ср. Остар. Нарязани парчета от различни пресни колбаси. Страшимиров ни покани,.., да отидем у тях: ще вечеряме с чай и ще поприказваме. Той носеше от колбасницата „мешано“ — това бе вечерята. К. Константинов, ППГ, 147. Тя се нахрани с хляба и мешаното, които Иван бе донесъл снощи, и седна върху леглото срещу прозореца. А. Наковски, МГН1, 28.
МЕШАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. 1. Отгл. същ. от мешам и от мешам се. Възпоминанието за Николовото метежно поведение против началството му и мешането му в политиката и сега го ядосваше. Ив. Вазов, Съч. VII, 104. Като видох, че от зло по на зло върви, а я му викнах:.. — Ти виждал ли си у очи агата? Ортак ли си с него? Какви мешания имаш ти у моя мулк [мюлк]? М. Георгиев, Избр. разк., 217. Едва днешното столетие налу чи разковничето, с което да прави злато, но не с слепешко мешане всякакви нечта в гърнета и стъкленичета, както правили едно время с надежда дано ся стопят тия нечта и слеят на злато. Лет., 1874, 168.
2. Второ оране, при което почвата се размесва. Първо оране става през пролетта и се нарича трошене, месец подир което става второто оране, наречено мешане. СбНУ XLII, 166.
МЕШАЧКА ж. Остар. Машина за раз-месване на тесто; месилка, месачка. Фирмата доставлява следните артикули: ерго-мобили,.., модерни мешачки за хляб, модерни фурни. БД, 1909, бр. 21, 1.
МЕШЁ1, мн. -та, ср. Диал. 1. У мал. от мях, малък мях, мехче; мешле, мешлинка. Сръцето затова бие, за да накара кръвта да тече. То е мяснато меше, в средата празно. И. Груев, Лет., 1869, 87. Стомахът е голямо длъгнесто и малко възкриво меше, положено на лявата страна на корема, под белий дроб и сръцето. НКАФ (превод), 40-41. И аз си имам тежко имане, / земи ма, Радо, земи ма, лудо: / от мишка меше пълно с сирене. Л. Каравелов, Съч. VII, 48. Меше, меше, / от куче беше, / ама сладко винце държеше. Нар. пес., СбНУКШ ч. III, 49.
2. Корем; мешлина. И лудо я [Гинка] замаа-на, / та я вече не либи, / седем, осем месеци. / На работа пойдоа, / та се еднаж срешнаа: /— Па ли ни гявол помогна, / та се двама срешнааме? / Що ти йе меше отекло? Нар. пес., СбНУ XXIX, 30.
МЕШЕ2, мн. -та, ср. Диал. Дъб. Заровил съм една гаванка от западната страна на голямото меше при „Енюва булка“. Н. Фер-манджиев, РХ, 56. — Ще им друсна аз едно актче, че да помнят кога са посягали без разрешение. Знаете ли каква гора са повалили — все млади мешета! Сьвр., 1975, кн. 2, 28. Тя [черницата] по-добре гори от бука, мешето и габъра и дава добра жар и въглища. 3. Княжески, ПРШ (превод), 7. Кара на геран пристигаш /че си кончето завърза/за едно меше зелено. Нар. пес., СбНУ XXV, 107.
— От перс. през тур. mese.
MEIIIÈ3 ср. Диал. Бой; кютек. Ударих му едно меше. Н. Геров, РБЯ III, 63. Яде едно меше. Н. Геров, РБЯ III, 63.
О Ще играе меше. Диал. Ще ме бият, ще ям бой.
МЕШЕЛИК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Дъбова гора, дъбрава. Ковача го нямаше ш пътеката. По кървавата диря от слога навътре в мешелика го намериха на десетина крачки от пътеката. Г. Манов, КД, 50. Тези, що нямали мандри, станали въглищари. Плъпнали из мешелиците на „Попеница“ и навратили вършето им оземи. Н. Хайтов, ПП, 16. Въстаниците ся обсадили в мешелика, който отстои около четири часа от Враца и доста от тях паднали убити. Дун., 1876, бр. 1072, 38.
— Друга (диал.) форма: м е ш е л ъ к.
МЕШЕСГ, -а, -о, мн. -и, прал. 1. Разг. Който е издут, изпъкнал като мях; тумбест. Ме-шесто шише.
2. Разг. Който има голям, изпъкнал корем; тумбест.
3. Като същ. мешести мн. Зоол. Тип безгръбначни морски животни, към които се отнасят медузите, полипите, коралите, мидите и др. Coelenterata. Мешестите са едни от най-просто устроените многоклетъчни животни. Зоол. VII кл, 20. При мешестите и плоските червеи храната се смила извънклетъчно, но голяма част от нея се досмила вътреклетъчно. ОБиол. X кл, 28.
МЕШЙН м. 1. Обработена тънка агнешка, овча или свинска кожа, използвана главно за подплата на обуща. Взех пари на заем, купих нова машиш "Сингер ", нови калъпи, гьонове, мешин и подкарах занаята. Н. Хайтов, ДР, 33. Най-шпред се хвърляше в очи късото му кожухче без ръкави, шпъстрено и със зелени и червени шарки от мешин. И. Йовков, АМГ, \Ъ\. Кожарите,.., произвеждат гьонове, сах-тияни и мешани. Ив. Унджиев, ВЛ, 21.
2. Като прал. неизм. Диал. Мешинен. Ей, майсторе, тука ли си, ба? Ковачът, млад, едър жилест селянин, се показа.. с препасана мешин престилка и чук в ръка. Ц. Церковски, Съч. III, 226. И Стоян стана отиде, / напълни мешин дисаги, / шпълни жълти алтъни. Нар. пес., СбБрМ, 107. Стойчо се радва, зарадва, / отори пъстри сандъци, / напълни мешин кесия. Нар. пес., СбНУ 22-23,43.
— От перс. през тур. me§in.
МЕШЙНА1 ж. Диал. 1. Кожен мях. Два де-на пълзеше баща ми с биволите по пътищата, докато стигне града. Заприготвя се седмица шпреж, па боб в торбата, па брашно в мешишта — да си готви по пътя, като замръкне. П. Велков, СДН, 337. Дадоха им хляб изпечен преди много дни,.., и мешините, в които им сипаха виното, бяха ветхи и кръпени. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 295. И вино нямаме ни капка в мешините. Н. Бончев, Р (превод), 67. Земи ме, Радко, земи ме, душо, /че вий
