МЕШЙНА2 413 МЕШНЙЧКА
сте хора, хора бре богати, /.., / че вий имате.. мешина, /.. мешина пълна със сирене. Нар. пес., СбВСгТ, 864.
2. Корем, меше1. — На всичко се свиква — забележи някак присмехулно момъкът. — Само мешината да е пълна. Г. Карасла-вов, Избр. съч. VI, 339. Чорбата и лютото бяха двете вълшебни средства за прокарване на хляба и за пълнене на мешината. Ив. Хаджийски, БДНН I, 129. — Фала тебе, Ян кехая, /.. / Кога беше у млад заман, / трава газех до колена, / вода газех до мешина. Нар. пес., Сб НУ XLIII, 515. Сита му мешина, дълга му година. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 116. С гладна мешина дърва са не секат. Послов., П. Р. Славейков, БП И, 137. О Кован колан през гола мешина. Диал. Употребява се, когато някой няма нещо много необходимо и важно, а иска нещо, без което може. На гола мешина кобуре (пи-щоле). Диал. Подигр. Употребява се, когато някой няма най-необходимото, а иска или има нещо, без което може.
МЕШИНА2 ж. Мешин (в 1 знач.). Капията му [на ножа] беше черна, облечена с черна.., грапава мешина, ушита със сирмяна тел. Ц. Гинчев, ГК, 381. Гуната се открехна и под кафявите й вълнести краища лъсна черната мешина на силях. Д. Спростра-нов, ОП, 272. Шалварите му са без крачоли и обшити с цял топ черен гайтан,.., а папу-ците му обточени отпред по ръбовете с червена мешина. П. Тодоров, Събр. пр II, 126. Държи ножчето, а не върши нищо. Мешината стои неразрязана, а той гледа през прозореца. Д. Габе, МГ, 70.
МЕШЙНЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Мешинен. И всичко,.., излазяше сега ясно пред очите му,., и Колчо с мешиневата престилка, и белия кител в тъмнината на Витошка улица. Ив. Вазов, СъЧ. IX, 21.
МЕШИНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от мешин. Целият товар на пътниците бе събран в едни мешинени дисаги.
В. Мутафчиева, ЛСВ II, 301. „Но падишахът,.., е справедлив и щедър. Щом ти е обещал награда, ще я получиш.“ .. Начаса един от подчинените му подаде мешинена кесия. Шеремет бег я разтърси и от нея се чу звън на злато. Ем. Станев, А, 216. Понеже немахме нито кратуна, нито стомна за вода, изпразнихме няколко мешинени паласки, които той ходи да пълни до десятина пъти. 3. Стоянов, ЗБВ I, 191 . Че [Маринка] извади конче ранено, /.., / че препаса седло мешинено / и се на конче възкачи. Нар. пес., СбВСт, 135.
МЕШИНЁНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от мешиня и от мешиня се; биене.
МЕШИНКА ж. Диал. Малко парче мешин. „Топ“ е една валка, ушита от осем ме-шинки, напълнени с козина, вълна, дреб и парцали. СбНУ VI, 222. Кольо извика кученцето, върза го с една верижка, взе жо-кейския си камшик с мешинка на края и като шибаше със задоволство крачола на панталона, веднага се запъти към центъра на града. Ем. Станев, ИК I и II, 102. — А вие кой бяхте? — Ех, тя моята край няма — подзе дядото и изтри очилата си с жълта мешинка. ВН, 1955, бр. 284, 4.
МЕШИНЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Диал. Бия, удрям; меша. Ако ме слушаш, ще те обичам като свой син, ако не ме слушаш, ще те мешиня като цигански даул! А. Кара-лийчев, ТР, 175. мешиня се страд, и взаим.
МЕШКА1 ж. Воен. Разг. Войнишка торба, в която се носят личните вещи по време на поход.
— От рус. меток.
МЕШКА2 ж. Диал. Място. Най-после и момините родители .. се съветват каде да дадат момата и кому. — Ниа сме дъжни kçl-то баща и майкя да ù [на момичето] найдем добра мешка, ама нея ке слушаме повече, що ке каже тя. СбНУ VIII, 42. Юнак лежи люто ранен, / люто ранен в клето сръце, / в клето сръце на три мешки. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 67. Изкопаха си парите, / со-браха ги, нафръляха, / .., / фръляха ги на три мешки: едно мешка се жлътици, / на двекята межидии, / на трекята бели рубли. Нар. пес., СбНУ XV, 41.
МЕШКО, мн. -овци, ср. Диал. Ирон. Човек с голям корем; шишко.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1955.
МЕШЛЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от мех; малък мех, мехче, меше1, мешлинка.
— Сиренето ни тая година е много хубаво.. Довечера ще ти пратя едно малко мешле да имаш храна за из пътя. К. Петканов, ЗлЗ, 16-17. Овчарите остават за себе си зимно време само няколко мешлета бита и пребита извара, кисело-солена, суха като вар. 3. Стоянов, ЗБВ I, 33.
МЕШЛЙНА ж. Диал. 1. Мях. Ударя из него на вино като из мешлина. П. Р. Славейков, БП II, 185.
2. Корем, меше1. Сърмен колан на гола мешлина, / два мингюша на келяви уши. Л. Караве-лов, Сьч. VII, 48. На помен със сита мешлина не ходи. П. Р. Славейков, БП II, 291 : Гладна мешлина хляб не пробира. Погов.
МЕШЛИНКА ж. Диал. Умал. от мешлина; малка мешлина, меше1, мешле.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЕШНИЦА ж. Диал. Гайда. В народните ни песни,.., среща ся реч гайда и мешни-ца. Г. Раковски, БС I, 161. Стоян с мешница засвири, / а Марийка йе заиграла, / както хората играят. Нар. пес., СбАД, 8.
МЕШНЙЧКА ж. Диал. Умал. от мешт ница; гайдичка. Стойене, кумче Стойене, / я да ми, кумче, посвириш / с твоята гайда мешничка. Нар. пес., СбАД, 8.
