. 14, 47.
3. Прен. Обикн. с отрицание. Трепвам, уп-лашвам се. Децата умеят да се преструват и да хитруват, особено някои по-сърцати деца — те бяха цели артисти! Дори пред фактите не мигваха. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 328. — Черен пипер взехте ли, вино, домати за ракията, чубрица, лютеница, магданоз? —.. — Взехме — излъга Ради, без да мигне. Н. Хайтов, ПП, 111. Не се уплаши Митко, не мигна. Мина, що мина, току един ден събрал все като него нескопосни и посред бял ден заби рало на общинска мера. Ц. Церковски, Съч. III, 254. Прие го бе, хич и не мигна [Сенка], като чу условията. Поря аз чернозема, пърпори моторът на трактора, а гледам и Сенкиното звено не се шегува. И спечели го, спечели ти казвам съревнованието. Кр. Григоров, Н, 102.
4. Диал. Умирам. То всичко е лъжовно на този свят, ами да се понаправи някоя добрина, че като мигне човек — да не му е тежко на душата. Ив. Кирилов, Ж, 66.
О Без да ми мигне окото. Разг. 1. Без ни най-малко колебание и тревога. С проницателното око на психолога той [Антон Страшимиров] навярно е намерил отрицателни качества у Яворова, а с куража на изобличителя ги е посочвал в печата, без да му мигне окото. М. Кремен, РЯ, 514. Той [Караджата] половин ока изпиваше, без да му мигне окото! Ст. Дичев, ЗСII, 400.
2. Най-безсрамно, най-безочливо, най-наг-ло. Бай Пондю не можеше да разбере как такъв сериозен инак началник можеше да лъже, без да му мигне окото. Г. Караславов, Избр. съч. II, 209. — Какво търсиш, момче? — изгледа ме недружелюбно облегнатият на тезгяха сънлив келнер. — Търся тати — излъгах, без да ми мигне окото, аз. П. Нез-накомов, МА, 93. Изрязал нос, сал да мигне. Диал. Изглежда много зле, като същински смъртник. Не ми мигва / мигне окото от нещо, някого. Разг. 1. Не се страхувам, не се вълнувам или обезпокоявам от нещо или от някого. Един ден учителят Петко получи едно малко писмо от инспектора, с което му запрещаваше да учителствува,.. Той беше от същото село, имаше си доста имо-тец, останал от баща му, и окото му не мигна от тая чорбад. жийска пакост. Хр. Максимов, СбЗР, 34. 2. Без ни най-малко колебание и тревога. Пък аз какъвто си бях здрав тогава, цяла овца изяждах и окото ми не мигваше. ВН, 1955, бр. 187, 4. — Ако реча, ей сега ще кажа на келнера да донесе още една бутилка. Ще ^ изпием, та и окото ни няма да мигне. И. Попов, Ст, 1968, бр. 1179, 1.
МИГВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от мигвам. Той вдигна очи. Якоб Бъондал все още го гледаше упорито, без мигване на клепачите. П. Спасов, ХлХ, 24.
О В (с) едно мигване. Остар. Изведнъж, тутакси, в миг, мигом. И той са впуснал в реката, македоняните са впуснали след него
— в едно мигване прегазили реката. Н. Ми-хайловски и др., ОИ (превод), 242.
МЙГВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж.
1. Намигване, смигване. Всичките тия християнски аази — членове — трябва пред пашата да ся смиряват като негови роби, готови да направят всичко само на едно негово мигвание. ДЗ, 1868, бр. 20, 77.
2. Миг, мигновение. Той изчете, треперащец, една къса молитва,.. Бог го чу. След няколко мигвания Боян слуша, въздържа дишанието си. Сг. Попов, У, 1871, бр. 22,343.
МИГДАЛ м. Остар. и диал. Бадем (в 1 и 2 знач.); миндал, амигдал. Смокинята, мигда-лът, присадената смокиня, фурмите, наровете и прасковите ся пренесоха от Персия в Европа. Ив. Богоров, КГ, 216. Са нок [нощ] Бояна седела, / са нок Стояна чекала; / .. / Шиник ораси [орехи] изкършила / и котел дробни мигдали. Нар. пес., СбНУ IX, 114.
— От гр. роубаХо.
МИГДАЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Бадемов. А колкото за нашите помади каквито имена и да им даваме, те имат винаги за основа или свинска мас или мигдалово сладко масло. Ч, 1875, кн. 10,445-446.
МЙГЛА ж. Разг. Грубо. Жена, която постоянно или много често мига, обикн. поради тик.
— От Л. Андрейчин и др., Български плкоиен речник, 1955.
МИГЛИ мн., ед. (рядко) мигла ж. Косъмчета по края на клепачите; ресници. Капитанът го погледна през полуспуснатите си клепачи с дълги мигли и веднага върна погледа си върху мъртвеца. Ем. Станев, ИК III, 105. Метко почти не дишаше. Миглите му едва забележимо трепкаха. Л. Александрова, ИЕЩ, 185. Капитанът се усмихна. Една снежинка се залепи за миглата му и той с досада я разтри с ръкавицата си. Д. Добревски, БКН, 182.
МИГЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който често мига. Божекът повдигна зачервените си мигливи очи към говорещия. Сг. Загорчинов, ДП, 476. Човекът с престилката се изправи. Очите му бяха малки и мигливи, мустаците падаха надолу, криви като два сърпа. Сг. Загорчинов, ЛСС, 22. Гологлав, недвижим, бледен/пред кандилцето мигливо, / „Царствени-ка“ си, наведен, / той пишеше мълчаливо. Ив. Вазов, Съч. IV, 153.
МЙГЛИЦИ ж. У мал. от мигли; миглички. МЙГЛИЧКИ ж. У мал. от мигли; мигли-
ци.
МЙГЛЬО, мн. -овци, м. Разг. Грубо. Човек, който постоянно или много често мига, обикн. поради тик.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1955.
МИГМАТИЗАЦИЯ, мн. няма, ж. Геол. Процес на образуване на мигматити. Вегман приема, че мигматизацията напредва в ска
