МИГМАТЙТИ 419 МИГРАЦИЯ
лите подобно на вълна. Г. Георгиев, П, 310.
МИГМАТЙТИ мн., ед. (рядко) мигматйт м. Минер. Скали, съставени от една основна порода, в която са примесени жили от други породи от магматичен произход или получени при частично разтопяване при метаморфизъм. Към третата група — плутоните — той отнася метаморфните скали, мигматитите и гранитовите скали. Г. Георгиев, П, 10.
— От гр. |пуцато£ 'смес, примес, сплав'.
МИГМАТЙТОВ, -а, -о, мн. -и. Геол. Прил от мигматит. Мигматитов фронт.
МИГНА. Вж. мигвам и мигнувам.
МИГНОВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който става, извършва се за миг или трае миг; моментален. Широк, мигновен замах на остра косц, след който дълга редица легнала трева. И. Йовков, Разк. II, 194. Химичните реакции се извършват бавно в сравнение с мигновените йонни реакции, познати от неорганичната химия. Хим., 1950, 88. При това върху устните му трепна мигновена усмивка. Г. Райчев, Избр. съч. II, 8. Вражеските вериги почнаха да прииждат.. Всеки използува-ше мигновените паузи между изстрелите за пребежка. М. Яворски, ПОББ, 30. Веждите на отец Ередиа трепнаха. В лицето му нахлу кръв. Но това бе само мигновено вълнение, коепю се задуши веднага от стоманената воля, от жестокото аскетично свиване на устните му. Д. Димов, ОД, 149.
— Друга (остар.) форма: м ъ г н о в е н.
МИГНОВЕНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Миг, момент. Като разбра, че се намират някъде към Балчик, в погледа му само за едно мигновение светна учудване и веднага угасна. П. Ве-жинов, ДБ, 106. Думите не идеха, броените минути течеха, обхващаше ме ужас, че звънецът ей сега ще удари,.. Но това трая няколко мигновения, аз се окопитих и думите отново изскочиха в паметта ми. А. Гуляшки, ДМС,
173. Вървим нагдето морен ден умира / и няма да се върнем пак: / Ни мигновение покой и мира — /вървим, що значат път и брода? П. К. Яворов, Съч. 1,147.
— Друга (остар.) форма: мъгновение.
МИГНОВЕНО нареч. 1. За миг, в миг, мигом; моментално. До бай Марка,.., седяха около трапезата рояк деца — които, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха мигновено хлябове и блюда. Ив. Вазов, Съч. XXII, 9. Той го виждаше.. важен водач и депутат, а някога, макар страхливо и мигновено, се промъкваше и мисълта за някое министерско кресло... Г. Караславов, Избр. съч. I, 198-199. Тая усмивка светеше по лицето й мигновено и нетрайно. Елин Пелин, Съч. III, 74.
2. Непосредствено след момента, в който нещо е станало; веднага, тутакси, моментално. Дошло известието за обявяването на независимостта ни — 22 септември 1908 г.,
— което мигновено и коренно е променило настроението на турските власти. Ст.
Грудев, АБ, 80. — Вие за милост ли сте дошли? — .. Петима от тях мигновено коленичиха на земята и мълчаливо наведоха глави. А. Гуляшки, ЗВ, 86. Драгу лов не се осланял на охраната. Дал знак и шейната мигновено се обърнала. Сл. Трънски, Н, 427. Реакцията на анархистите последва мигновено. Д. Димов, ОД, 202.
— Други (остар.) форми: мъгнов&но, мгновёно.
МИГНОВЁНОСГ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от мигновен. Поради миг-новеността на нещастието (часовникът престанал да работи, след като паднал в морето) това било официално възприетото време на земетресението. ВН, 1960, бр. 2696,
4.
МИГНУВАМ, -аш, несв.; мигна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. Мигвам. Легне уж да спи. Па се .. размисли и по цяла нощ не мигнува, ами се току мята насам-нататък и току въздиша. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 137. Полунощ приближи. Никой не мигнува. Ив. Вазов, Съч. VI, 109.
МЙГНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от мигнувам; мигване.
МЙГОМ нареч. Поет. В същия миг, за миг; мигновено, веднага, моментално.
— Тоя мехлем притежава магическа сила. Ако намажеш с него лявото си око и веждата, ще можеш да видиш всички съкровища, скрити в земята. Но ако си намажеш дяс-ното око, мигом ще ослепееш и нищо не ще може да те излекува. Св. Минков, ПШ, 46. Борис извади от джеба на жилетката си една бяла меджидия и я сложи на масата пред него: — Когато имаш, ще ми я върнеш. Дяконов мигом прибра сребърната пара. Д. Талев, ГЧ, 283. Тогава сам Кубрат,.., взе снопа в двете си треперящи ръце, леко го докосна до коляното си и снопът мигом се строши. Р. Ралин, ДВШ, 28. Прекарам ли ръка по своя образ, / ръката ми ще почернее мигом. / Не знам дали това не е от мрака / от нощите, прекарани без сън. А. Далчев, С, 90. Айдуци мигом бегаа / и си Димитра оставиле. Нар. пес., СбНУ ХЫ, 412.
МИГРАНТ м. Нов. Социол. Лице, което извършва миграция (в 1 знач.). Голяма част от жителите на града са мигранти от околните села.
— От лат. ппйгапя, -апйя.
МИГРАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до миграция. Миграционните процеси не само са спрени, но дори имаме повишаване на броя на населението. О, 1978, кн. 6, 22. Дори уловени в клетка, птиците винаги застават с глава, насочена в посока, в която летят техните събратя от миграционните ята. Ц. Цанев и др., ЧП, 83.
О Миграционна теория. Литер. Теория за така наречените странствуващи сюжети в литературата на различни народи.
МИГРАЦИЯ ж. 1. Социол. Придвижва
