МЕШОВ 414 МИАЗМИ
МЕШОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Дъбов. Ние имахме сега здание високо .., отгоре с керемиди покрито,.., долу подът с ме-шови дъски постлан. СбНУ XVIII, 560.
— Свличах аз, е-е в младите години — към Тракия чак, хубав мешов кюмюр. 3. Среб-ров, МПС, 79. Ах, че си отиде мъж / в гора мешова, / че си отсече тригодишно меше. Нар. пес., СбВСт, 818.
МИ*.Вж. аз.
МИ2 частица. 1. Разг. Обикн. след пока-зат. местоим. в съчет. с ти. — за усилване при изразяване на: а) учудване, възхищение и под. Че като натъкнала ай такъв ми ти трендафил на ръченика, че като откъртила гласенце — славей да речеш — нищо не е! Д. Немиров, Б, 110. Като тръгне оная ми ти войска, броят й не можеш улови. И всеки аскерин плата взима. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 109. И оттам,.., се зададоха русите
— на ония ми ти големи коне. Т. Харманд-жиев, КЕД, 186. Намерих го в службата му... Ей, че личен мъж ти казвам! Като се докарал с оная ми ти капитанска униформа — същински руснак. Г. Дръндаров, ВЗ, 16. Развикаха се ония ми тц мечкадари, барем трийсет души имаше. И. Йовков, ВАХ, 91. б) възмущение. Избраха за кмет един джанда-рин, един... Тюю, и това ми било власт! Г. Ка-раславов, С, 130. Петър: — Но ти продаваше брашно на черна борса и трупаше милионче-та. Васил: — И ти, моят брат, ми завидя! Петър: — Ба, завидял съм ти! Само ти напомням, за да не ми се правиш на светец! Г. Караславов, Избр. съч. X, 192. Завонял като бунище, а тръгнал туберкулози, ревматизми и тропически маларии с вода да ми лекува. Г. Караславов, СИ, 28.
2. Разг., понякога ирон. За изразяване на близост, благоразположение и под. към някого или нещо. — Ооо... Добре дошел, добре ми дошел! Много се радвам, знаеш! Откога не сме се виждали! Чудомир, Избр. пр, 76. Ала какъв ми беше пък добър и личен, какъв хубавец! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 34. Нанкай, и недей ми плака, / нанкай ми, соколе мой! П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 238. Той бе толкова добър, / те защо ми го убиха? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 123. Овчар го даде майка му, /.. / Но стоя Чавдар, що стоя — / стоял ми й от ден до пладня! / И какво да ми спечели? Хр. Ботев, Съч. 1929, 32. Да се намерят два братя: / да ми се братски прегърнат, / да ми се жежко целунат. Е. Багряна, ЗМ, 17. Зора ми се зазори-ла, коладе ле, / над хубава Романия, коладе ле. Нар. пес., СбНУ XXIX, 6.
3. Разг. Ами2, ама2 (във 2 знач.). — Ябълки не щеш ли? — Не ща. — Ми що зяпаш нататък? Т. Монов, СН, 29. — Ми как мислиш ти! За-конете на живота са едни и същи... Сг. Даскалов, СД, 551. — За кого е! Не си го [писмото] надписала!... Аз де ще знам там... — Ми, като не знам! — смутено вдигаше рамене жената.
Ил. Волен, НС, 26. Взех тенекето и почнах да пукам пуканки.. Питат ме какво е, па аз им викам; „Ми пуканки са това, не сте ли виждали?“ Й. Радичков, СР, 255.
МИ3. Вж. мой. Беше наистина баща ми. К. Величков, ПССъч. I, 36. — Господин докторе, жена ми е много зле! Ив. Вазов, Съч. IX, 142. Но кажи какво да права, /кат ма си, майко, родила / със сърце мъжко, юнашко, / та сърце, майко, не трае/да гледа турчин че бесней / над бащино ми огнище. Хр. Ботев, Съч. 1929, 5. Душата ми се моли, / дете, / душата ми се моли! П. К. Яворов, Съч. I, 80. Намеренията ми са чисти. Кр. Белев, 3,49.
МИ4 съюз. Диал. Съкр. ами1. Димитър майка не слуша, / ми си Димитър излезе, / под стрехата си стоеше. Нар. пес., СбВСгТ, 657. Не отиде Маргута хубава, /ми отиде Маргу-тина майкя, / та завари Павла на кладенец. Нар. пес., СбВСгТ, 239. Свети Георги отговаря: /.. /— "Я ви не ща триста овни, /ми ви са-кам едно шиле, /заман да е на Гергьовден. Нар. пес., СбВСгТ, 32.
МИ^ лич. местоим. Диал. Ние. — „Дружина верна, сговорна, / чийо че либе да дойде / обеда да ни донесе, /ми че го у дзида задзида-мо.“ Нар. пес., СбВСгТ, 953. Първата [самодива] отговаряше: /Хайде да земем Марийка /за самодивска попадя. / Втората отговаряше: / Как щем да земем Марийка, / като йе едничка у майка. /.. / Третята отговаряше: / И ми таквази търсиме, / гдето една на мама й. Нар. пес., СбАД, 3. Мой mama и твой — два брата, /нана и стрина — етърви, /ами със тебе два брата. Нар. пес., СбНУ XI, 12. Стойене, синко Стойене, / що йе туй чудо от тебе /и ми сме младост имали /../ Туй чудо не сме виждали, / каквото твойто, Стойене. Нар. пес., СбАД, 14-15.
МИ**, мн. няма, ср. Муз. 1. Третият основен тон на основната диатонична мажорна гама.
2. Нотният знак на този тон.
— Ит. mi.
МИАЗМИ мн., ед. (рядко) миазма, ж. Книж. 1. Особено неприятни, вредни или бо-лестотворни изпарения, миризми, обикн. при гниене на органични вещества. София! Че къде другаде има толкова локви, толкова миазми, толкова боклук и мръсотия! Г. Караславов, Избр. съч. II, 411 .В полето около Пловдив лежаха мъртвите тела непогребани и навсякъде около тях се развиваха опасни миазми. Г. Бенев, БК (превод), 68. Бръмчат комари; пръскат дъх отровен / с миазми пълни гниещи блата. Н. Ракитин, СII, 73.
2. Прен. Тежко, отблъскващ' състояние, атмосфера, обикн. в обществения живот. Фърле-те в столицата ни, посред нравствените миазми и задухата на жестокосьрдието, заедно с поезията на кокичетата, и лъчите на вашия смях. Ив. Вазов, Съч. IX, 166. В тоя блясък тлееха миазми, лъхаше отрова& чувстваше се зловещият дъх на смъртта. Й. Йовков, ПК, 93. Подлеците успокояват съвестта си,
