МИГАР 417 МЙГВАМ
съзерцаваше мигането на далечния фар. Г. Велев, КР, 91. И беят смигна знаменателно на Заманова, като че искаше да каже с това мигане: „Не гледай ти Хюсни бей, че е стар.“ Ив. Вазов, Съч. XXIII, 30.
МЙГАР частица. 1. Разг. Обикн. при въпроси: а) За изразяване на учудване, изненада; нима. Къщата на адвоката беше тъмна и сякаш заспала. От градината лъхаше на люляк и рози. — Я, мигар са легнали вече? — учуди се недоволно Ганчо. П. Здравков, НД, 51. — Аз тук живея. Ей там — вдигна той [Ненко] ръка към един прозорец на втория етаж.. Тя не искаше да повярва. Мигар от оня стаичка в планината с ниския опушен таван са го пуснали да живее в такъв дом! ВН, 1955, бр. 182, 4. Мигар ти още не знаеш, побратиме, че няма никой на света, който да не йе познал в живота си своята нещастна сьдбина. Кр. Пишурка, К, 86. б) За изразяване на възможност, предположение, колебание, опасение; нима, да не би да, дали. Вие напразно ме укорявате, че не съм ви обадил, че е турена под печат „Към пропаст“. Аз мисля, че ви говорих за това (мигар погрешно да съм казал вместо „Към пропаст“— „Борислав“!). Ив. Вазов, ПЕМ, 57. Аз слушах преплетените гласове: старата се обаждаше рядко, говореха само двамата — и мъка късаше сърцето ми. Мигар ревнувах Лина от този човек? Г. Райчев, Избр. съч. II, 117-118. Мигар можеше да се надява, че каквато бе тънка, слабичка и лошо облечена по онова време, ще се хареса на този младеж? Ем. Станев, ИК I и II, 164. Мигар да се опита да научи нещо от Трайчева, ако го дочака? Ив. Вазов, Съч. XXVI, 67.
2. При риторичен въпрос или реплика. За подчертаване на увереност в реалността на това, което се отрича или е поставено под съмнение във въпроса или репликата; да не би да, като че ли. Мигар са се свършиле момичетата из селото? Че дето да потропа-ме, ще ни отворят нам! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 136. Мигар аз не знам за каквр е суматохата! Та нали и затуй питам! И. Радичков, В, 164. Той, без да ще, зе страната на Велча, не., да го одумва, мигар ще земе деду хаджию да говори насреща! — ами, ей тъй, в ума си зе страната на Велча. Т. Влайков, РП I, 124. Сутринта Витоша беше толкова близко.. Долу — бели мъгли, сякаш сребърни изстрели.. А небето блести — мигар другаде има тъй обистрено, толкова синьо небе? В. Андреев, ППес., 29.
— От гр. млуар-
МЙГАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който служи за мигане. Очите [на жабата] са големи, изпъкнали,.. Те имат два клепача и мигателна ципа, които ги предпазват от замърсяване и премахват попадналите прашинки. Зоол. VII кл, 80.
МИГАЧ м. Лампичка на автомобил, която се намира вляво и вдясно отпред и отзад на шасито и чрез прекъсваща светлина указва посоката на движение; пътепоказател. Мръсносивият вартбург запъпра по черния коларски път, подаде нос на асфалтовото шосе, замига пррпряно с мигача, зави и хукна по равното. Й. Попов, СЛ, 109. Като всяка съвременна кола, и колата на Ченгелов имаше автоматично управление, скорости и мигачи. Сп. Йончев, С, 60. Дълго време беше се взирал във фаровете им [на колите], в мигачите и стоповете. Цв. Чалъков, ЗК, 67. Десен мигач. Ляв мигач.
МИГАЧИ мн., ед. (рядко) мигач. 1. Ос-тар. и диал. Мигли. Очите й [на Анка] бяха черни като две зърна череши,.., с бели като седефени люспи клепки с дълговласи гъсти тънковърхи мигачи. Ц. Гинчев, ГК, 20. На какво основание и с какво право ще насилваме онези, които са изправни към държавата? — рече Тенев и гледаше председателя под русите си мигачи. Ст. Марков, ДБ, 367-368. Падна като полумъртва, а след малко като си подигна с труд едина пръст и мя погледна: — Сестра си, рече, и ся склопиха черните й мигачи. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 9. Много ти здраве, Пено ле, / много ти здраве от Ивана: / китчица да му накичиш / със твойта десна ръчица, / от твоите чести мигачи. Нар. пес., СбВСт, 182.
2. Остар. Клепка, клепач. Стиснатия бай Къньо,.., премигна веднъж-дваж с мъничките си очички, наполовина притулени зад мигачите, и започна да усуква. Сг. Марков, ДБ, 19. Отсреща, в ъгъла, отрупана с покривки, притворила очи, лежеше Елка и дишаше едвам. Навярно тя чу шума и полека вдигна натежали мигачи. Г. Райчев, Избр. съч. 1,152.
МЙГВАМ, -аш, несв.; мигна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Мигам (в 1, 3 и 5 знач.) един или няколко пъти. Когато влезе, стои някое време задъхана на двора. Малко подир това огънят по пламналото й лице загасва, очите мигват присмехулно. Н. Нинов, ЕШО, 26. Из-веднаж той [Златан] се закикоти.. Борю се зачерви, мигна два-три пъти, не можа да разбере какво искаше да каже Златан. К. Константинов, СЧЗ, 81. — Кои сте вие и кой ви праща? Кантакузин ли? — попита Райко и мигна някому с едното око. Сг. Загорчинов, ДП, 340. — Ще пиеш ли чай? — прекъсна мислите майка му и ненадейно лампата мигна. Д. Кисьов, Щ, 440. Щото им он повеляваше, тии трябваше тутакси да го изпълнят. Стигаше он да им кимне с главата си или да им мигне с окото си и тойчас тии притичаха да попитат какво иска. Г. Кръстевич, ИБ, 359.
2. Обикн. с отрицание. Заспивам. — Тъй си те мисля, Наско,.. Има нощи, на, като се ококоря и не мигвам до сутринта. Г. Кара-славов, ОХ II, 35. Знаеш, ти ще си идеш, но детенцето ти,.., ако не идеш две сълзи, две желни прощални думи да кажеш над гробче-то му, то ще по тебе да доде. Нощя щом мигнеш, то Ще е пред очите ти. Ил. Блъс-
