МИАЛГИЯ 415 МИГАЛ
за да не мислят за миазмите на бедността. Д. Димов, ОД, 69.
— От гр. рластра 'зараза' през рус. миазма или нем. Miasma.
МИАЛГИЯ ж. Мед. Болка в мускулите. Различават се .. заболявания на мускулите: миалгии или мускулни болки, които могат да се явяват самостоятелно или придружават друго основно заболяване на организма. М. Василев и др., ВБ, 585. Миалгията обикновено е краткотрайно заболяване.
— От лат. myalgia.
МИАРГИРЙТ м. Минер. Минерал със си-вобял до металносив цвят, който съдържа сребро.
— Нем. Miargyrit.
МИАСТЕНЙЯ ж. Мед. Заболяване, изразяващо се в слабост и бързо уморяване на мускулите. Препаратът въздействува и върху отслабналата мускулна дейност при миастения и при други подобни заболявания. ВН, 1958, бр. 2193, 4.
— От лат. myisthenia.
МИВКА ж. 1. Подставка под чешма, обикн. чугунена или порцеланова, в която се стича водата, пригодена за миене; умивалник. — Донеси ми топла вода да се обръсна
— каза той, като събличаше сакото си и се приготвяше да се измие на мивката. Ем. Станев, ИК III и IV, 440. Работното време беше свършило и някои от тях събличаха белите си престилки, други миеха продължително ръцете си над порцелановите мивки. Д. Ангелов, ЖС, 40. В нея [хижата] има голяма столова,., мивки, спални помещения и тераса. М. Гловня и др., Р, 121.
2. Ламаринен съд, варел с кранче, който се пълни с вода за миене на открито. Ведена се върна от герана, напълни мивката, сложена под една дюла в малкото дворче. Ст. Марков, ДБ, 80. Той отиде до мивката, която бе окачена на крушата, запретна ръкавите си и пусна вода. И. Петров, MB, 6. Край герана, закачена на джанката, беше тенекиената мивка. Г. Мишев, ЕП, 171.
3. Разг. Отделение в автосервиз или специално помещение за измиване на автомобили: автомивка.
МИВЛЕК м. Диал. Мивка, умивалник; мивник. Излязох и аз по едно време на отвода да омия някой съд на мивлека. Т. Влайков, Съч. II, 301.
МИВНИК, мн. -ци, м. Диал. 1. Мивка, умивалник; мивлек. Само един от другарите й си плискаше лицето на мивката. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 133. Аз съм в конака на някой бей,.. Скъпи европейски мобили,.., мраморни мивни-ци, кристални чаши. Ив. Вазов, БП, 45-46.
2. Остар. и диал. Леген за миене. За да са облече или съблече някой, трябат му: четка, гребен, мивник (.. леген). Т. Шишков, ПХ (превод), 43.
МИГ, мигът, мига, мн. мигове, след числ. мйга, м. 1. Съвсем кратък отрязък от време; мигновение, момент. Костадин размисли един миг,.., и изведнъж, като нахлупи сламеницата, тръгна към лозето. Ем. Станев, ИК I и II, 169. Посред нощ се разнесоха писъци, тропот по коридорите, ужасни трясъци на врати и мигове подир това камериерката дойде да ме повика. Й. Радичков, В, 250. В смущението си изтървах удобния момент да разгледам добре непознатия, който идеше насреща ми,.. Достатъчен се оказа обаче само някакъв миг, за да се проясни съзнанието ми. К. Георгиев, ВБ,
25. Пламъкът трепна за миг и изчезна, като че някой го дръпна назад. К, 1967, кн. 7,
5. За един миг Македонски мина през двора. Ив. Вазов, Съч. VI, 68. Не е тъй в четата. Там стоиш и денем, и нощем с оръжието си, не знаеш откъде ще писне куршум срещу тебе и нямаш ни един миг покой. Д. Талев, И, 256. • В съчет.: Миг-два. За приблизително означаване на отрязък от време, който се възприема като съвсем кратък. Миг-два селото остана като мъртво, като че треснато от гръм. Й. Йовков, СЛ, 86. Как не ми се става! Лежа миг-два в будно състояние и пак заспивам. С. Таджер, ПМ, 7.
2. Точно определен отрязък във времето, в който става или настъпва нещо; момент, време. Би трябвало да започна от първия ден, но аз ще започна от последния. От мига, когато петима млади строители,.., се събраха и прегърнаха на шосейния път на моста над талвега на реката. С. Северняк, ОНК, 40. Адвокатът, който дебнеше мига да произнесе приветствието си, незабелязано облиза устните си. Ем. Станев, ИК I и II, 254. „Клетият чичо! Колко е остарял!“ — мислеше си той и чакаше удобен миг да стане и да си върви. М. Грубешлиева, ПИУ, 125. Но войската скоро храма обкръжава, / .. / Във тоя миг Кочо — простият чизмар, /наранен, отслабнал и бунтовник стар, / повика жена си — млада хубавица. Ив. Вазов, Сьч. 1,180.
◇ В (за) <един> миг. Изведнъж, мигом, мигновено. В миг той прикова всички погледи, спечели всички симпатии. Ив. Вазов, Съч. XXII, 70. В миг уплашен спира коня, но наново той догоня / стъпките на ескадрона, в общий прилив устремен. Хр. Смирненски, Съч. I, 79. На мига; на миг. Остар. Книж. Веднага, тутакси, незабавно; за момент, мигновено, мигом. Лицето на Левски потръпна, но той на мига се изви към сянката, овладя се и продължи с равен глас. Ст. Дичев, ЗСII, 383. Хвърли набръзо самара върх гърба на сивата [кобила], възседна я на миг и пусна ся с голяма бързина към корията. М. Балабанов, ДБ (превод), 119. В гората песен хайдушка са чула. / На миг юнак оживял. НБ, 1877, бр. 60, 235.
МИГАЛ, м. Диал. Клепач. Сошил си раце-те и мигалите, да би! Клетва. (За лошо соши-та дреха кълнят шивача така). СбНУ XI,
167.
