МИГАЛКА 416 МИГАНЕ
МИГАЛКА ж. Разг. Фар, лампа, светеща с прекъсвания. На носа на „Надежда“ блещукаше като фосфорен пън в гората малката кар-битна мигалка. Д. Добревски, БКН, 153. А навън, високо горе, вихърът размахваше огнената грива на комина и отдалеч това бе красиво — мигалката в залива не можеше да й се нагледа. Ат. Мандаджиев, БЦР, 94.
МИГАМ, -аш, несв., непрех. 1. Често затварям и отварям очи. Нашият фелдфебел беше ниско човече с мургаво циганско лице,.. Той мигаше някак неестествено, както мига човек срещу слънчева светлина. Св. Минков, Избр. пр, 21. Човекът ни гледа безпомощно, мига сочи и търси възможност да се измъкне. Л. Стоянов, X, 127. Но болестта бързо мина от едното око в другото и конят ослепя съвсем. Махаха с ръка срещу "очите му — нито трепваше, нито мигаше. И. Йовков, Разк. III, 22. Гурелясалите му очи едва мигат. Ил. Блъсков, СК, 9.
2. Прен. С отрицание. Заспивам. В тия вечери, когато не мигаха до зори, упоени от ненаситна любов, те мечтаеха с детински чиста вяра за бъдещето на своя живот. И. Петров, НЛ, 109. Хаваджиева по цели нощи не мига, не защото не вярва в германската победа, а защото знае, защото следи как пътищата към тази победа стават все по-тесни и по-стръмни. Г. Караславов, Т, 35. Покрий земята с шум, въздигай и гради / палати и царства, дене, ноще не мигай. Ив. Вазов, ИГП (превод), 31.
3. За фар, лампа, свещ, звезда и под. — светя с прекъсване, припламвам, ту намалявам, ту усилвам светлината си. Право пред носа на лодката мигаше созополският фар — капитанът вярно поддържаше курса. П. Вежинов, ДБ, 66. А през нощта гарата беше още по-красива отколкото през деня. Наоколо светеха прожектори, мигаха червените и зелените светлинки на семафорите. ВН, 1955, бр. 200, 4. Газената лампа започна да мига със своя прегорял фитил. СбАСЕП, 40. По небето се топяха последните зари на залеза и тук-там мигаха първите звездици. И. Петров, НЛ, 145. Влизаме. Попът пее, хорът приглася, и вощениците спокойно мигат, накацали по свещниците. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 6.
4. Прен. Разг. Гледам виновно, когато ме критикуват, корят или изобличават. Дойде си една вечер жена ми и връхлетя върху мене.. Вика, крещя, пустосва.. Аз мигах, търпях, както се полага на глава на семейство. ОФ, 1959, бр. 4551, 2.:— Все не се сещаш да ангажираш по-рано места.. Мъжът нямаше с какво да се оправдае, гледаше настрана и мигаше виновно. Г. Караславов, Избр. съч. II, 33. Правеше се на горд чорбаджия — сега да го видя как се е снижил и мига пред комунистите! П. Славински, ПЗ, 176. На длъжник чловек часто дохожда до глава да ся свива, да мига и да тръси как да ся оправи пред заемодавците си. Й. Груев, СП (превод), 215.
5. Диал. Смигам, намигам. — Близко ком-шиско момиче / с бяли ми руки махаше, / с черни ми очи мигаше: /— Яла ми, яла, юначе, / най нашо бяло коначе. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 39. Вчера го [либето] видех, мале ле, /.., / с чорни ми очи мигаше, / с бели ми ръки махаше. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 184.
— „Не бутай коня, коня воз мене, / не сегай с ръка, отсънала ти, / не мигай с око, изп-ръснало ти.“ Нар. пес., СбВСтТ, 585. // Правя същото движение, за да дам тайно знак по друг повод; смигам, намигам.
О Да го плюеш в очите, пак не мига. Диал. Много е безочлив, от нищо не се засрамва. Мигам като <куче (псе)> във воденица; мигам като <куче> в лапавица; мигам като мишка (плъх) в трици. Разг. Гледам виновно и не възразявам, когато ме съдят, корят за нещо или ме изобличават. Да не са е отелила стринината крава? — питал докторът и мигал като куче във воденица. Л. Ка-равелов, Съч. VII, 28. Мама,.., отиде при кмета и го хвана за пеша на шубата:
— Какво ровиш с калните си ботуши, бре?.. Кметът се стъписа и я погледна учудено. — Какво мигаш като мишка в трици? Марш оттук! И тя го дръпна назад. К. Калчев, ПИЖ, 29. Мигам на парцали. Разг. Гледам смутено, в недоумение и не зная какво да кажа, обикн. когато съм виновен и ме корят или изобличават. Мига Рачо на парцали, чуди се как тъй се случило толкоз заводи да натрупа в окръжния център и току взе да хленчи. Ст, 1964, бр. 938, 1. Жена ми ме командува и през деня, и през нощта, обръща се с лоши думи към мен, а аз си трая, мигам на парцали и изтърсвам килимчета. ВН, 1961, бр. 2964, 4. На вълк не мигам. Разг. Не се страхувам от нищо, не се плаша от никаква опасност. И тогава той ни каза: „Вие на вълк не мигайте, врат не превивайте. Иде едно време, дето ще издяла друг живот и по тоя край...“ Ст. Станчев, ПЯС, 41. Не ми мига <окото>. Разг. Не се страхувам, не се вълнувам или обезпокоявам от нещо или от някого. — Друг беше светът, когато бях на вашите години, момчета! И хората бяха други: по-едри и no-сърдечни, от нищо не им мигаше. По цяла нощ ходехме из гробищата и по кориите. Г. Караславов, Избр. съч. I, 119. Турците мислеле само с вик да уплашат нашите въстаници, но като виделе, че на тие последните не им мига окото., пречупиле си линията и взеле друго направление — към бърдото Света Троица. 3. Стоянов, ЗБВ III, 319. Суров мъж е той, не му мига окото от нищо. 3. Сребров, Избр. разк., 15.
МИГАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от мигам. Четецът на мисли, всъщност долавя., трепвания и ги разгадава. Допълнителни данни той получава от израза на лицето, незабележимите мигания на клепките. К, 1967, кн. 7, 27. Едно момиче с костюм от шлиферен плат се беше облегнало на перилата и дълго време
